Превод: Василка Нанева

Източник: pravoslavie.ru 

Един от най-интересните паметници за синайските подвижници от първата половина на VII век е ръкописът „Различни разкази за синайските отци”, публикуван за първи път в началото на ХХ век. За негов автор се сочи Анастасий, но това не може да е бил знаменитият преподобен Анастасий Синаит, доколкото авторът, съдейки по много указания в текста, се отнася до доста по-късно поколение отколкото преподобният. Както предположил издателят на текста Ф. Нау, вероятно това е бил друг Анастасий.

„Различни разкази за синайските отци” повествуват за станалите по молитвите на православни монаси чудеса в Синайската пустиня и по околните скали. Тези разкази са пълни с живи подробности от духовния живот на синайските отци, с всичките му особености, например изключителното духовно покровителство на пророк Мойсей и др. В някои истории се срещат нетрадиционни за подобен жанр сюжети, но като цяло пред нас е произведение, написано в духа на „Духовни полета” на свети Йоан Мосх, - в него пулсира все това благоговение пред светините, смирение и любов към ближните.    

                                                                                                                                                                                                                          

1. Преди десет години някои двама отци от светата Синайска планина тръгнали на поклонение в светата обител. Един от тях е още [и днес] жив по плът. Когато се приближили на разстояние два изстрела с лък до [пещерата] на свети [пророк] Илия, те усетили благоухание, което не приличало на нито едно друго благоухание в света. Тогава ученикът помислил, че някой, който живее тук, е прикадил с тамян. [Но] старецът, негов духовник, който е още жив, казал: „Това благоухание не е от тази земя”.

След това, приближавайки се към църквата, те видели, че отвътре тя е подобна на разпалена огнена пещ, а езиците на пламъците излизали от прозорците и вратите. Виждайки това, ученикът се изплашил. Но старецът го успокоил, казвайки: „От какво се боиш, чедо мое? Това е ангелска сила и наш събрат служител; не губи мъжество. Те почитат нашата природа на небесата; а не ние – тяхната”. И така те без страх влезли в църквата, като че ли [прекрачили] в [разпалената] пещ. Помолили се и на сутринта тръгнали към обителта.

Взирайки се в тях, вратарят видял, че лицата им сияели подобно на лицето на Мойсея, и им казал „Какво видяхте, идвайки [насам]?” Като желаели да скрият случилото се, те отвърнали: „Нищо”. Тогава той им казал: „Повярвайте, видели сте някое видение, понеже ето, лицата ви сияят от славата на Светия Дух”. Тогава те му се поклонили и открили случилото се, молейки да не разказва на никого.

2. Друг път в тази света обител – още преди светотатството и разорението, предизвикани от дошлите езичници, - имало един брат, помощник на клисаря, който неблагочинно се скрил в храма, смятайки, че да се спи в него не е беззаконие. Тогава клисарят помислил, че ученикът му си е отишъл по-рано от него и затваряйки вратата, се отдалечил. Когато настъпила нощта, ученикът, който се скрил в храма, излязъл да почисти кандилата. Когато се приближил до първото кандило, [излязла] искра, която по Божие повеление го поразила, изсушавайки цялата му страна, и ръката, и крака, и той останал наполовина парализиран до самата си смърт.

3. Веднъж по време на празника Петдесетница в светата обител имало литургия. [И] когато свещеникът възгласил: „Победную песнь поюще, вопиюще, взывающе и глаголюще”, планините отговорили със заплашителен звук, изричайки  трикратно: „Свят, свят, свят”. И звукът на ехото се чувал да се повтаря около половин час. Този възглас чувал не всеки, но само тези, които имали уши, както Господ казал: „Който има уши да слуша, нека слуша” (вж. Мат. 11: 15).

4. Преди няколко години по Божие допущение в нашата пустиня се появила смъртоносна болест и умирайки, някои добродетелни, благословени отци, били погребани на гробището на отците. На следващия ден починал един от нерадивите братя и бил погребан над тялото на един от благословените мъже. Когато след ден друг отец се представил, тогава [братята], влизайки [в гробницата], за да положат мощите му, забелязали, че блаженият мъж бил отхвърлил тялото на нерадивия брат. Мислейки, че това е станало случайно, а не че е нещо чудесно, взели и отново положили [нерадивия] брат върху тялото [на праведника]. И идвайки на следващия ден, отново забелязали, че [блаженият ] отец е изхвърлил брата.

