Автор: Юрий Максимов 

Местоположение: Западна Европа, на северозапад граничи със Северно море, на север граничи с Нидерландия, на изток с Германия и Люксембург и на запад – с Франция.

Площ: 30528 кв. км.

Брой  на населението: 10 392 226 (по данни от юли 2007 г.)

Официални езици: нидерландски (60% от населението), френски (40%) и немски по-малко от (1% ).

Кратка  история на страната: В древността територията на съвременна Белгия е част от Галия и тук живее келтското племе белги, които дават името на страната. В 54 г. пр. Хр. тази част на Галия е завладяна от император Юлий Цезар и е включена в състава на Римската империя. През V в. Галия е завладяна от германското племе франки, които създават тук свое кралство. След разделянето на Франкската империя през 843 г., Белгия става част от Източното франкско кралство (Германия), с изключение на Фландрия, която принадлежи на френския крал. През 1384 г. Фландрия е присъединена към Бургундия и към средата на ХV век бургундските херцози управляват вече по-голямата част от Белгия. По-късно белгийската територия е предадена на Испания, в състава на която се намира от 1556 г. до 1713 г. Към средата на ХVІІІ в. Белгия е напълно завладяна и присъединена към Франция. През 1815 г., според решенията на Виенския конгрес, Белгия влиза в състава на Нидерландия, което предизвиква недоволство сред населението.

     През 1830 г. избухва революция,  в резултат на която Белгия  става независима държава, начело с крал. В края на 19 в. Белгия става колониална държава: от 1885 до 1960 г. тя владее значителни територии в Централна Африка (днес- Демократична република Конго). Белгия силно пострадва в Първата световна война: - голяма част от страната е окупирана от германците, въпреки че белгийските войски начело с крал Алберт І (1875-1934 г.) продължават съпротивата и удържат част от територията на страната, напук на численото превъзходство на противника. В годините на Втората световна война Белгия е окупирана от немците и крал Леополд ІІІ (1901-1983 г.) подписва капитулацията на страната. През 1944 г. съюзническите войски освобождават страната.

Днес Белгия оказва голямо влияние в живота на Европа. В столицата Брюксел се намира  щаб-квартирата на НАТО и заседава парламентът на Европейския съюз (ЕС). 

Религия: римокатолици – 75%; други – 25%.

Православие: На територията на съвременна Белгия прозвуча християнска проповед още през първи век. Според древното предание, след 95 година тук пребивава Свещеномъченик Лукиан – първият просветител по тези места. Разпространението и утвърждаването на христовата вяра тук се осъществява малко по-късно, с усърдният труд на редица забележителни светци.

      През VІ в. Тук живее Свети Жери (+ 590 г.), епископ на Камбре и Арас, който пътешествал много, за да проповядва и основава манастири. Той построява и църква, около която се основава селище, по-късно превърнало се в град Брюксел.   

     През следващия VІІ в., тук просияват множество светци. Свети Аманд (+651 г.), следвайки получените във вид на видения указания на апостол Петър, се отправя за Белгийска Галия сред враждебно настроено население, където унищожава идоли и въздига храмове и манастири. Свети Ламберт Маастрихтски (+696 г.) продължава мисионерския труд. Преподобни Бавон (+650 г.) бил разбойнически главатар, но след като бил покръстен от Свети Аманд, той построил манастир, където се подвизавал и до края на живота си се прославя с много чудеса.

     Преподобни Ремакл (+675 г.) е известен като „апостол на Ардените” и възвестява за християнството в глухите планински и горски райони. Преподобна Гертруда Нивелска (+659 г.) се посвещава от дете на Христа и се отличава със строгия си живот и милосърдните дела, които принуждават да се смегчат суровите и съседи. Под нейно ръководство се подвизава Света Гудула (+712 г.), която е смятана за покровителница на Брюксел. Вдовицата Светата праведна Оде се грижи през целия си живот за най-бедните и онеправдани.

     Свети Губерт Лиежки (+727 г.) В младостта си се отказва от херцогство, постъпва в манастир под ръководството на Свети Ламберт и впоследствие става негов приемник на епископската катедра, която е пренесена в град Лиеж.

     Църквата в този край се  подчинявала на Римската катедра и заедно с нея през ХІ век, за съжаление, отпада от Православието. Известно общение с православния свят има по време на кръстоносните походи, между впрочем това не трябва да бъдат наричани „добри опити”. По време на Четвъртия кръстоносен поход, латинските рицари превземат и разграбват Константинопол през 1204 г. От Богородичната църква на императорския дворец е откраднат ковчег с Христовата кръв, който е пренесен в Белгия и до днес се съхранява в църква в град Брюж. По този начин попадат в страната и някои други светини.

