230846.p Всемирното Православие - НАВПАКТСКИ МИТРОПОЛИТ ЙЕРОТЕЙ (ВЛАХОС) С КРИТИЧЕН РАЗБОР НА ДОКУМЕНТА „ОТНОШЕНИЯТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА С ОСТАНАЛИЯ ХРИСТИЯНСКИ СВЯТ“Участникът в делегацията на Еладската православна църква на предстоящия Всеправославен събор Навпактски митрополит Йеротей (Влахос) е изпратил послание до Св. Синод на Еладската православна църква, в което прави редица коментари към приетия на съвещанието на предстоятелите на поместните Православни църкви в Шамбези (21-28 януари 2016 г.) документ.

 

Във връзка с това, че на Всеправославния събор се планира по-нататъшно обсъждане на тези въпроси, митрополит Йеротей призовава в окончателните документи да бъдат внесени „редица необходими корекции“.

Предлагаме ви основните положения в статията на владиката по отношение на проекто-документа

""

Според владика Йеротей, в този документ е налице „терминологична бъркотия“„Трябва да се направят корекции, за да се избегне богословската и еклесиологична двусмислица, която е неуместна в съборните документи, особено в текстовете за Всеправославния събор“.

Заглавието на документа „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“ е правилно по своето съдържание, тъй като справедливо прави разлика между „Православната църква“ и останалия „Християнски свят“. В този дух са издържани и много положения в документа, например: Православната църква, бидейки Една, Света Съборна и Апостолска църква, с дълбоко църковно самосъзнание твърдо вярва, че заема главно място в процеса на движение към единство на християните в съвременния свят (пар. 1), с отделените от нея, близки и далечни(пар. 4), онези, които се намират вън от нея(пар. 6).

Но други срещащи се в текста изрази, според които „Православната църква констатира съществуването в историята на други ненамиращи се в общение с нея християнски църкви и конфесии(пар. 6)трябва да бъдат адаптирани към заглавието, за да се избегне двуезичие и двусмисленост.

Владика Йеротей предлага терминът да стане по-точен по същество: „Православната църква знае за съществуването на други християнски конфесии, които са се отделили от нея и не се намират в общение с нея“.

По-нататък митрополит Йеротей се спира върху двусмислената трактовка в текста за църковното единство: „Правилно е положението в документа, което се отнася до единството на Светата, Съборна и Апостолска Църква, в съответствие с което „Единството на Църквата (трябва да се уточни, че става дума именно за Православната църква) „не може да бъде нарушено“ (пар. 6), във връзка с което (както също така е точно отбелязано) Отговорността на Православната църква по отношение на единството, както и на вселенската й мисия, са били изразявани на Вселенските събори“, които „особено подчертавали наличието на неразривна връзка между правата вяра и общението в тайнствата (пар. 3)...

В документа обаче се срещат и други изрази, от които се подразбира, че единството на Църквата е изгубено и се правят опити за неговото възстановяване. Подобни твърдения трябва да бъдат коригирани. Определението, според което Православната църква участва в богословските диалози „с цел търсене на изгубеното единство на християните въз основа на вярата и преданията на древната Църква на седемте Вселенски събора» (пар. 5), предполага, че срещащото се на друго място твърдение, че единството на Църквата не може да бъде нарушено“ (пар. 6), не съответства на действителността.

Следователно, този израз трябва да бъде коригиран, за да не се създава впечатлението, че в решенията на Всеправославния събор се съдържат двусмислици, даващи възможност за различни трактовки. Трябва да се напише: „Православната църква участва в диалога с християните, принадлежащи към различни християнски конфесии, за да ги върне към вярата, преданието и нейния живот“.

Според митрополит Йеротей, в текста съществуват положения, отправящи към теорията на „кръщелното богословие“, лежаща в основата на Втория ватикански събор. Самият владика смята, че западните християни трябва да бъдат приемани в Православната църква чрез Тайнството Кръщение. Това е свързано с разликите в догмата за Света Троица: западните учения за филиокве (filioque) и тварната Божествена енергия (actus purus) и изопачаването на Запад на самото Тайнство Кръщение – провеждането му не чрез пълно потапяне, а чрез обливане.

За да се освободи текстът на документа „Отношенията на Православната църква с останалия християнски свят“ от двусмислия и вътрешни противоречия, параграф 20: „Перспективите при провеждане на богословските диалози на Православната църква с другите християнски църкви и изповедания винаги изхождат от каноничните критерии на вече формираната църковна традиция (7-и канон на Втория и 95-и канон на Петия и Шестия Вселенски събор)“ трябва да се замени със следния текст: „Перспективите при провеждане на богословските диалози на Православната църква с другите християнски църкви и изповедания се основават върху вярата и реда, приет в Православната църква, основан върху решенията на Вселенските събори.

Приемането на инославни в Православната църква става на принципите на „акривията“ и „икономията“1. Икономия е възможна по отношение на тези християнски конфесии, в които Кръщението се извършва в съответствие с апостолската и светоотеческата традиция: с трикратно пълно потапяне с изповядване на Пресветата, Единосъщна и Неразделна Троица“.

 

_______

1. Акривия строго, стриктно и безкомпромисно следване на църковните понятияИкономия - понятие, свързано с приемането на някои компромиси, проявяване на снизходителност към човешката немощ, и към тези често объркани исторически и църковни ситуации, причинени от греховната човешка природа.

Така често по отношение на някой грешник свещеникът не прилага строгите църковни канони, според които трябва да го отлъчи от причастие за много години. Изхождайки от конкретната духовна и църковна ситуация, в която този грешник пребивава, свещеникът може да приложи църковна икономия. А понякога, напротив, трябва да приложи строгост, за да подбуди човека към покаяние и да отреже пътя му към греха. В дадения случай под акривия се разбира приемане на инославен в Църквата чрез Тайнството Кръщение, по икономия – чрез Миропомазване.

Още по темата в рубриките ни:

 

Отзиви за Всеправославния събор

Икуменизъм