Научавайки за това, дошъл игуменът на манастира и влизайки в гробницата, казал на умрелия: „Авва Йоане, приживе ти беше кротък и бавен на гняв и подкрепяше всички, а сега гониш брата?” И вземайки останките на брата със собствените си ръце, ги сложил върху [тялото] на стареца. И отново му казал: „Търпи брата, авва Йоане, дори и ако той е грешник, както Бог търпи греховете на света”. И от този ден старецът не отхвърлял тялото на брата.

 5. Приблизително на 6 мили от светата обител има трудна и непристъпна местност, която се нарича Турван. Това място обитавал някой си удивителен старец, който имал един ученик. Когато нашият свят отец Йоан бил игумен, оставяйки всичко, на светата планина дошли от  Константинопол двама братя близнаци, произлизащи от [едно] знатно семейство. Пребивавайки две години в манастира и напускайки го, те си отишли, за да се подвизават в безмълвие в Турван, където живеел великият старец с неговия ученик. След няколко години те умрели. Вземайки телата, старецът и ученикът му ги погребали в пещера.

Няколко дни по-късно старецът също умрял. Като желаел да го почете, ученикът положил [тялото] между двамата знатни [граждани]. Идвайки на третия ден, за да прикади с тамян гроба на стареца, ученикът забелязал, че тялото се е отдалечило от предишното си място и много се огорчил. Той [отново] го сложил между двамата братя, но идвайки отново, видял, че тялото пак е преместено. Това се случило и трети път. Тогава ученикът седнал, съкрушавайки се, и си казал: „Нима старецът е имал някаква ерес в душата си или някой грях, че тези новоначални три пъти го отхвърлят?”  И щом започнал да плаче, мислейки за това, същата нощ му се явили двамата братя, казвайки: „Повярвай, човече, твоят старец не е бил еретик и в нищо не може да бъде порицан, той е съвършен слуга Божий.  Как не се съобрази, че ние заедно се родихме, заедно се сражавахме в земното царство, заедно приехме монашество, заедно бяхме погребани и заедно се отправихме към Христа? Защо ти ни разделяш и слагаш друг между нас?” Когато братът чул и разбрал това, усърдно прославил Бога.

6. Авва Мартирий, когато пострига нашия преподобен отец Йоан, игумена, на 20-годишна възраст, тръгнал с него към стълпа на нашата пустиня, авва Йоан Саваит, в пустинята Гуда, където той бил със своя ученик Стефан Кападокийски. Когато старецът саваит ги видял, лицето му почервеняло, взел вода, налял е в неголям леген, умил краката на ученика [на авва Мартирий] и го целунал по главата; но не умил краката на [самия] авва Мартирий, който бил по-възрастен.

Авва Стефан се съблазнил от това. След като авва Мартирий и ученикът му си тръгнали, авва Йоан забелязал, че ученикът му е смутен и му казал: „Защо се съблазняваш? Повярвай ми, аз не зная кой е този юноша, но днес аз приех игумена на Синай и умих краката му”. Четиридесет години по-късно той действително станал игумен, според предсказанието на този старец.

Също авва Стратигий Затворник, който никога не бил излизал, се появил [в обителта] в същия ден, когато авва Йоан приел монашеско пострижение.

7. Веднъж дошла група от шест гладни странници и когато те седнали, преподобният наш отец Йоан видял някакъв човек с къса коса, облечен в еврейски дрехи. Този човек се разхождал като такъв, който има власт, и давал заповеди на готвача и на иконома, и на магазинера, и на другите работници. След като гостите си заминали и когато всички, които [им] прислужвали седнали да ядат, те потърсили онзи, който надзиравал [делата им], но никъде не го намерили. Тогава рабът Божий, нашият преподобен отец казал: „Оставете го. Господин  Моисей не е направил нищо необикновено на това място, където е служил преди”.

