Господ ни заповядва да влезем през тесните врата, „защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.“ (Мат. 7:13-14). Ето защо е добре да различаваме, какви точно двери - широки или тесни, се отварят пред нас, и към какво ни водят те.

Знаем предварително, че се захващаме с трудна задача, когато се опитваме да разобличим съвременните опити за изкривяване на православното учение и добре осъзнаваме, че трудно можем да обхванем огромното множество богословски неизправности на някои уж православни сайтове. Ето защо тук ще се спрем само на един по-прикрит опит на сайта „Двери“ да внуши на своите читатели по-голямо доверие към обширния проекто-документ „Отношението на Православната Църква към останалия християнски свят“[1], вече официално отхвърлен от Грузинската Православна Църква и остро критикуван от митр. Атанасий Лимасолски (когото иначе от „Двери“ обичат да цитират, но чиято твърда вероизповедна позиция сега, странно защо, са забравили да отразят), от митр. Серафим Пирейски, митр. Йеротей Навпактски и от все повече православни духовници, богослови и миряни.

И така, иде реч за тълкувание на св. Филарет (Дроздов) относно прошението „О мире всего мира, благостоянии святых Божиих церквей и соединении всех, Господу помолимся“, публикувано в сайта „Двери“ (http://dveri.bg/wkfk8), в което светителят изразява мнение, че всъщност вярващите тук се молят не само за единство между православните поместни църкви (Божиите Църкви), но е налице и призив за съединение на православните църкви с неправославни такива, като при това всички те общо могат да бъдат наречени „Божии църкви“. Дали наистина това е истинският смисъл на прошението, е доста спорен въпрос, след като в пряко допълнение към статията се признава, че св. Филарет е стъпил на погрешна основа при превода от оригиналния старогръцки език на израза „περί...τῆς τῶν πάντων ἑνώσεως“, който се отнася до съединение на хора, а не на църкви, както светителят погрешно тълкува. А от друга страна, е безспорно, че ние наистина трябва да се молим всички да бъдем едно в Христа и в Неговата Църква, и такава молитва е благодатно дихание на истинската любов.

И вместо това частно мнение на св. Филарет (че съединението на Божиите Църкви включва и неправославните общности, също наречени „църкви“) да бъде покрито с християнска любов и мълчание, първо, понеже е базирано на погрешна филологична основа, и второ, защото не отговаря на автентичното църковно учение по този въпрос, напротив, сайтът „Двери“ чрез публикуването на подобен текст се опитва да представи изключението като правило и да внуши идеята, че е възможно изразът „Божия Църква“ да се отнася, в най-тесен смисъл, и до конкретно еретическо общество[2]. Всъщност сътрудниците на този сайт отдавна прилагат на практика именно такъв икуменически подход.

Нека видим обаче, какво казват огромно множество светци по този въпрос, и какво е съборното учение на Христовата Църква. Защото общоприети са думите на св. Викентий Лерински, че за автентично православно учение трябва да бъде считано само това, което е било изповядвано от всички, винаги и навсякъде^[3]. И което означава, че частното мнение на един светец не трябва да има превес, когато много светци и църковни събори говорят обратното.

И така, кое е това множество светци, на което ще се позовем? В чест на неотдавнашната му канонизация, бихме желали да започнем с думите надълбоко почитания светител Серафим (Соболев), Софийски Чудотворец (☦1950):

 „Ние, православните християни, изповядваме, че с понятието Църква, като учредена от Самия Бог за нашето спасение, може да се нарича в строг смисъл само едно общество – на истинно вярващите християни. Да бъде наричано църква всяко от еретическите общества – това значи да нямаме правилно разбиране за Църквата и да сриваме нашата вяра в догмата за Църквата, изложен в девети член от Символа на вярата.“[4]

 Казаното е достатъчно ясно. Но все пак нека да обърнем внимание, че св. Серафим Софийски говори за „строг смисъл“ на думата Църква. Т.е., когато става дума за обществено значимо изложение на вярата и особено за съборни послания с догматически характер (каквито са и проекто-документите за бъдещия събор през юни 2016 г.), „строгият смисъл“ и прецизността са задължителни. А когато разговорът, словото или диалогът не са догматически ангажиращи, тогава, разбира се, мнозина православни духовници и миряни за улеснение на изказа често пъти са употребявали и употребяват словосъчетания като „римокатолическа църква“, например.

