Православната Църква, след тържеството в чест на великите свещени събития, случили се в деня на Христовото Рождество, на другия ден събира вярващите да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка като избран съсъд на Божия промисъл.

"Дойдете - подканя ни Църквата тоя ден - да възпеем Спасителевата майка, която и след раждането остана пак Дева!"

Това събрание на вярващите на другия ден след Рождество Христово за прославяне на св. Богородица, която роди Спасителя, е наречено "Събор на пресвета Богородица".

Същия ден се чества паметта на св. праведни Йосиф, обручник на св. Дева, а също и паметта на св. цар Давид като славен родоначалник на Иисуса Христа и на св. Яков, брат Господен (един от синовете на Йосиф), пръв християнски епископ на град Йерусалим, който съпровождал св. Богородица с Младенеца и Йосиф в Египет.

В ПАМЕТ НА СВЕТИ ЙОСИФ, ОБРУЧНИКА[41] НА ПРЕСВЕТАТА ДЕВА БОГОРОДИЦА

 

Свети Йосиф бил от царски род, от дома Давидов и Соломонов, внук Мататов, правнук Елиезеров, син на Яков по природа, а на Илия по закона за кръвното сродство[42] . Защото дядо му Матат умрял, след като се родил баща му Яков. А Мататовата жена, майката на Яков, била взета за жена от Мелхий, от коляното на Натан, син Давидов, и му родила Илия. А Илия се оженил и умрял бездетен; след него Яков, който бил негов брат от една майка, но не и от един баща, се оженил за жена му; защото законът предписвал: ако някой умре, без да има деца, нека брат му да се ожени за жена му и да възкреси потомството на брат си. Именно по този закон Яков се оженил за братовата си жена и родил свети Йосиф Обручник, и Йосиф бил, както вече бе казано, син на двама: по природа - на Яков, а по закон - на Илия. Ето защо св. евангелист Лука, излагайки родословието на Христос, посочил Илия за баща на Йосиф, казвайки за Христа така: “беше, както мислеха, син Йосифов, Илиев, Мататов”[43], посочвайки Илия вместо Яков. За свети Йосиф съществуват различни мнения при западните и при източните християни. Западните казват, че той до самата си кончина бил девственик, като изобщо не бил встъпвал в брак, а източните твърдят, че той имал жена и родил деца. Така Никифор, древен гръцки историк, следвайки св. Иполит, съобщава, че той се оженил за Саломия; но не мисли (добавя той), че това е същата Саломия, която се намирала във Витлеем и е искала да бабува при неизреченото раждане на Господа; това е била друга Саломия. Защото тя била сродница на Елисавета и на Пресвета Богородица, а тази била дъщеря на Агей, брат на Захария, бащата на Предтеча; а Агей и Захария били синове на свещеника Варахия. Имайки за съпруга тази Саломия, дъщерята на Агей, свети Йосиф родил четирима сина: Яков, Симон, Иуда, Йосия, и две дъщери, Естир и Тамар или, както казват други - Марта; а синаксарът в Неделята на светите Мироносици прибавя и трета дъщеря, на име Саломия, която била омъжена за Заведей. Георги Кедрин, споменавайки за двете дъщери на Йосиф, казва, че едната от тях, Мария, била омъжена за Клеопа, брат на Йосиф, вече след завръщането на Йосиф от Египет; но, както изглежда, тази Мария, Марта и Тамар, са едно и също лице[44]. Дали тя е била дъщеря на Йосиф, или не, и колко дъщери е имал Йосиф, това сега не е от значение, но при всички случаи е несъмнено, че Йосиф е бил женен и е имал синове и дъщери.

След кончината на жена си Саломия свети Йосиф живеел във вдовство достатъчно дълго време, прекарвайки дните си в чистота. В светото Евангелие неговият свят и непорочен живот е засвидетелстван от следните, макар и кратки, но твърде похвални думи: „А Йосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен”[45]. И кое може да бъде по-голямо от такова свидетелство? Той бил толкова праведен, че със светостта си надминал другите праведни праотци и патриарси. Защото, кой е бил достоен да стане обручник и мним мъж на Пречистата Дева, Майката Божия? И кому била дадена такава чест - да стане официално признат баща Христов? Наистина Господ намерил този мъж по сърцето Си и му открил мъдростта Си[46], като го направил служител на тайнството на нашето спасение. Той наистина бил достоен за такава чест и за такова служение заради съвършения си и добродетелен живот. Когато той бил вече стар, на осемдесет години, Пречистата Дева Мария била сгодена за него и му била дадена за съхраняване на девството ѝ (а не за плътски, действителен брак). И той ѝ служел с всяко благоговение и страх, като на Майка Божия и като на своя и на целия свят Господарка и Владичица (уверявайки се в това от ангела, който му се явявал насън), а служел също и на родения от нея Богомладенец, и по време на бягството в Египет, и след завръщането оттам, и по време на пребиваването в Назарет, изкарвайки прехраната им от трудовете на ръцете си, защото той бил дърводелец и беден човек, макар и от царски род. Защото Господ пожелал да се роди в нищета, вземайки от царския род само плътта, но не и царската слава, богатство и владичество. Затова Той намерил за добре да има бедна Пречиста Майка и беден мним баща, давайки с това пример за смирение. Като живял всичко сто и десет години[47], свети Йосиф мирно починал и отишъл при отците си, намиращи се в ада, занасяйки там радостната и вярна вест за това, че е дошъл желаният Месия, Който ще освободи и ще спаси човешкия род, Христос Господ, Комуто слава во веки. Амин.

Тропар:

Благовести, Йосифе, на Богоотеца Давид тия чудеса: видял си родилата Девица, с пастирите си славословил, с мъдреците си се поклонил, от ангелите си приел вестта: моли Христа Бога да спаси душите ни.

Кондак:

Днес божественият Давид се изпълва с веселие, Йосиф с Яков принасят хваление: приемащи венеца на сродството Христово, се радват и възпяват неизречено Родилия се на земята: Щедри, спаси почитащите Те.

По молитвите на св. Богородица, на светите и праведни Богоотци Йосиф Обручник и цар Давид 

и на св. Яков, брат Божий, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас. Амин.

+   +   +

[41] Обручник (слав.) - годеник.

[42] Законът за кръвното сродство се състоял в това, че ако мъжът умре, без да остави деца, братът, който го е надживял, според древния обичай (Бит. 38:8 и нататък), бил длъжен, като девер, да встъпи в брак с овдовялата жена на брат си (със снаха си). Този закон е изложен в Моисеевата книга “Второзаконие” (Втор. 25:5-10). Интересно е да се отбележи, че той съществува и при много други народи на Изтока, например при персите, индийците, афганците, друзите, при по-голямата част от кавказките племена и др. Децата от деверския брак се считали за деца на лицето, за чиято вдовица се е оженил деверът, според този закон. Това и означавало: “да възстанови семето на брат си”.

[43] Лук. 3:23, 24.

[44] Тук е подходящо да се отбележи, че при грузинските светци, в числото на светите Мироносици се почита и света Тамар (под името Тамара). Очевидно преданието, съхранявано от Грузинската църква, е сходно с това известие, според което Тамар е могла да бъде и дъщеря на Йосиф, и впоследствие мироносица, заедно със сестра си Саломия (другата дъщеря на праведния старец).

[45] Мат. 1:19.

[46] Срв. Пс. 50:8.

[47] Това предание за 110-годишната възраст на праведния Йосиф е сходно с известието, че той се преставил на 111 години, за което е споменато в апокрифната “История на дърводелеца Иосиф”.

Източник: http://www.sveta-gora-zograph.com/