Превод: Василка Нанева

Източник: pravoslavie.ru 

Един от най-интересните паметници за синайските подвижници от първата половина на VII век е ръкописът „Различни разкази за синайските отци”, публикуван за първи път в началото на ХХ век. За негов автор се сочи Анастасий, но това не може да е бил знаменитият преподобен Анастасий Синаит, доколкото авторът, съдейки по много указания в текста, се отнася до доста по-късно поколение отколкото преподобният. Както предположил издателят на текста Ф. Нау, вероятно това е бил друг Анастасий.

„Различни разкази за синайските отци” повествуват за станалите по молитвите на православни монаси чудеса в Синайската пустиня и по околните скали. Тези разкази са пълни с живи подробности от духовния живот на синайските отци, с всичките му особености, например изключителното духовно покровителство на пророк Мойсей и др. В някои истории се срещат нетрадиционни за подобен жанр сюжети, но като цяло пред нас е произведение, написано в духа на „Духовни полета” на свети Йоан Мосх, - в него пулсира все това благоговение пред светините, смирение и любов към ближните.    

                                                                                                                                                                                                                          

18. Дивен плод на нашата пустиня бил преподобният Орентий, за когото двама игумени и други ни разказаха удивителни неща. Те говореха, че той имал в себе си огън от светилника на Светия Дух, при това такъв, че затъмнявал пламъка на веществения огън. Той винаги запалвал ъглите на ръката си, когато кадял с тамян. Веднъж, когато някакви странници дошли да го посетят, по действие на лукавия старецът започнал да кади пред тях тамян по този благодатен начин, както винаги [го] правел. И още щом запалил огъня в ръката си, [пламъкът] обгорил средния му пръст и повредил нерва, и от този случай нататък [аввата] се подписвал като „Орентий с изгорената ръка”. Но, разбира се, милостта Божия  не го напуснала поради това. Чрез него Бог извършил множество знамения. Веднъж на светата планина дошла знатна жена заедно с [обладаната от зъл дух] нейна дъщеря. Когато тя научила за стареца, поискала да му отдаде почит. Преподобният отец не допуснал това да се случи, но й изпратил чепка грозде. Когато демонът, който бил в девойката, видял това, той извикал: „Авва Орентий, какво търсиш тук?” – и, като разтресъл момичето, излязъл от него.

19. Авва Авраамий Презвитер ми разказа за кончината на авва Орентий: „Авва Сергий, епископът на Айла, и аз седяхме близо до него заедно с някои други отци. Като видя явяването на ангели, старецът каза на епископа: „Възнеси молитва, отче”. Аз сътворих молитва, той седна, и незабавно старецът отново каза на епископа: „Възнеси молитва”. И след молитвата [каза]: ”Виждаш ли, владико, как прилетяха врани, и по милост Божия аз ни най-малко не се обезпокоих от тях, и те не можаха да се приближат до мен”. И изричайки това, той отиде при Господа в мир и радост”.

20. Присъствахме при кончината на авва Стефан Византийски, аз и авва Теодосий Африкански, който стана епископ на Вавилон. Когато пеехме „Непорочен мъж” (Пс. 118), както това е прието при излизане на душата, изведнъж лицето му стана много сурово и със строг глас той каза на някой, който му се беше явил: „Защо сте дошли тук? Идете във външната тъмнина. В мен вие нямате нищо. Господ е мой дял”. Когато в пеенето стигнахме до стиха, казващ: „Ти си мой дял, Господи”, авва Стефан предаде духа си на Господа. Когато започнахме да търсим дреха, в която  [да можем] да го погребем, не намерихме [в килията на отеца] абсолютно нищо богато или славно.

21. Подобен по вид и поведение на този блажен [отец] беше моят авва Епифаний, който преди две години замина при Господа. За неговата издръжливост и търпение в подвизите и болестите могат да бъдат написани много думи.  

Той беше толкова далече от вещественото, че [поради това] нищо не беше останало в него, само дихание и кости. В началото на неговото затворничество явилият се ангел Господен казал: „Ако служиш на Христа с търпение, ще се удостоиш с дара на Светия Дух”. По милост Божия това се случило, понеже той приел съкровището и блясъка на просвещение на Светия Дух чрез божествената светлина. Той виждал тъмните демонски духове, често бродещи около килията му, а понякога и опитващи се да го ударят. Той имал обичай, който взе от нас , – без крайна необходимост да не се среща с никой до четвъртия час, дори с килийника.

