Император Константин Велики бил син на Констанций Хлор, управляващ  западната част на Римската империя (Галия и Британия), и на света равноапостолна Елена. Когато бил млад (18-годишен), по желание на   император Диоклетиан бил взет от родителите си и заживял при двора в Никомидия като заложник. Когато Диоклетиан се отказал от престола, Константин се върнал в Галия и през 306 г. (след смъртта на император Констанций) бил провъзгласен за император.

Той бил предразположен от майка си да приеме христинството. Баща му, макар и езичник, покровителствал християните, виждайки, че те са верни слуги и честни граждани. При двора на Диоклетиан по времето, когато той още не преследвал Църквата, имало християни на различни длъжности и  Константин имал много случаи да се увери в тяхната честност и преданност. След това той видял ужаса на гонението и необикновената твърдост на Христовите изповедници и това също го настроило на тяхна страна. Впоследствие Константин сам признавал, че престоят му в двора на Диоклетиан много съдействал за обръщането му в християнството: „Аз се отчуждих от дотогавашните управници, казвал той, защото видях дивите им нрави”.  

Енергичен и войнствен по характер, достъпен за всички и щедър, далновиден и проницателен, Константин се очертавал като гений от световен мащаб и не напразно бил избран от Промисъла Божии за извършването на велик обрат в империята и в целия свят.

През царуването си император Константин се борел най-вече с трима врагове и по време на тази борба постепенно, но решително вървял към приемане на светата вяра.

През 308 г. той излязал победител от борбата с император Максимиан Херкул и побързал да изрази благодарността си с богати жертви в храма на Аполон. Още тогава се очертавала господстващата черта в характера на Константина: макар че си оставал все още езичник, той би набожен човек и смятал, че дължи успехите си на помощ свише.

През 312 г. започнала нова война на император Константин с кесаря Максентий, сина на Максимиан. По време на тази война, часове преди решителната битка, когато слънцето вече започвало да клони към запад, Константин видял със собствените си очи светещ кръст на небето с надпис: „С това ще победиш” (на гръцки НИКА). През нощта в съновидение му се явил Господ със знака на кръста и казал, че с този знак той ще победи врага. На следващия ден по заповед на Константин върху всички знамена на войската му били направени изображения на светия кръст.

Като удържал победа над Максентий, Константин влязъл тържествено в Рим и тук, на площада, заповядал да поставят статуята му, с кръст в дясната ръка и с надпис: „С този спасителен знак аз спасих града от игото на тиранина”. След тази победа император Константин издал в Милано заедно със зет си Ликиний първия манифест, позволяващ на всички без страх да приемат християнството. Вторият манифест, подписан от тях през 313 г., предписвал да се върнат на християните местата за богослужебни събрания и всичкото недвижимо имущество, отнето по време на гоненията.  

Междувременно дружеските отношения на императорите Константин и Ликиний постепенно се разстройвали и преминали в открита борба. Тази борба трябвало да реши съдбата на християнството в Римската империя, защото Ликиний, подозирайки източните християни в голяма привързаност към Константин, започнал отначало да ги притеснява, а след това и открито да ги преследва, докато Константин явно покровителствал християните. Двамата императори се готвели за решителна борба, всеки съобразно вярата си. Оракулите предсказвали победа на Ликиний, а християните се молели за Константин. Бог дарувал победа на Константин в битката при Адрианопол (322 г.). Ликиний се лишил от престола и живота си. Константин станал пълновластен управител на империята и християнството възтържествувало.

Император Константин посветил целия си живот за благото на Църквата и й направил толкова добрини, че заслужил названието равноапостолен. От негово време държавните учреждения, законите, военната служба започнали да се ориентират към изискванията на християнството.

Освен споменатите едикти могат да се посочат следните мерки и действия на император Константин в полза на християнството -  в хронологичен ред: той прекратил езическите игри (314 г.), освободил духовенството от граждански повинности и църковните земи от общите налози (313-315 г.), отменил наказанието чрез разпъване на кръст и издал строги закони против иудеите, въставащи против Църквата  (315 г.), позволил освобождаването на робите при църквите без особени формалности, които били много затруднителни в гражданските съдилища (316 г.), забранил на частни лица да принасят жертви на идолите и да се занимават с гадания вкъщи , оставяйки тази възможност само на обществото (319 г.), наредил в цялата империя да се празнува неделният ден (321 г.), в защита на християнските девственици отменил съществуващите у римляните закони против безбрачието; предоставил на Църквата право да получава имущество по завещание, допуснал християните да заемат висши държавни длъжности, заповядал да се строят християнски храмове и забранил да се внасят в тях императорски статуи и изображения, подобно на тези в езическите капища (325 г.).

Император Константин срещал противодействие най-вече в Риме, където езическата партия била силна. Това противодействие на езичниците станало особено явно по време на празненствата послучай 20-годишното царуване на Константин и охладило сърцето му към предишната столица на държавата. Накрая той окончателно изоставил Рим, основал нова християнска столица на бреговете на Босфора и поканил христиански епископи да я осветят тържествено, наричайки я Константинопол. Вместо езически капища в тази нова столица започнали да се издигат християнски храмове и вместо статуи на езически богове  - свещени изображения.

Император Константин живо следял вълненията, които предизвиквали в Църквата разколът на донатистите и особено ереста на Арий, и всячески се стараел да примири разделените. Една от най-големите заслуги на Константин е свикването на Първия вселенски събор в град Никея през 325 година.

Въпреки че бил предан на Църквата с цялата си душа, Константин обаче, както било прието по онова време, до последните дни на живота си отлагал приемането на св. кръщение. Когато почувствал приближаването на смъртта, той с благоговение приел това велико тайнство и мирно починал по време на молитва на 21 май 337 г. Историята му е прибавила името Велики. Заради големите му заслуги Църквата го нарича равноапостолен.

Източник: pravoslavie. ru

Превод от руски: Василка Нанева