Свети Великомъченик Николай Софийски е българин от Янина (Тесалия). Той е син на благочестивите родители Мартин и Ефросиния. Най-напред се научил да чете, а след това усвоил обущарския занаят. Николай бил умен, добър, красив и строен и трябвало да избяга от родния си град, защото турците не търпели християнин с такива добродетели и щели насила да го направят свой единоверец. Николай дошъл в София и започнал добре да печели, като не забравял обичая си да посещава бедни и затворници и да раздава милостиня. Гражданите на София го обикнали и го свързали със законен брак, за да го задържат при себе си завинаги. Но поради преследвания от турците се наложило отново да бяга, този път - в Румъния, където влашкият войвода Мирчо го взел в своята гвардия. Жестокото отношение на войводата към своя православен народ скоро отблъснало Николай, а любовта му към съпругата и децата му го заставила да се върне обратно в София.

    Турците вече твърдо решили да присъединят Николай към своята вяра. Поканили го на обяд, след който всички изпили по чаша шербет, но само Николай заспал дълбок сън.

Тогава ходжата извършил над него обреда на мохамеданското обрезание. Като се събудил, Николай разбрал какво е станало и с плач се отправил към дома. Затворил се там и не излязъл цяла година, докато най-после на празника Възнесение Господне ходжата го предупредил, че занапред ще трябва да посещава джамията. Укрепен в молитвата, Николай отговорил, че за нищо на света не ще промени християнската вяра на своите родители. От това време започнал неговият мъченически подвиг. Хвърлили го в затвора, където го подложили на страшни мъчения. Извели го на съд, по време на който един озверен турчин ударил мъченика по главата с дърво, така че челюстите му се счупили и дясното око излязло от очната кухина. Но следващата нощ, по време на гореща молитва за помощ свише, Господ изцелил страдалеца съвършено, на което се удивлявали всички, които го видели. На последното съдебно заседание съдията намерил, че Николай е невинен. Но фанатизираната тълпа не се подчинила на присъдата. Николай бил изведен вън от тогавашния град и там - при “Трите кладенци” (Юч бунар) – бил убит с камъни на 17 май 1555 г. Още тогава мъртвото му тяло било изгорено и пепелта разхвърлена на четирите страни според повелята на Корана. От мощите му била намерена само една частица от теменната кост, която отхвръкнала настрани по време на убийството, и няколко обгорени костички, намерени по-късно в пепелта от кладата. Те и сега се пазят в църквата “Свети Николай Софийски”, издигната на лобното му място в негова чест 300 години след смъртта му.

    Житието на свети великомъченик Николай Софийски е написано от съвременника на мъченика и очевидец на неговите страдания и смърт, дякон Матей Граматик.

| More...