Научавайки от Бога за приближаването на смъртта си, този Христов служител казал вечерта на своя ученик: ”Утре вечер ела, отвори вратата и влез при мен, понеже много искам да ти покажа нещо”. И Христовият служител не излъгал, тъй като отваряйки на утринта [вратата] и влизайки, [ученикът] забелязал обръщането му на изток и заминаването му при Господа.

22. Преди няколко години един от отците през Великия пост взел ученика си и му казал: „Чедо, дай в тези свети дни да се посветим на това дело: да излезем в пустинята. Бог непременно ще ни направи достойни да видим един от Неговите служители сред отшелниците и ние ще получим неговото благословение”. Когато те пристигнали в местността Сиди, видели долу, в ниското, далече в падината килия и дървета с всякакви видове плодове, въпреки че не им бил сезонът. Когато се спуснали надолу и били вече близо, те извикали: „Отци, благословете” , и те отвърнали: „Добре дошли, отци”.  И при тези думи всичко изчезнало – и килията, и дърветата. Когато се върнали на върха на планината, килията отново станала видима и [пътниците] слезли, както преди. И когато били вече близко, поискали благословение и получили ответ, отново всичко изчезнало. Тогава старият монах казал на брата: „Синко, да си отидем от това място. Вярвам на  Христос, че след като Божиите служители ни казаха: ”Добре дошли”, Христос по техните молитви и ходатайства, по трудовете и теготите им ще ни удостои да отидем при тях в бъдещия век”.

23. В клисурата Сиди живеел свят мъж със своя ученик. Веднъж той го изпратил в Раифа. След три дни в пустинята, близо до един кръстопът, старецът, потопен в божествено съзерцание, видял идващия ученик отдалеч. Мислейки, че е сарацин и желайки да се спаси от него, той се превърнал в палма. Като приближил до мястото, удивеният ученик я тупнал с длан и казал: „Откога е израснала тук тази палма?” Превърнат обратно в човек от ръката Господня, старецът дошъл до пещерата по-рано от ученика. Като го приел, на следващия ден старецът му казал шеговито: „Какво ти направих, че ме удари вчера?” Не разбирайки каква е работата, ученикът започнал да отрича. Тогава старецът му съобщил за произхода на палмовото дърво, че това бил самият той, и че не желаейки да се отвлича от уединението си, изменил външния си вид в [образ на] палма.

24. Един сарацин на име Мундир ни разказа следното: „Веднъж през зимата, когато пасях моите кози, неочаквано се озовах близо до градина пълна с плодове, в която имаше и вода. И видях старец седнал до водата, и огромен брой кози, идващи да пият. Понеже бях изумен, старецът ме погледна и каза: ”Вземи толкова плодове, колкото можеш да носиш в чантата си”. Докато аз събирах плодовете, чух как монахът говори на голямата коза, която преграждаше [пътя на другите] кози и не им позволяваше спокойно да пият: ”Колко пъти те молих да бъдеш спокойна и да оставиш другите на спокойствие? Както благослови Господ, от утре ти [вече] няма да пиеш от тази вода”. Като се отдалечих, дойдох на следващия ден с моите кучета да издиря мястото. Не го открих, но забелязах кози следи. Спускайки се [по тях], кучетата уловиха същата тази коза, към която се обръщаше старецът. Тогава разбрах, че се е сбъднало казаното от него: ” Както благослови Господ,  от утре ти [вече] няма да пиеш от тази вода” .

25. Друг път сарацин казал на един брат: „Ела с мен и ще ти покажа килията на отшелника”. Той го последвал в местността Метмор и като се изкачили на върха на някаква планина, сарацинът му показал неголяма градина и килия долу в дола. И му казал: „Отиди долу. Ако ме види, отшелникът може да избяга или да се скрие, защото не съм християнин. Никога не съм се осмелявал да слизам при него”. Когато братът започнал да се приближава, сарацинът, под действието на сатаната, извикал след него: „Вземи си сандалите, авва, забрави ги тук”. Братът се обърнал и казал: „Не ми трябват”. Когато отново погледнал надолу, градината и килията били вече изчезнали. Монахът дълго време скърбял и казвал: „Това, което се случи с жената на Лот, когато тя се обърнала, се случи и с мен”.