Следвайки точно тази логика, през 1910 г. учебният комитет към Св. Синод на Руската Православна Църква, одобрява като учебно пособие за духовните семинарии книгата „Очерк на Православното Догматическо Богословие“, в която по повод на римокатолическата общност пише следното:

„Западният християнски свят, отделил се от живия съюз с едната православна църква, е престанал да бъде църква, в строгия смисъл на думата, и затова е загубил истинския смисъл на църковната същност и живот.“[5]

Очевидно руският Св. Синод не се е съобразил с мнението на св. Филарет (Дроздов), че и неправославните общности били „църкви“.

Друг съвременен светец и дългогодишен преподавател по догматическо богословие, преп. Юстин Попович (☦1979), обяснява защо не може да се говори, в строг догматичен смисъл, за множество християнски църкви:

,,Както у Господа Христа не може да има няколко тела, така в Него не могат да съществуват няколко църкви... Оттук разделението на Църквата е онтологически, по същество, невъзможно. Разделение на Църквата никога не е имало, нито може да има; съществували са и ще съществуват отпадания от Църквата... Така са отпаднали гностиците, арианите, монофизитите, иконоборците, римокатолиците, протестантите, униатите и всички останали, принадлежащи към еретико-разколническия легион.“^[6]

А на друго място светецът говори, вече съвсем конкретно, и за (любимия на „Двери“) съвременен икуменизъм:

„Икуменизмът е общото наименование на фалшивото християнство на фалшивите църкви в Западна Европа. В него се намира сърцето на европейския хуманизъм с папизма като негова глава. Цялото това фалшиво християнство и фалшиви църкви не са нищо друго освен ереси една до друга. Тяхното общо евангелско име е всеерес.“[7]

Ние искрено съжаляваме за това фалшиво християнство и сърдечно се молим на Бога всички тези хора и общности да се обърнат към истинската вяра и Църква. И точно затова трябва добре да виждаме реалното състояние на нещата, а не да наричаме черното - бяло, и ереста – истина, с което и на събратята си няма да можем да помогнем, а и себе си вкарваме в пагубна заблуда.

--------

Очевидно е, че именно римокатолическата общност, по понятни причини, притежава най-голяма притегателна сила като обект за обединение на мнозина висши клирици от поместните православни църкви. Ето защо тук ще цитираме изказванията на ограничен брой (понеже не бихме могли да включим всички) православни светци и събори, които засягат папската „църква“ и учение.

Свети Теодосий Киевопечерски (☦1074):

„С латинската вяра не се приобщавайте, не се придържайте към техните обичаи, от причастие с тях бягайте, и всяко тяхно учение избягвайте, и от техните нрави се гнусете. Ако някой ще спаси душата си, то това може да стане само като живее в Православната вяра, понеже няма друга вяра, по-добра от нашата чиста и свята Православна вяра. А тези, които живеят в друга вяра – в католическата или мюсюлманската, или арменската – няма да видят вечния живот.

Не подобава също така, чедо, да хвалим чуждата вяра. Който хвали чуждата вяра, все едно, че хули своята. Ако някой започне да хвали и своята, и чуждата, то той е двоеверец, близък до ерес. А ти, чедо, се пази от такива и непрестанно хвали своята вяра. Не се побратимявай с тях, но бягай от тях, и се подвизавай в своята вяра чрез добри дела.“^[8]

Свети Симеон Солунски (☦1429):

„Папизмът е причинил повече вреди на Църквата, отколкото всички ереси и схизми, взети заедно.“[9]

Свети Марк Ефески (☦1444):      

„Те, латинците, отдавна са отсекли себе си от Църквата, изтлели са и подлежат на безброй анатеми...“[10]

Свети Козма Етолийски (☦1779):

„Аз прочетох много за евреите, нечестивците, еретиците и безбожниците. Изследвах основите на премъдростта и стигнах до твърдото убеждение: всички вери са лъжовни, само вярата на православните е добра и свята. Радвайте се, християни, че сте православни и плачете за нечестивците и еретиците, блуждаещи в мрака.”^[11]

Св. Йоан Кронщадски Чудотворец (☦1908):

