Източник: Православие.ру 

Превод: Виталий Чеботар 

Паметта на светеца се отбелязва на 18 януари и  2 май

 
Св. Атанасий е роден в Александрия, майка му, като Анна, която е довела сина си при Самуил в храма Господен (1 Цар. 1:28), също така го довела при Св. Александър, Александрийския патриарх и го оставила в  храма, за да служи на Бога. И той е останал в божия храм, за да прекара там живота си и ревностно да изпълнява  Божиите заповедите.

           През 319 г. патриархът го ръкополага за дякон на Александрийската Църквата. В това време Св. Атанасий започва да пише съчинения. Бъдещият  архиерей видял, че у новодошлите  в Църквата Христова нямали /духовна – бел. прев./ ревност, нямало у тях и истинско благочестие, много от тях искали слава за себе си, говорили празни приказки, празнословили и всички езически обичаи, които познавали, пренасяли в християнския живот. Появил се някой си Арий, който хулил Христос, унижавал Майката Божия, възмущавал и учил народа да постигат чест, слава, както и да влиза в Църквата, за да достигне свещеничество и дори архиерейство. И много хора го слушали и ставали последователите на тази ерес - ариани. И тази ерес толкова широко се разпространила, че обхванала почти цялата Църква - настъпила голяма война. В 325 година Св. Атанасий бил в Никейската катедрална църква,  където той се изказа против Арий.

           През 326 г. след като почива патриарх Александър, Св. Атанасий бил избран за Александрийската катедра. Епископ Атанасий обикалял църквите, изнасял много проповеди,  борил се срещу ариани, писал, изобличавал ги, и всичките неистински християни въстанали срещу него и започнали да го клеветят. По това време царувал Константин Велики (306-337 година), който се смятал  за покровител на Църквата Христова. Той разбирал военната стратегия, дипломацията, държавните дела, но църковните работи  и Евангелските проповеди не познавал, затова се колебал  между арианството и Православието.

         Ползвайки се с добротата и добротата на императора, еретиците заобиколили двора му, заели всичките длъжности и започнали да му нашепват ереси и лъжи, т.е. да правят разколи. Те обвинили архиепископ Атанасий, че е лош човек, не се подчинява на царя, взема данъци от царската хазна и прави лоши неща, че той е магьосник, престъпник  и развратник. Императорът видял много разпри и вражда, се опитал да въдвори мир, но понеже било такова време, че можело да се разрази война, тогава той предложи на Св. Атанасий за известно време да замине на някъде. И по-голямата си част от дългото си управление светителят прекарал в изгнание, но където често получавал подкрепа от монасите, бил  приятел с двамата бащи на монашеството – Св. Преп. Антоний и св. Пахомий.
           Най-вече  еретиците и злите хора се стараели да обвинят Св. Атанасий за това, че той не изпълнявал заповедите на императора, не им обръщал никакво внимание и  не приемал  Арий в църковно общение; че той е магьосник и вълшебник. Бидейки открит магьосник,  уж с мъртва  ръка, която принадлежала на клирика Арсений, извършвал магьосничество. Императорът направил разследване. Арсений е бил клирик, четец, поради някаква простъпка той дълго се криел, а когато слуховете за това  започнали навсякъде да се разпространяват, у него се появило  чувство за истината и справедливостта, тъй като Христовия Светител Атанасий  е бил невинен. Също така и Арсений изобщо не пострадал. Съдите - злодеи, след които имало и епископи, някъде намерили и наказали  друг човек. Съчувствайки за своя отец и благодетел и скърбейки със сърцето си, че истината безаконно  побеждава лъжата, той тайно отишъл при Св. Атанасий и паднал в честните му крака. Св. Атанасий се зарадва за идването на  Арсений и му  заповяда до съда на никой да не се показва.