26. Георги Драам, роб на сарацини, бил добър християнин; той ни разказа следното: „Веднъж, когато пазех камилите в пустинята Белем, ме срещна древен старец, който седеше и държеше в ръце малка кошница. Казах му: „Благослови, отче”. Без да отвръща нищо, той ме огради с дясната си ръка [с кръстно знамение]. Изминавайки четири или пет крачки, си казах: „Не искам да си тръгна [от тук], без да се докосна до нозете на стареца и без той да се помоли да ме избави от тази нужда”. Но, обръщайки се и внимателно оглеждайки се на всички страни, не видях стареца, въпреки че мястото беше открито и без прегради”.

27. Преди няколко години един отец се затворил в някаква пещера през Светата четиридесетница. Дяволът, който винаги завижда на този, който се подвизава, напълнил цялата пещера с бръмбари, от пода до тавана, [те били] и във водата, и в хляба, и навсякъде, така че човек дори края на пръста си не можел да отърве от тях в цялата пещера. Показвайки търпение в това изпитание, старецът казал: „Ако се наложи, ще умра, но няма да изляза оттук до празника [Пасха]”. Сутринта през третата седмица на Великия пост той видял неописуемо множество мравки, които проникнали в пещерата и унищожили бръмбарите. И точно като на война, те изнесли всички бръмбари и [по този начин] очистили пещерата. И добре, че бил търпелив в изкушението, защото всичко се развило към добро.

28. Авва Стефан Киприот, мъж мирен, изпълнен със Свети Дух и украсен с всички добродетели, беше дошъл на светата планина [заедно] с мен. Когато бил на смъртен одър, изпитвал такива трудности при изхода  [на душата], каквито никой не бил виждал [преди]; и след много дни, когато пребивавал [в мъки], сякаш пронизван, той умрял. Някой си, който знаел неговите трудове и живот, бил мислено в смущение как свят мъж като него е паднал в такава беда. И ето че на сън му се явил Стефан и му казал: „Брате, въпреки че малко пострадах, получих велика милост пред Господа”.  

29. Авва Георгий Гадемит, преподобен мъж от старите отци, сподели това, което е видял в младостта си. Той каза: „Някой си брат дошъл да живее тук в отшелничество, като не доверил на никого нито как се казва, нито кое е отечеството му. Той бил възпитан в такова благочестие и тишина, че не разговарял с никого, [не произнасяйки] нито много, нито малко думи, освен при [особена] необходимост. Като завършил за две години своя труд, той отишъл при Господа, като бил погребан в гроба на отците. На следващия ден умрял друг един от отците. Като отворили гроба за погребението му, те не намерили тялото на брата, когото погребали тук: той бил пренесен от Бога в страната на живите.  

След това ние бяхме [твърде] удивени, и някой каза, че това бил синът на император Маврикий, когото спасила неговата бавачка, когато тиранът Фока убил на хиподрума децата на Маврикий.  По време на общата суматоха в двореца на императора тя взела младенеца и излъгала, давайки собственото си дете да бъде убито. Когато той възмъжал, бавачката му разказала всичко. И той казал, че желае да отиде и да се посвети на Господа заради този, който бил убит вместо него”.

30. Авва Матей ми разказа следното: „Когато живеех в Арандула, за да причастявам в неделен ден пленниците на тази пустиня, имах у себе си Свето причастие в запечатана кутийка, [направена] във формата на света църква. Много пъти, когато идвах в неделя, намирах дарохранителницата отворена и скърбях за това. Тогава преброих светите частици, запечатах кутийката с восък и [скрепих отпечатъка] с пръстен. Идвайки на следващата неделя, намерих [дарохранителницата] запечатана и външно недокосната. Като отворих и преброих, установих, че не достигат три частици. Това изцяло ангажира мислите ми, а на следващата неделя, когато си почивах, при мен дойдоха трима монаси и като ме разбудиха, казаха: „Ставай, време е за канона”. Попитах ги: „Кои сте вие, отци, и откъде сте дошли?”. Но те казаха: „Ние сме грешници, които често идват и се причастяват [с оставените от тебе Свети дарове]. Така че сега вече не се безпокой за това”. Тогава разбрах, че отшелници съществуват, и благодарих на Бога за това, че в нашето поколение са се явили такива блажени мъже”.