 „Папите са си въобразили, че са глави на църквата и нейно основание, и даже наместници Христови, което е нелепо и с нищо несъобразно. А оттук е и всичката гордост на римските папи и тяхната стара претенция за главенство и самоволно управление на цялата вселенска църква. Оттук са и всички фокуси, които папите са въвели в своята папска църква, разните лъжливи догми, които водят към фалш във вярата и в живота.Това е една напълно еретическа църква.“[12]

Свещеномъченик Иларион Троицки (☦1929):

„Истината на Църквата била изкривена на Запад след отпадането на Рим от Църквата и Царството Божие там започнало да се оприличава на земното царство. Западното християнство, с неговите пресмятания на добрите дела, с наемническото му отношение към Бога, с подмяната на спасението, помрачило в съзнанието на своите членове християнската идея на Църквата.“[13]

Има и много други светци, които са говорили в същия дух, а освен тях съществуват и редица православни събори, като тези от 1170 г., 1341 г., 1450 г., 1722 г., 1838 г., 1895 г., които недвусмислено осъждат папизма като ерес[14].

Ние тук обаче бихме желали да напомним за важното решение на православния събор от 1755 г. който напълно отхвърля кръщението на римокатолиците и е подписан от трима Източни патриарси[15]. Този събор постановява римокатолиците да бъдат приемани в Православната Църква като некръстени и над тях отново да бъде извършен пълният чин на православно кръщение[16]. Това е и последното официално съборно решение на Църквата по този въпрос.

Ще напомним и недвусмислената констатация от Окръжното послание на Източните патриарси от 6 май 1848 г.: „Една от най-разпространените ереси в по-голямата част на света някога е била арианството, а сега — папизмът.“

Дори и без да влизаме в дълги подробности относно потоците мъченическа кръв, пролята за запазване на Църквата от пъползновенията на римокатолици и униати, мислим, че казаното от нас е достатъчно, за да разберем, че истинската Божия Църква е една, и тя е Православната.

-----------

Без колебание ние се молим за присъединяването на всички хора към Църквата, защото в това се изразява нашата истинска християнска любов – да желаем всички хора да се спасят и всички да сме съединени в истината, един с друг, и с Бога.

Специално за „Двери“, които понякога ни обвиняват, че нашата християнска индентичност била се крепяла на зилотство и анти-икуменизъм, ние бихме им отговорили, че истинската християнска индентичност не може да се определя с каквато и да е идея, учение или дейност. Тя се определя най-вече от едно – от присъствието на Христос. Ако ние пребъдваме в Него, и Той – в нас, тогава именно можем да се наричаме християни. И точно тогава ще Му бъдем верни и в малкото, и в голямото. И точно тогава ще пазим неизменно Неговото Слово.

И тъй като все още се намираме под радостните чувства от канонизацията на св. Серафим, Софийски Чудотворец, ще завършим и с неговите думи за благодатната любов:

   „Нека да не се смущаваме от това, че православните икуменисти ни обвиняват в липса на любов към инославните християни, задето ги отхвърляме от нас. Преди всичко такова обвинение не отговаря на действителността.

Нашата св. Църква винаги се е борила с ересите даже до кръв; но хората, изпаднали в ерес по внушение на дявола, Православната Църква винаги е съжалявала. Тя никога не е прекратявала и няма да прекрати своята молитва, това дихание на истинска благодатна любов, за вразумяването и връщането на еретиците на пътя на спасителната истина. Ето как Църквата ни учи да се молим за тях: „0тстъпилите от православната вяра и заслепени от гибелни ереси просвети със светлината на Твоето познание и присъедини към Твоята Света, Апостолска и Съборна Църква."

Така св. Църква различава самите ереси, срещу които изисква безкомпромисна борба, от хората, изпаднали в тези ереси, към които простира своите майчински любвеобилни обятия.“

^[17]

Моля се Бог да помага на всички, които милеят за Истината.

4 март 2016 г.        

