Свети Марко бил близък сподвижник на апостолите Петър, Павел (обща памет на 29 юни) и Варнава. Свети Марко бил заедно с апостолите Павел и Варнава в Селевкия. Оттук се отправил за остров Кипър и го обходил целия от изток на запад. В град Пафа Свети Марко станал свидетел на ослепяването на магьосника Елима от апостол Павел (Деян. 13, 6-12).

     След подвизите с апостол Павел, Свети Марко се върнал в Йерусалим, а след това отишъл в Рим с апостол Петър, откъдето по негово нареждане се отправил за Египет, където основал Църква.

     По време на второто благовестническо пътуване на апостол Павел, Свети Марко се срещнал с него в Антиохия. Оттук той се отправил на проповед в Кипър с апостол Варнава, а оттам отново се върнал в Египет, където заедно с апостол Петър основал много църкви, в това число и във Вавилон. От този град апостол Петър отправил послание към малоазийските християни, в което нарича с любов Свети Марко «свой духовен син» (1 Пет. 5, 13).

     По времето, когато апостол Павел се намирал в затвор в Рим, апостол Марко се намирал в Ефес, където епископската катедра се заемала от Свети Тимотей (памет на 4 януари). Заедно с него апостол Марко отишъл в Рим. Там той написал и Светото евангелие (около 62-63 г.).

    От Рим Свети Марко отново отишъл в Египет, и в Александрия положил основите на християнско училище, чиито възпитаници са такива знаменити отци и учители на Църквата, като Климент Александрийски, Свети Дионисий (памет на 5 октомври), Свети Григорий Чудотворец (памет на 5 ноември) и други. Свети апостол Марко съставил чин за литургията за александрийските християни. След това Свети Марко посетил вътрешните области на Африка – Нектопол в Либия, за да проповядва Евангелието.

     По време на тези пътувания Свети Марко получил напътствие от Светия Дух да отиде отново в Александрия  за проповеди и противодействие на езичниците. Там живял в дома на обущаря Ананий, на когото изцерява болната ръка. Обущарят с радост приел светия апостол, с вяра слушал повествованието за Христа и приел Свето кръщение. След Ананий се покръстили много жители от неговия квартал. Това предизвикало омразата на езичниците и те се събрали, за да убият Свети Марко. Узнавайки за това, Светият апостол ръкоположил Ананий за епископ, а тримата християни: Малка, Савин и Кердин – за презвитери.

     Докато Свети Марко извършвал богослужение бил нападнат от езичниците. Пребили го, бил влачен по улиците и хвърлен в тъмница. В тъмницата, Свети Марко бил удостоен с видение на Господа Иисуса Христа, Който го укрепил пред страданията. На следващият ден разярената тълпа отново повлякла Светия апостол по градските улици към съда, но по пътя Свети Марко умрял с думите: « В ръцете Твои, Господи, предавам моя дух!».

     Езичниците искали да изгорят тялото на Светия апостол, но когато запалили кладата , изведнъж се затъмнило, разнесъл се гръм и станало земетресение. Езичниците се разбягали от страх, а християните взели тялото на Светия апостол и го погребали в каменна гробница. Това се случило на 4 април 63 година, а Църквата почита светеца на 25 април.

     През 310 г. над гробницата с мощите на Свети апостол Марко е построена църква. През 820 г., когато Египет бил завладян от арабите-мохамедани и Християнската църква била ограничена от иноверците, светите мощи били пренесени във Венеция и положени в храм на името на Свети апостол Марко.

     В древните иконографски традиции, представящи символите на Светите евангелисти, заимствани от виденията на Свети Йоан Богослов (Откр. 4, 7), Свети Евангелист Марко е представен с лъв – символ на могъществото и царствено достойнство на Христа (Откр. 5, 5). Свети Марко написал своето Евангелие наблягайки предимно на думите и делата на Спасителя, в които се проявява Неговото Божествено всемогъщество. Многото особености и подробности на повествованието могат да се обяснят с близостта на Свети Марко с апостол Петър. Всички древни писатели свидетелстват, че Евангелието от Марко е кратък запис на проповедите и разказите на апостол Петър. Една от централните богословски теми в Евангелието на Свети Марко е темата за Божията сила, изразяваща се в немощта човешка, защото Господ прави възможно това, което за хората е невъзможно. Със съдействието на Христа (Марко 16, 20) и на Светия Дух (Марко 16, 20) учениците Му ще ходят по целия свят и ще проповядват благовестието на всички твари (Марко 13, 10; 16, 15).

Източник: pravoslavie.ru

Превод: Красимир Кънчев