31. Гуда е район, [намиращ се на разстояние] на около 15 мили от светата [Неопалима] къпина. На това място с мен се установи авва Козма Армянин. Веднъж двамата излязохме поединично в пустинята, за да побеседваме и да видим делата Божии. И като се отдалечихме на една-две мили от килията, той паднал [и се оказал] при входа на пещера. В нея той видял трима души, прикрити с одеяния от палмови листа, и не знаел живи ли са или мъртви. Решил да се върне в килията, да вземе тамян и тогава вече да влезе при светите отци. И като запомнил с всички подробности мястото и ориентирите в околността, той се върнал в килията, и като взел кадилницата, дошъл отново. Много дълго търсил мястото, но не могъл да намери ориентирите. Понеже характерно за светите отшелници, независимо дали са живи или мъртви, е че те, със силата на нашия Господ Иисус Хрисос, се явяват и се скриват, когато поискат.

32. Миналата година нашият нов Моисей, преподобният игумен Йоан Саваит, бил близо до отшествието си при Господа. Неговият роден брат,  епископ авва Георгий, дошъл при него, плачейки и говорейки: „Защо ме оставяш? Аз се молих да ме изпратиш пръв, понеже без тебе не съм способен да изпълнявам пастирските задължения в общината. Така че защо сега аз тебе изпращам?” Тогава авва Йоан му казал: „Не скърби, не се грижи, защото ако съм спечелил милост пред Бога, не желая да те оставя, докато не се изпълни молбата ми да бъда взет след тебе”. Така се и случило, тъй като след десет месеца епископът отишъл при Господа. Отшествието му било през зимата.  

33. Нов игумен станал Исавър, духоносен мъж, облечен с благодат като с дреха. Имало някой си разслабен, лежащ в болницата, и нашата Госпожа Пресвета Богородица го посетила и му казала: „Отиди при игумена,той ще се помоли за теб и ти ще оздравееш”. Разслабеният с труд се потътрил при игумена, и по Божие устроение, когато почукал [на вратата], му отворил не друг, а самият игумен. Разслабеният обгърнал краката му, говорейки: „Няма да те пусна, защото Богородица ме изпрати при теб, за да ме изцелиш”. Бидейки силно принуждаван [от болния], старецът свалил пояса си и му го дал, говорейки: „Вземи и се препаши”. И когато докоснал пояса, той начаса оздравял и започнал, радвайки се, да възпява благодарствени песни към Бога.

34. Когато авва Анастасий, игуменът, видял [младия] авва Йоан, който слизал от светата обител заедно с авва Мартирий, той поканил авва Мартирий и юношата и попитал стареца: ” Кажи ми, авва Мартирий, откъде е този юноша и кой го е постригал [в монашество]?” Авва Мартирий му казал: „Отче, това е твой слуга и мой ученик, аз го постригах”. Той му казал: „Наистина, авва Мартирий, кой би могъл да помисли, че ти ще пострижеш игумена на Синайската планина”! И това пророчество на отците за преподобния наш отец Йоан било подобаващо и вярно, тъй като той бил украсен с всяка добродетел и сияел подобно на втори Мойсей, както го наричали отците [на това място].

35. Авва Мартирий, който постригал нашия преподобен игумен, няколко години живял в котловината на авва Антоний, срещу Червено море. Когато той пребивавал на това място, се случило нападение на някои диви варвари, коите живеели в тези планини. Те убили шестима отци, сред които бил авва Конон Киликийски, мъж прозорлив, изпълнен с пророчески дарове. Като взел телата им, авва Мартирий ги погребал в пещера, като изцяло закрил входа с плоски камъни, замазал я [с глина], и написал светите им имена. Той си отишъл, а по-късно посетил гроба още веднъж, [опасявайки се], да не би хиени или други зверове да са го разрушили. Когато дошъл, намерил надписа недокоснат и гроба напълно запазен. Като отворил пещерата и влязъл вътре, забелязал, че две от телата: на авва Конон и на другия велик старец – били преместени от мястото им от Бога Вседържителя.

36. Някой ми съобщи още следното: „Преди три години тръгнах от пустинята към светата планина три дни преди [престолния] празник на светата обител. Бях изпаднал във възхищене от двореца, когато някой ме попита: ”Защо си дошъл тук, авва?” Когато отговорих, че съм дошъл, понеже от все сърце желая за почета Царя, той ми каза:”Добре. Ако желаеш, ела преди Той да е приел тълпата, за да помолиш за това, което искаш, и то да се изпълни”.