 8. В областта Арселау живял също и авва Михаил Ивериец, който отишъл при Господа преди пет години. Този Михаил имал ученик на име Евстатий, дошъл от Вавилон. Той ни разказа следното.

Когато авва Михаил заболял, авва Евстатий заплакал от мъка. Гробовете на отците на това място били много трудни и опасни, спускането [към тях] било по път, посипан с малки хлъзгави камъни. Авва Михаил казал на Евстатий: „Чедо, налей [вода], за да се умия и заспя”. Когато това било направено, той му казал отново: „Чедо, ти знаеш, че слизането до гроба е сложно и пътят е хлъзгав, и ако аз умра тук, за теб ще бъде опасно да ме носиш и спускаш. Може да паднеш и да загинеш. Но [дай] ние [заедно] полекичка да тръгнем”. И спускайки се надолу, старецът се помолил и целувайки Евстатия, казал: „Мирът да пребъде с теб, чедо, моли се за мен”. И влизайки сам в гроба, той отишъл с радост и ликуване при Господа.  

9. В споменатия вече Арселау живял също авва Георгий, когото наричали Арселаит. Той бил твърде известен в нашата пустиня заради многото и велики чудеса, разказвани за него.

Когато започнал варварският набег на пътя към Палестина, елеят станал голяма рядкост на светата планина. Игуменът слязъл в Арселау и повикал Божия човек Георгий да се качи на светата планина. Не смеейки да откаже на игумена, той тръгнал с него. Като влязъл в маслохранилището, игуменът поискал Георгий да се помоли над всеки от празните съдове.  Благословеният авва казал на игумена: „Отче, позволи да се помолим само над един от съдовете, понеже ако благословим всички съсъди, тогава тук ще стане [цяло] маслено езеро”. След това се помолил над един от съдовете и веднага маслото бликнало от него като от извор, и старецът казал на служителите: „Вземете го и го отнесете при останалите съдове”. И всички те били напълнени, както в древност [по молитвата на пророк] Елисей стомната на вдовицата. Игуменът искал да посвети стомната на авва Георгий, но старецът му отвърнал: „Ако направиш това, маслото ще се излее”. Тогава те го посветили на нашата Застъпница Пресвета Богородица, и съдът останал и се пази до днес в най-горния светилник и виси неугасим в името на Пресвета Богородица.

10. Веднъж осем гладни сарацини посетили праведния Георгий, а той нямал нищо, което да може да им даде, защото се хранел с диви плодове, които даже камилите не можели да ядат поради горчивината им. Като видял, че са ужасно гладни, той казал на един от тях: „Вземи [своя] лък и отиди в тази планина, където ще намериш стадо диви кози. Застреляй която поискаш, но не се опитвай да стреляш по друга”. Сарацинът тръгнал, както старецът му казал, стрелял и убил една, [след това] се опитал да стреля в друга. Веднага лъкът му се счупил. Като се върнал и донесъл месото, той разказал на спътниците си какво се случило с него.

11. Този трижди благословен мъж [веднъж] видял, че ученикът му е ухапан от отровна змия и умира. Запечатвайки [ученика] с кръстно знамение, той се изправил. След това хванал змията с ръце, както се хваща скакалец, и я удушил. И молил своя ученик на никого да не разказва за това до неговата смърт.

12. Трябва да разкажем за това, което [се случило], когато се приближило времето на смъртта на този велик отец, или по-скоро, неговият преход от смъртта към вечния живот. Бидейки болен и отпочивайки в своята пещера върху тръстикова постелка, той изпратил някой си сарацин в Айла, за да повика някой си друг, когото той обичал, казвайки: „Ела, за да мога да те видя, преди да замина при Господа”. Пътят бил дълъг около 200 мили. След 12 дни старецът, като лежал на постелката, казал на ученика си: ”Побързай и запали светилника, ето братята пристигат”. И още щом братът приготвил кадилницата, в пещерата влезли сарацинът и възлюбеният приятел на стареца, които идвали от Айла. Старецът възнесъл молитва, приветствайки го и като приел Светите Тайни, легнал и заминал при Господа.  