     В следващите векове до началото на ХІХ век на територията на Белгия няма никакво присъствие на Православната църква. Положението се променя благодарение на руснаците. През 1815 г. пристигат руски полкови свещеници в селищата Алсенберг и Берсел, където по време на битката при Ватерлоо е разквартирован руският казашки полк, а на следващата година е извършено бракосъчетание на принц Вилхелм Орански (наследник на трона на Нидерландия, част от която по това време е Белгия) със сестрата на цар Александър І, Анна Павловна. Руската принцеса устройва в Брюксел първият след осем века православен параклис, който за съжаление изчезва след белгийската революция през 1830 г.

     В средата на ХІХ век в град Антверпен пристига православен свещеник за духовно обгрижване на руските моряци, посещаващи пристанището. Православни свещеници също така придружават членовете на руския императорски двор, които редовно посещават през ХІХ век белгийските курорти Остенде и Спа.

     И най-накрая – през 1862 г. в  Брюксел е основана църква  на името на Свети Николай. Така в страната се появява първото постоянно място за извършване на православно богослужение. Това се случва благодарение на инициативата на руския посланник при Белгийския двор, княз Н. А. Орлов. През 1876 г. църквата е пренесена в дом на Rue des Chevaliers №29, където се намира и до днес. Храмът е устроен с труда на първия му настоятел протойерей Афанасий Петров. Николският събор остава единствен православен храм в Белгия до 1900 г., когато гърци откриват в Антверпен още една православна църква.

     През 1905 г. в Николския събор  в Брюксел е назначен нов  настоятел – протоерей Александър Смирнопуло (1859-1922 г.), който първи започва изграждането на православна мисия в Белгия. Отличното владеене на европейски езици му позволява без затруднение да общува с местното население. В ежегодните отчети на отец Александър постоянно се споменават хора, католици, протестанти и англикани, които той обръща в Православието. При него  църковният хор е съставен от белгийци. Той също така успешно проповядва сред местните евреи и за годините на служение в Белгия кръщава в Православието 25 души от юдейско вероизповедание.

     След Октомврийската революция през 1917 г. в Белгия пристигат около осем хиляди бежанци от Русия. Те създават през 20-те и 30-те г. православни енории в големите белгийски градове: Антверпен, Шарлероа, Лиеж, Гент, при руския детски дом в Намюр и в университетския град Льовен, във Вюлверинг и Жодоне.

 Новопристигналите руснаци имат   много трудности, в т.ч. и сполучаване на образование  от децата им. Белгийците, които никога преди това не са се сблъсквали толкова масово с Православието, поначало считат за необходимо преминаването на децата на руските бежанци в католичество. По молба на новия настоятел на Николска енория отец Петр Изволски (1863-1928 г.), белгийският кардинал Мерсе се намесва и прави всичко възможно, за да се отнасят по-добре към руските ученици в училищата.

 Въпреки своите лишения, бежанците   се стараят да помагат на другите. Николска енория събира  пожертвования в полза на гладуващото население в Русия, за строителството на храмове в Берлин (Германия) и Лил (Франция), в помощ на Урмийската мисия в Персия, за храма на Свети Николай Чудотворец в гр. Бари (Италия), за нуждите на руските монаси в Атон и т.н.

     Църковното разделение, помрачаващо съществуването на руското Православие през по-голямата част от ХХ век, не отминава и белгийските енории. По-голямата част от тях са подчинени на митрополит Евлогий (Георгиевски, 1868-1946 г.) и заедно с него преминават през 1931 г. под юрисдикцията на Константинополската Патриаршия. Част от енориашите на брюкселска енория прекратяват общението с тях и създават своя енория в подчинение на Руската задгранична православна църква (РЗПЦ). През 1934 г. е основана енория на РЗПЦ и в Антверпен.

     През 1926 г. гърци откриват в  Брюксел своя енория.

     През 1929 г. в Белгия пристига  първият православен архийерей  – епископ Александър (Немоловски, 1875-1960), управляващ до това време  руските енории, намиращи се под  юрисдикцията на Константинополската Патриаршия. През 1936 г. Константинополският патриарх го назначава за Брюкселски и Белгийски архиепископ. Владиката Александър самоотвержено работи за паството си, особено много пострадало по време на икономическата криза през 30-те години. Със свои средства ежедневно изхранва до 30 души, при това нерядко икономисва средства за транспорт и извървява няколко километра пеш, за да отслужва литургии. Владиката заслужва уважението и любовта не само на своето паство. Неговите богослужения посещава даже и крал Леополд ІІІ.

