99Nikola_sred Всемирното Православие - СВЕТИ НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦfoto-1-nikolay-chudotvorets Всемирното Православие - СВЕТИ НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦСвети Николай, архиепископ Мирликийски чудотворец, се прославил като велик Божий угодник. Той се родил в град Патара, Ликийска област (на южното крайбрежие  на Малоазийския полуостров) и бил единствен син на благочестивите си родители Теофан и Нона, които дали обет да го посветят на Бога.


Плод на дългите молитви на бездетните родители към Господа, младенецът Николай още от своето раждане  показал на хората светлината на бъдещата си слава на велик чудотворец.

Майка му Нона веднага след раждането се излекувала от болестта си. Новороденият младенец – още в купела при кръщението си – стоял прав  три часа, от никого не поддържан, отдавайки така почит към Пресвета Троица.

Свети Николай още в ранна детска възраст водел постнически живот, в сряда и петък приемал майчино мляко само веднъж на ден, и то след вечерните молитви на родителите си. Още в детските си години Николай напредвал в изучаването на  Божественото Писание; през деня не излизал от храма, а през нощта се молел и четял книги, изграждайки в себе си достойно жилище  на Светия Дух.

Неговият чичо – Патарският епископ Николай – радвайки се на успехите и високото благочестие на племенника си, го взел за четец, а след това  го въздигнал в свещенически сан и го направил свой помощник, давайки му указания как да поучава паството. Служейки на Господа, юношата  пламтял духом, а с мъдростта си по въпросите за вярата бил подобен на старец, с което предизвиквал учудване и дълбоко уважение у вярващите. Като непрекъснато се трудел и бодърствал, пребивавайки в постоянна молитва, презвитер Николай проявявал огромно милосърдие към пасомите, притичвал се на помощ на страдащите и раздавал  на бедните всичко, което имал.

Като узнал за  горчивата участ на един обеднял, а преди това богат жител от неговия град, свети Николай  го спасил от голям грях. Човекът имал три големи  дъщери и в отчаянието си замислил да ги отдаде на блудодеяние, за да се спасят от глад. Светителят, скърбейки за  пропадащия  грешник, нощем тайно му хвърлял през прозореца три пъти чувалчета със злато и с това спасил семейството от пропадане и духовна гибел. Дъщерите били честно задомени. Давайки милостиня, свети Николай  винаги се стараел да прави това тайно и да скрива благодеянията си.

Отправяйки се на поклонение по светите места в Йерусалим, Патарският епископ поверил управлението на паството на свети Николай, като това послушание той изпълнил с усърдие и любов. Когато епископът се върнал, той на свой ред изпросил благословение от него за пътуване до Светата Земя. По пътя светецът предсказал надигащата се буря, заплашваща  да потопи плавателния съд, тъй като видял самия дявол да влиза в кораба. По молба на отчаяните пътници той  укротил  със своята молитва  морските вълни. По негова молитва един матрос от кораба, който  бил паднал от мачтата и се ударил смъртоносно, оздравял.

Като пристигнал в древния град Йерусалим, свети Николай, отправяйки се към Голгота, благодарил на Спасителя на човешкия род и посетил всички свети места, като се покланял и се молел. През нощта на хълма Сион от само себе си се отворили затворените врати на църквата пред пристигналия велик поклонник. Като обиколил светините, свързани със земното служение на Сина Божий, свети Николай решил да се усамоти в пустинята, но бил спрян от Божествен глас, който го убедил да се върне в родината си. Като се върнал в Ликия, светецът, стремейки се към живот в безмълвие, встъпил в братството на обителта, която се наричала Свети Сион". Но Господ отново му посочил другия път, който го очаква: „Николае, не е тук твоята нива, на която трябва да принесеш очаквания от Мен плод; но ти се обърни, отиди в света и да бъде прославено чрез теб Моето име”. Във видението Господ му подал Евангелие в скъп обков, а Пресвета Богородица – омофор.