37. Друг от братята преди пет години станал дякон на светата обител. Наричали го Елисей, по националност бил арменец. Не веднъж и не дваж, но почти всяка нощ, тъй като бил чист и достоен, той виждал огън в светия храм на божествения законодавец [Моисей].

38. Както е известно на всички, арменците често идват на планината Синай. Преди 20 години [обителта] била посетена от голяма група арменци, около  800 души. Те се изкачили на светата височина и се приближили до свещения камък, където Моисей получил Закона. Тогава видение Божие и страшно чудо се случило на светия връх сред [тези] хора, каквото се случило и преди, при даруването на Закона, понеже хората се оказали [сякаш] в огън. Удивителното е, че никой не виждал самия себе си в огъня, но само тези, които били около него, виждали, че те пламтели. Около един час хората останали в изумление и пеели: „Господи, помилуй!” Огънят се отдалечил и нито косите, нито дрехите им били засегнати, единствено тояжките, с които всеки от тях се катерел, продължавали да горят, подобно на свещи, като свидетели на [истинността] на видението. И тогава [арменците] тръгнали обратно. Върховете на тояжките останали обгорени, като знак за огъня, свидетелствайки по този начин [за чудото] в собствената им страна.  

39. Йоан, преподобният игумен на светата планина Синай, ни разказваше, че това се случило преди няколко години, когато пазачът на светата обител се изкачил вечерта, за да прикади с тамян. През тази година внезапно започнал да вали силен сняг, така че три-четири лакътя сняг покрили светата обител. Тогава никой не се осмелявал да спи в манастира. Когато пазачът изпълнявал молитвеното правило, той се усетил пренесен от [сила] Божия в Рим, в [храма на] свети Петър. Когато клириците видели, че той неочаквано се появил сред тях, те били твърде учудени и го взели [на прием] при папата, за да му разкаже какво се е случило. По Божествен Промисъл на пояса му се оказали ключовете от манастирските порти с надпис „Света Синайска обител”. Блаженият папа го взел и по посветил в епископ на един от римските градове и казал: „Какво е нужно на манастира?” Като узнал за нуждата от болница, той изпратил пари и писма за построяване на болница, която е запазена и до днес. Аз самият станах помощник в тази болница.

Допълнение

(Материал, намерен само в един синайски ръкопис)

1. Младият брат бил изпратен от старците си при друг монах, който имал градина на Синай, за да вземе малко плодове. Едва-що бил пристигнал, той казал на този монах, чиято била градината: „Отче, моят старец пита имаш ли малко плодове”. Другият отвърнал: „Да, чедо, ако тук има нещо, което ти е нужно, вземи го с мое благословение”. Младият монах попитал: ”Има ли тук милост Божия, авва?” Аввата останал в размисъл, занимавал се със земята, а след това казал на младежа: „Какво говориш, чедо?” И младият повторил: „Попитах, старче, явена ли е тук милостта Божия?”  Същият този въпрос младият монах задал трети път. Старикът, чиято била градината,  останал мълчалив около час, не намирайки как да отговори на момчето, докато [накрая] казал: „С помощта Божия, чедо”. Виждайки, че момчето се отдалечава, старецът незабавно взел плаща си и отишъл в пустинята, отказвайки се от градината, като говорел на себе си: „Ще отида и ще търся милостта Божия. Ако младежът ме пита, а аз не мога да намеря отговор, тогава какво ще правя в бъдеще, когато ме попита Бог?”

2. Много ревностен и старателен брат от някоя си далечна страна дошъл и заживял в малка килия на планината Синай. В първия ден, когато той пристигнал, за да остане в нея, намерил малка дъсчица, на която братът, който живял преди тук, бил написал: ”Аз, Моисей, син на Теодор, тук пребивавам и свидетелствам”. Разглеждайки тази дъсчица всеки ден, братът попитал този, който бил написал това, все едно, че той присъствал: „Къде си, ти, човече, който си написал, че си тук и свидетелстваш? В какъв свят си ти сега? Къде е ръката, която е написала това?” Така той постъпвал всеки ден, скръбно извиквайки [у себе си] спомена за смъртния.