    Любопитен факт от тази епоха:  иконостасът на първия в Белгия  православен храм, този устроен  от княгиня Анна Павловна в  Брюксел през 1816 г., е взет от нея и пренесен в Хага през 1830 г., където се намирал в новия православен храм повече от сто години, докато през 1939 г. не бил изпратен от настоятеля на хагския храм обратно в Белгия, само че в Антверпен.¹ На името на един от посещаващите местния руски храм, авиоконструктора Г. В. Иванов е наречена улицата „Жорж Ивановлаан” в антверпенския квартал Дерн.

     През 1935 г. брюкселската община на РЗПЦ започва строежа на храм в древноруски стил. След прекъсване, причинено от Втората световна война, строителството е възобновено и завършено през 1951 г., когато храмът на името на праведния Йов Многострадални е осветен от първия му предстоятел – Йоан (Максимович, 1896-1966 г.). Той се труди на Брюкселската катедра от 1951 до 1962 г. Този храм, въздигнат в памет на царя-мъченик Николай Александрович, се счита за най-красивият православен храм в Белгия.

    Втората световна война и немската  окупация на страната нанасят  силен удар по руската общност,  която се разделя на противници   и привърженици на Хитлер.

     На 22 октомври 1940 г., след литургия, е  арестуван от гестаповци  архиепископ  Александър и откаран в Германия. От Брюксел е прогонен служещият там отец Андрей Насалски (1899-1955 г.). Православните енории в Антверпен, Гент и Льовен прекратяват съществуването си, храмът в Лиеж е разрушен по време на бомбардировките през 1944 г.  и чак девет години по-късно руската общност успява да построи тук нова църква.

     След войната архиепископ Александър (Немоловский) е освободен от германски затвор и се завръща, а през 1946 г., заедно с енорията на брюкселския храм „Свети Николай” преминава под омофора на Московската патриаршия.

     През 50-те години православното  присъствие в Белгия се допълва  от гръцки емигранти, установили се в страната заради гражданската война в родината си. Гърците откриват повече от десет енории в цяла Белгия.

     През 1960 г. белгийската катедра на Московска патриаршия е овакантена от починалия владика Александър и заета от епископ Василий (Кривошеин, 1900-1985 г.), бивш атонски монах и известен богослов. По негова инициатива са създадени три православни общини, в които богослуженията се извършват на френски език и е основан манастир, чийто монаси са фламандци.

   През 1972 г. Белгия е посетена  за пръв път от глава на  поместна православна църква. Това  е румънският патриарх Юстиниан. А от 1993 до 2004 г. страната е посетена  четири пъти от константинополския патриарх Вартоломей.

     Висшите белгийски власти започват  да отделят голямо внимание  на православието. Още през 30-те години крал Леополд ІІІ присъства на богослужения в Николския храм в Брюксел. През 1980 г. неговият син Бодуен посещава православната църква в Гент, а през 2003 г. сегашната кралица Паола присъства на богослужение в храма на представителството на Руската православна църква при европейските международни организации.

    През 1985 г. Православието в Белгия  получава статут на официална конфесия. Това означава, че от този момент държавата изплаща заплати на свещениците на официално признатите енории, предоставя на православните време за радио и телевизионни предавания, а също така дава право за преподаване на православно вероучение в средните общообразователни училища. 

   Днес в страната живеят около  80000 православни християни, които  съставляват по-малко от 1% от населението.²

      В Белгия има две епархии, обединяващи болшинството от православните общини.

     Брюкселско-Белгийска епархия на Московска патриаршия. Възглавява се от архиепископ Симон. Има 11 църковни енории и 2 манастира (интернет-сайт:http://www.archiepiskopia.be, e-mail:  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.  ). Западноевропейска епархия на РПЦЗ има 2 енории. Общо под юрисдикцията на Руската православна църква има 13 църкви и 2 манастира.

     Белгийска архиепископия на Константинополска патриаршия. Възглавява се от митрополит Пантелеймон и има 22 енории (интернет-сайт: www.eglise-orthodoxe.be). Освен тях в юрисдикцията на Вселенската патриаршия в Белгия са 2 украински енории и 5 енории на Екзархата на руските православни енории на руските традиции в Западна Европа, или общо 29 църковни енории.

     Освен тях, 5 енории има Румънската  православна църква, 2 –Грузинската  православна църква и по една енория имат Българската православна църква и Сръбската православна  църква. Общо в Белгия има 51 православни енории и 2 православни манастира. Митрополит Пантелеймон представлява всички православни пред белгийската държава.