И наистина, след  смъртта на архиепископ Йоан той бил избран за епископ на град Мир, област Ликия, след като на един от епископите на Събора, свикан за избирането на нов архиепископ, във видение му бил посочен избраникът Божий – свети Николай. Призван да води Църквата Божия в архиерейски сан, свети Николай си оставал същият велик подвижник, показващ на паството си образ на кротост, незлобие и любов към хората. Това  било много важно за Ликийската църква по време на гоненията на християните при император Диоклетиан (284-305). 

Епископ Николай, затворен в тъмница заедно с други  християни, ги подкрепял и уговарял твърдо да понасят оковите, разпитите и мъченията. Него Сам Господ го запазил невредим. След възцаряването на свети равноапостолен Константин, свети Николай бил върнат при паството си, което с радост посрещнало своя наставник и застъпник. Въпреки голямата смиреност на духа и чистото си сърце, свети Николай бил ревностен и дръзновен воин на Христовата Църква.

Борейки се с духовете на злобата, свети Николай обиколил езическите капища и храмове в самия град Мир и неговите околности, унищожавайки идолите и превръщайки на прах капищата. През 325 година св. Николай  бил участник в І Вселенски Събор, който приел Никейския Символ на вярата, и се изправил заедно със светците Силвестър, папа Римски, Александър Александрийски, Спиридон Тримитунтски и с други от 318-те свети отци на Събора против еретика Арий. В разгара на разобличаването свети Николай, ревностният защитник на Господа, дори ударил  лъжеучителя, заради което бил лишен от светителския си омофор и изпратен в затвора. Обаче на няколко от светите отци им било казано чрез видение, че  Сам Господ и св. Богородица са посветили светеца в епископски чин, подавайки му Евангелие и омофор.

Отците от събора, като се уверили, че дръзновението на светителя е угодно на Бога, прославили Господа, а неговия свят угодник възстановили в светителски сан. Като се върнал в своята епархия, светителят ѝ донесъл мир и благословение, сеейки словото на Истината, пресичайки в самия му корен неправомислието и суетното мъдруване, разобличавайки закоравелите  еретици и изцерявайки падналите и отклонилите се поради незнание. Той наистина бил светлина за света и сол за земята, тъй като неговото житие било изпълнено със светлина и словото му билоразтворено със солта на премъдростта.

Още докато бил жив, светителят извършил много чудеса. Най-голяма слава  на светителя донесло спасяването от смърт на трима мъже, несправедливо осъдени от користолюбив градоначалник. Светителят смело се приближил до палача и хванал меча му, вече надвесен над главите на осъдените. Градоначалникът, разобличен от светителя в лъжа, се разкаял и го помолил  за прошка. Там присъствали и трима военачалници, изпратени от император Константин във Фригия. Те и не подозирали, че скоро и на тях ще им се наложи да молят за застъпничество св. Николай, тъй като  били незаслужено оклеветени  пред император Константин и осъдени на смърт. Като се явил в съня на светия равноапостолен  Константин, свети Николай го призовал да освободи несправедливо осъдените на смърт военачалници, които, намирайки се в тъмницата, молитвено призовавали на помощ светителя. И много други чудеса извършил великият християнски светец, подвизавайки се дълги години  в своето служение. След молитвите на светителя град Мир бил  спасен от страшен глад. Той се явил в съня на един италиански търговец и му оставил като залог три златни монети, като го помолил да доплува до Мир и там да продаде житото си, а като се събудил на сутринта, търговецът намерил парите в  шепата си. Светителят много пъти спасявал давещи се в морето, освобождавал от плен и от заточение в тъмници.

Достигайки дълбока старост, свети Николай тихо заминал при Господа (†345-351). Неговите честни мощи се пазели нетленни в местната катедрална църква и изпускали миро, от което  много хора получавали  изцеление. През 1087 г. мощите му били пренесени в италианския град Бари, където почиват и днес (за пренасянето на мощите виж житието му на 9 май).

Името на великия угодник, светител и чудотворец Николай, бързият помощник и молитвеник на всички, които се обръщат към него, се е прославило по всички краища на земята, в много страни и народи.