         Междувременно, злобната омраза на противниците на Атанасий толкова много се увеличила, че към една лъжа те добавили и друга: подкупили една безсрамна жена, която оклеветила  Св. Атанасий, че той е извършил беззаконие с нея. Когато започнал процеса, съдиите седнали на  местата си, клеветниците стояли прави,  въведели и тази жена. Плачейки тя дълго време се оплаквала срещу светителя, когото никога не е виждала, и дори не знаела какъв му е сана. Всички я слушали с изумление. А тя не искала да знае евангелското благочестие, радвайки се, че й дадоха много пари. В това време приятеля на Св. Атанасий, презвитер Тимотей, стоял заедно с него зад вратите и  чул всичко, възмутил се и неочаквано бързо влязъл в съда и  застанал пред очите на клеветници, като че той е самият  Атанасий и  смело я попитал: „Аз ли над теб извършвах насилие през нощта, както ти казваш?” И тя с голямо безсрамие, извикала пред съдиите: „Този, този човек е моят развратител и злоумишленик против  моята чистота: той е...” Съдиите се засмели, разбирайки подлостта и разиграната  комедия, после я изгонели. Но противниците Св. Атанасий, макар да се засрамили, не се успокоили и започнали да го обвиняват в убийството на Арсений, показвайки някаква си  мъртва ръка. Св. Атанасий търпеливо ги изслушал и мълчал, а след това попита: „Има ли някой от вас, който добре да познава Арсений? Кой от вас може да потвърди че това наистина е неговата е ръката?” Тогава станали много от несправедливите съдии, подскочили и започнали да твърдят, че това наистина е ръката на Арсений. И когато те показали  мръсното си сърце и коварство си, светителя отместил една завеса, зад която стоял Арсений, извел го  пред събранието и попита: „А кой стои пред вас? Ви  казахте, че Арсений не е жив, това е ръката му.” И всички се  ужасили. "Ето, мъже, и Арсений! – обяви Св. Атанасий. – Ето и  ръцете му, които изобщо не са били отсечени! Покажете пък и вие човека, на кого е отрязаната ръка, която осъжда самите вас, като извършихте това престъпление”. Но съдиите продължиха своя съд, като изчерпваха всичките си клевети. Св. Атанасий, който не можел да понесе тази несправедливост, на глас засвидетелствал пред целия събор: „Изгасна правдата, потъпкана е истината, загина правосъдието, изчезна у съдиите законното разследване и внимателното разглеждане на делата! Нима това е законно, че желаещият да се  оправдае е държан във вериги и цялото дело е било възложено на клеветници и врагове, а самите обвинители съдят този, когото клеветят?” Светителят е бил оправдан от императора и изпратен в Александрия в своята катедра.

Когато Константин Велики починал и престолът бил завладян от втория му син Констанций, то целия императорския двор  преминал на страната на арианите. Те започнали да гонят православните християни, да изпращат на заточение епископите, да слагат на епископските катедри нечестиви, коварни хора, развратници, еретици, които не признавали Иисус Христо за Бог. И трябвало Св. Атанасий да бяга в Рим, където престоял три години.

След това Господ осъдил всички със Своя Си съд: наказал Арий и  еретиците, а нечестивия цар загинал. След него две години царувал Юлиан Отстъпник, след това бил цар Йовиниан Благочестиви, а след него Валент, който, макар и много злини да сторил на Църквата, се изплашил от бунта на александрийците и позволил на Св. Атанасий да се завърне и безбоязнено да управлява Александрийската Църква. Описано е в житието на Св. Атанасий, че в последните години от живота си той живял в мир и спокойствие, починал на 2 май 373 година на 76 годинишна възраст.
            Четиридесет и шест години Св. Атанасий е бил епископ в град Александрия, и много пъти е бил изгонван от катедрата си и се връщал обратно, защото ариани, които се наричали християни и вярвали в Евангелието, търсели вина, да осъдят светителя и да го предадат на смърт. А Господ възвещавайки Евангелието не е проповядвал да убиват враговете си, а същите злодеи присторно приели кръщение и вярвали без благочестие.

| More...