    Като цяло отношенията между православните общини в Белгия  са много дружелюбни. Това се  потвърждава от добрите традиции  на съвместни богослужения ежегодно  в деня на Православното тържество,  на представители от всички  православни юрисдикции. Със съвместни усилия се издава на френски език православното списание „Diakonia”.

    В общообразователните училища в страната се въвежда преподаване на предмета „Основи на православието”: от 1988 г. във Фландрия (на нидерландски език), от 1997 г. във Валония (на френски език), а от 1999 г. и в немскоговорещата област. Православието се изучава от 1% от учащите. Според белгийското законодателство, право на избор на изучаваната основна или друга религия, от официално признатите от държавата, имат родителите на учениците. Затова нерядко в часовете по „Основи на православието”, наред с православни ученици могат да се видят и ученици, неизповядващи православие, но симпатизиращи на православната вяра и записали се от любопитство. Преподаването на този предмет спомага за разпространение и укрепване на православната вяра. Т. напр. благодарение на тези уроци уроци през 2005 г. е основана първата православна енория в немскоезичната част на Белгия – в град Ойпен.

     През 1997 г. дякон Доминик Вербек, с помощта на Светосергиевския православен богословски институт в Париж, открива Център за богословско образование под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. След тригодишно обучение, випускниците на института получават право да преподават в общообразователните училища.

     В Брюкселско- Белгийска епархия на Руската православна църква също има намерение да открие тригодишен богословско-катехизаторски курс с подръжката на Светотихоновския хуманитарен университет в Москва. При Светотроицкия храм в Брюксел вече действа православно училище, в което се обучават 76 деца.

     През последните години Брюкселско-Белгийска  епархия на Руската православна  църква се развива особено  интензивно. През декември 1999 г. е  основан първият женски православен  манастир в Белгия. През тази  година е създадена енория в Антверпен (предишната е закрита през 1958 г.). През 2003 г. е възстановена енорията в гр. Льовен (закрита през 1975 г.). През 2004 г. църковната община към Светотроицкия храм в гр. Шарлеруа преминава от руския екзархат на Вселенската патриаршия към Московската патриаршия. В същото време в Брюксел е открит новият храм „Света Троица”, в сграда на бивша протестантска църква. През 2007 г. е открита нова енория в гр. Намюр и православен параклис в университетското градче Нови Льовен. Днес не е останал нито един крупен белгийски регион, в който руските православни вярващи да не могат да се молят, да пристъпват към Св. Тайнства и да слушат словото Божие на роден език.

     Повече от вековното православно присъствие на белгийска земя има и забележителни мисионерски постижения. Още в началото на ХХ век, благодарение на труда на отец Александър Смирнопуло, няколко белгийци приемат православието, а при владиката Василий (Кривошеин) православието е прието от цели общини. Така на 18 май 1963 г. владиката покръства брюкселска католическа община, начело с архимандрит Йосиф (Ламин).

     Днес в Белгийската епархия  на Руската православна църква  има редица енории, възглавявани  от свещеници – коренни белгийци. Също и в Белгийска епархия  на Вселенската патриаршия има няколко такива общини, които се управляват от епископ Синопски Афинагор (Пекщадт) – белгиец, приел православието. Сред архийереите на Константинополска патриаршия има още един белгиец – архиепископ Комански Гавриил (де Вилдер), оглавяващ архиепископия на православните енории от руска традиция.³

     Говорейки за влиянието на  православието в белгийското  общество, настоятелят на руската  православна енория в Антверпен  свещеник Андрей Елисеев свидетелсва,  че: “Православието съхранява древната традиция на благочестието. В този смисъл то носи положителен заряд в религиозна Европа и предизвиква голям интерес. Интересът към иконографията е много голям. В католическите и протестантски храмове и манастири навсякъде присъства православната икона. По-рано такива неща е нямало”. Освен това, по неговите думи, практически във всички католически манастири се чете житието на Св. Серафим Саровски, при това „по свидетелство на самите католици, расте почитта към православните светци в Католическата църква”.

     Отец Андрей допълва, че: „днес посещенията в католическите църкви в Белгия намаляват, младежите се отдръпват, храмовете пустеят. Католическата църква е почти незабележима в обществото, на улицата”.

     В същото време в страната  активно нарастват православните  мисионерски енории, какъвто е случаят с енорията на Константинополската патриаршия в град Гент. Има и православен манастир, единственият в страната, в който монашеското братство се състои от чистокръвни белгийци и холандци – манастирът в чест на иконата на Божията Майка в Брюкселско-Белгийска епархия на Руската православна църква.