Ръкоделието му било да преписва и той взел от братята материал и поръчки какво да напише за тях. Но умрял, не написвайки никому нищо. Оставил само едно късче хартия и на нея написал: „Простете ми, мои господа и братя, понеже бях зает с още нещо, затова и нищо не написах за вас”. Редом с него живеел брат [родом] от Айла. Веднъж, когато той отивал в крепостта, казал на преписвача: „Почети ме, брат, и се погрижи за [моята] градина, докато се върна”. Този му отговорил: „Повярвай ми, брате, доколкото това е по силите ми, няма да я пренебрегна”. Когато братът го оставил, преписвачът си казал: „Нещастнико, всеки път, когато има възможност, се грижи за градината”. И той станал и чел молитвено правило от вечерта до залез слънце и не оставял псалмите, но пребивавал в молитва цял ден, защото това бил денят Господен.

Като се върнал у дома, съседът му видял, че диви зверове са разрушили градината, и му казал: ”Нека Бог да ти прости, брате, защо не си се грижил за градината?”. Онзи отговорил: „Бог знае, авва, моята мяра. Аз се трудих и пазех, но Бог знае как да ни даде плод от малка градина”. Братът казал: „Но тя е напълно унищожена!” Преписвачът отвърнал: „Зная, но вярвам, че с Божията помощ тя се порасне отново”. Стопанинът на градината казал: „Да отидем да я полеем с вода”. Братът отговорил: „Отиди я полей сега, а аз ще я полея през нощта”. Понеже било суша, градинарят [силно] тъгувал. Той казал на своя съсед преписвач: „Повярвай ми, брате, ако Бог не ни помогне, тази година няма да имаме вода”. А онзи отговорил: „Уви, брате, ако градинският извор изсъхне, наистина за нас няма друго спасение” (това той казал през сълзи).

Когато този добър воин [Христов] се приближил до смъртта , той помолил своя съсед от Айла: „Покажи любов, не казвай на никого, че съм болен, но чакай тук днес и когато почина в Господа, вземи тялото ми и го хвърли в пустинята, така че да го изядат зверове и птици, понеже то е много съгрешило против Бога и не е достойно за погребение”. Градинарят му казал: „Повярвай ми, авва, душата ми се колебае да извърши такова нещо”. Болният отговорил: „Над мен ще има съд и аз ти обещавам, че ако ме послушаш, ще ти помогна”.  

И когато той умрял в същия ден, братът направил , както му било заповядано, и хвърлил тялото му голо в пустинята. Те били на 20 мили от крепостта, в местността наречена Метемер. На третия ден този, който заминал при Господа, му се явил насън и казал: „Да пребъде Божията милост над тебе, брате, защото ти ми оказа милост. Повярвай ми, Бог ми оказа велика милост. След като тялото ми остана непогребано, Той ми каза: „Гледай, благодарение на твоето голямо смирение ти си избран с Антоний”. И ето аз попитах също и за теб. Но иди, остави [своята] градина и се погрижи за друга градина, понеже в часа, когато моята душа излезе, видях, че сълзите ми са потушили огъня там, където трябваше да отида”.

3. Когато посетихме Раифа, някои братя ни съобщиха следното: „Имало тук един усърден старец, който живеел в горните пещери, казвал се Иоил. Той бил толкова усърден, че обмислял всяка своя дума. Спирал се и изпитвал всяка мисъл, питайки: „Какво е това, брате? Къде се намираме?” И ако намирал, че умът му повтаря стихове [от Писанията] или молитва, тогава всичко било добре. Но ако намирал, че мисли и за нещо друго, веднага започвал да се упреква: „Бързо заминавай оттук и връщай главата си обратно на работа!” Така този старец винаги говорел на себе си: „Брате, часът на смъртта е близък, а аз още не виждам себе си дори и наполовина в духовния живот”.

Веднъж му се явил сатаната и му казал: „Защо се стараеш? Повярвай ми, няма да се спасиш”. И той отговорил: „Не говори с мен. Дори да не се спася, ще стоя над главата ти, понеже ти в ада ще бъдеш по-долу от всички”.  

4. Един от братята срещнал старец, който живеел на планината Синай, и го попитал: „Отче, кажи как да се моля, защото много прогневих Бога”. Старецът му казал: „Чедо, когато се моля, говоря така: „Господи, удостой ме да Ти служа, както преди служех на сатаната, удостой ме да Те обичам, както преди  обичах греха”. И отново казал: „Добре е при молба към Бога да вдигаш ръце във въздуха, защото по този начин изходът на душата става свободен от всички пречки, които се опитват да я задържат във въздуха”.

Преводът е направен по: Nau F. Le texte grec des recits du moine Anastase sur les saints peres du Sinai // Oriens Christianus. 1902. № 2. P. 58–89.

| More...