[1]Има и явни опити на „Двери“ да манипулира своите читатели. Например твърдението на този сайт, че българската петиция относно Всеправославния събор през 2016 г. била се разпространявала главно из руски зилотски сайтове не може да се окачестви по-друг начин, освен като преднамерена лъжа. Една проверка в интернет лесно би установила, че става въпрос за разпространение в десетки напълно православни руски сайтове, а зилотските сайтове са рядко изключение. Освен това е интересно, как „Двери“ биха характеризирали и публикациите в такива популярни гръцки сайтове като http://www.romfea.gr/patriarxeia-ts/patriarxeio-boulgarias/6724-anisuxies-piston-stin-boulgaria-gia-tin-panorthodoji-sunodo; http://aktines.blogspot.ru/2016/03/2016.html или http://www.agioritikovima.gr/patriarcheia/item/77232? И това ли са гръцки зилотски сайтове? След всичко казано, не трябва ли  „Двери“ да се извинят на своите читатели? 

[2]Но от друга страна, св. Филарет все пак призовава неправославните към обръщане в Православието, какъвто призив въобще отсъства в горепосочения проекто-документ.

[3]На това правило ще бъдем верни, подчертава св. Викентий Лерински, „при единственото условие, че следваме всеобщността, древността и съгласието. Да следваме всеобщността значи да признаваме за истинска само тази вяра, която изповядва цялата Църква по цялото земно кълбо; да следваме древността значи в никакъв случай да не отстъпваме от онова учение, към което се придържали нашите свети отци и прадеди; да следваме най-сетне съгласието значи в самата древност да приемаме само ония вероопределения и решения, към които се придържали всички или най-малко почти всички пастири и учители.“ Цит. по Ил. Цоневски, Патрология (Живот, съчинения и учение на църковните отци, учители и писатели). С, 1986, с. 425.

[4]Вж http://pravoslavie.ru/90332.html, превод от руски Десислава Панайотова.

[5]Прот. Н. Малиновский, Очерк Православного Догматического Богословия, раздел 135, с. 106; репринтно издание Москва, Православний Свято-Тихоновский Богословский Институт, 2013.

[6] Попович, архим. Юстин. Догматика православне Цркве. кн. III. Београд, 1978, с. 209-212.

[7]Св. Юстин Попович. Православната църква и икуменизмът. (ΑΓΙΟΣ ΙΟΥΣΤΙΝΟΣ ΠΟΠΟΒΙΤΣ, Ὀρθόδοξος Ἐκκλησία καί Οἰκουμενισμός, Θεσσαλονίκη 1974, σ. 224.)

[8] Св. Теодосий Киевопечерски, из „Завещание за Православната вяра“. Виж http://www.orthclass.com/zapr/4ikum/10ksv.htm

[9]Свети Симеон Солунски, цит. по http://www.jordanville.org/files/Articles/A-CONFESSION-OF-FAITH.pdf,с. 3

[10] Свети Марк Ефески. Писмо до йеромонах Теофан, точка 1.

[11] Виж Κοσμά του Αιτωλού, Διδαχές (και βιογραφία), Αθήναι 1979, σελ. 142 - 143 (Διδαχή 1, 37 – 38).

[12]ЖК, 34-5; цит. по архим. Методий (Жерев), Св. праведен отец Йоан Кронщадски, Св. Гора, 2005, с.353.

[13]Свщмчк Иларион (Троицки), Без Църквата няма християнство, София, 2014, с.6 

[14] Презвитер Анастасиос Гоцопулос. Съмолитстването с еретици. Каноничната практика на Църквата. (ΠΡΕΣΒ. ΑΝΑΣΤΑΣΙΟΣ ΓΚΟΤΣΟΠΟΥΛΟΣ, Ἡ συμπροσευχή μέ αἱρετικούς. Προσεγγίζοντας τήν κανονική πράξη τῆς Ἐκκλησίας), изд. „Теодромия”, Солун 2009, стр. 40-42.

[15]Патриарх Кирил V Константинополски, патр. Матей Александриийски и патр. Партений Йерусалимски.

[16]Виж протопрезвитер Георги  Металинос„ „Изповядвам едно кръщение“, Ἀθῆναι 1983, с. 89-91, както и списание « Ὀρθόδοξος Ἐνστασις καῖ Μαρτυρία», ἀριθμ. 3 / Ἀπρίλιος-Ἰούνιος 1986, с. 81-83.

[17] Архиеп. Серафим Соболев. „Трябва ли Православната църква да участвува в икуменическото движение?“. Виж  http://www.pravoslavieto.com/inoverie/ecumenism/arhiep_seraphim_sobolev.htm.