13. Авва Кириак ни разказа за авва Стефан, неговия наставник, когато той живеел в Малох. Това е стръмно място на 40 мили от светата планина, труднопроходимо и в действителност почти недостъпно, което аз самият бях посетил веднъж. Старецът казал: „Посади растения, които да ни подкрепят”. Някакъв гризач дошъл, изял растенията и оставил градината разорана. И ето, когато старецът седял опечален, той видял минаващ леопард и го извикал.Звярът се приближил и седнал на лапите си, [тогава старецът] му казал: „Направи ми услуга и не си отивай оттук, но охранявай тази малка градина, лови гризачите и ги яж”. И леопардът останал там [много] години и пазел градинката, докато старецът умрял.

14. В местността Малох живял и божественият Йоан Саваит заедно с великия Димитрий, царски лекар. Веднъж те видели в падината на пясъка следи от голям дракон. Авва Димитрий казал на великия авва Йоан: „Дай да оставим [това място], за да не пострадаме от звяра”. Авва Йоан му отвърнал: „По-добре дай да се помолим”. Едва що започнали да се молят, те видели как звярът, който бил на разстояние около два стадия от тях, по Божие повеление се издигнал нагоре, като облак, след което паднал на земята и се разбил на множество части.

15. Авва Йоан Римлянин, ученик на дивния Йоан Саваит, ми разказа следното: „Когато живеехме в Арселау, веднъж дойде някакъв див звяр, носейки в зъбите си малко [зверче], което беше сляпо. Той го сложи в нозете на стареца. Преподобният, като видя, че [зверчето] е сляпо, плюна на земята и направи калчица, с която му намаза очите, и то веднага прогледа. Приближавайки се, майката целуна стъпките на стареца, взе детето си и избяга. И ето че на следващия ден майката донесе на стареца цял кочан зеле, който тя с голям труд влачеще в зъбите си. Като се разсмя, старецът й каза: „Откъде си го взела? Разбира се, че си го откраднала от градината на отците. Аз крадено не ям, така че откъдето си го взела, там го и върни”. И тогава изобличеният звяр тръгна и върна зелето в градината, от която го беше взел”.

16. Друг един път се случило голямо бездъждие в пустинята, всички диви кози се събрали заедно в стадо и бродели около Арселау в търсене на вода, но нищо не намерили, понеже било през август. Тъй като всички кози били близо до гибел от жажда, те се изкачили на върха на най-високите планини в пустинята. И всички животни гледали към небето и блеели, като че ли пеейки „осанна” на Твореца. И преди дори да помръднат от местността, на това място потекла вода, и то само тук. Това направил Господа на Славата съгласно пророческото слово, казано за Бога: „Дава на добитъка храната му и на малките вранчета, които викат към Него” (Пс.146: 9).

17. Авва Йоан Саваит каза: „Веднъж, когато бях в далечната пустиня, приех един брат, който беше дошъл от манастира да ме види. Попитах го: ”Как са отците?” Той каза: „По твоите молитви всички са добре”. Попитах го за един брат, който имаше лоша слава. Гостът отговори: „Повярвай ми, той съвсем не се е отделил от [това, което причинява] тази лоша слава”. Като чух това, въздъхнах: „Уви!” И още щом произнесох това „уви!”, бях като че грабнат, като в сън, и се намерих пред светата Голгота, и видях Господ, разпнат между двамата разбойници. Поисках да му окажа почест и се приближих към Него. Но щом Той видя това, се чу силен глас, заповядващ на ангелите, стоящи наоколо: „Махнете го, защото той е антихрист. Той преди Мен произнесе съд, той осъди брата си”. Те ме отведоха настрани, и когато се оказахме близо до вратите, свалиха плаща ми и заключиха вратата пред мен”.

Аз веднага се събудих. И казах на брата, който беше дошъл да ме види, че това е лош ден за мен. Той попита:” Защо, отче?” Тогава му разказах видението и добавих: „Повярвай ми, моят плащ – това е Божията защита, която беше върху мен, а аз се лиших от нея”.

| More...