     Не са редки и случаите в  Белгия, когато православните храмове  се помещават в сградите на  стари църкви, които са продадени,  защото местното католическо  население е престанало да  ги посещава. Например църквата „Света праведна Анна” в Брюксел (на Руската православна църква) разполага с параклис, построен през 15 век, и православната енория „Св. Св. Константин и Елена” в гр. Брюж (Константинополска патриаршия), която неотдавна се установява в стара църква от 15 век.

     По-долу е представена информация  за светините в белгийските  земи, а също за православните  църкви и манастири (посочено е и къде службата се извършва на църковнославянски език).

Светини

     В Николския храм в Брюксел  се съхранява ковчеже с мощите на Свети Николай Чудотворец, дарено през 1928 г. от граф Виктор Комаровски. Това ковчеже се намирало у император Николай І до смъртта му и е открито под възглавницата на починалия. Сред почитаните икони на църквата могат да се посочат иконата „Господ Вседържител”, с която Светата империатрица Александра Фьодоровна благославя брака на граф Павел Келпер, а също и образът на Божията Майка „Йерусалимска на Атон”, която през 1923 г. е подарена от атонският манастир „Свети Пантелеймон” на Всерусийския патриарх Свети Тихон. В храма има и частица от мощите на Преподобни Серафим Саровски.

     Частици от мощите на Преподобни  Серафим Саровски има и в  руските църкви в Намюр и  Антверпен. В храма в Антверпен  има и икона на Св. Николай  Чудотворец, прославила се през 2006 г. с мироточение.

     В старинния храм в град  Брюж, намиращ се на площад  „Бург”, от 13 век се съхранява  ковчеже с кръв на Господ  Иисус Христос, пренесено от  Константинопол от кръстоносци.  Там се съхранява и частица  от мощите на Свети Василий Велики. В храма в Онтхаалкерк има частица от кръста Господен и може да се види сребърната ръка на Свещеномъченик Бонифаций, просветител на Германия (+754 г.).

     В събора „Св. Ромбоут” в гр. Мехелен се съхранява чудотворната икона на Божията Майка „Богоматерни чудеса”. Тази икона е изпратена от Свети Герман, Константинополски патриарх, на папа Григорий Втори през 8 век, за да бъде спасена от иконоборците във Византия по това време.

Манастири

     Манастир в чест на иконата на Божията Майка „Радост на всички скърбящи” (Руска православна църква)

Aдрес: Roesdammestraat 1, B-8600 Pervijze (Diksmuide).

Игумен: aрхимандрит Фoма (Якобс).

Телефон: +32.51.55.54.95.

Богослужебeн eзик: холандски и френски.

     История. Първият православен  манастир в Белгия е създаден през 1976 г. Той е основан в селището Первейзе (близо до Диксмойде, Западна Фландрия) от белгиски православни монаси от манастира „Св. Йоан Предтеча” в Хага (Нидерландия), към които простепенно се присъединяват и други монаси. В манастира живеят днес петима монаси. През 1988 г. те построяват православна църква в руски стил и изцяло украсен с фрески, която е осветена от брюкселския архиепископ Симон.

     Манастир в чест на Иверската икона на Божията Майка (Руска православна църква)

Aдрес: Rue du Caillou 3, B-6183 Trazegnies.

Игумения: монахиня Лидия.

Служещ  священик: игумен Павел (Пелеманс).

Телефон: +32.71.46.28.46.

 Богослужебенй език: френски

.   История. Първият женски православен манастир в Белгия се появява през месец декември 1999 г. Той е основан от две православни холандски монахини от манастира „Св. Йоан Предтеча” в Хага, заживяли в селски дом в Тразени, близо до Шарлеруа. Домът и параклисът образуват малкият манастир, който се издържа от даровете получени от градините и иконописта.

Енории

   Град  Брюксел (Bruxelles)

Николаевскиски катедрален събор (РПЦ)

Aдрес: Rue des Chevaliers, 29, B-1050 Bruxelles, Belgique.

Настоятел: протойерей Aнтоний Ильин.

Телефон: +32.2.513.79.15.

Богослужебен  език: църковнославянски.

Николаевският събор е първият и най-стар православен храм в Белгия. За повече от вековното си съществуване той се е съхранил в своя първоначален вид.

Църковна общност "Св. Климент Охридски", (БПЦ)

rue Victor Hugo 8, Tel: +32 (0) 2/734 57 89
Свещеник ставрофорен иконом Димитър Димитров, bd. Lambermont 26, B-1030 Bruxelles-Brussel, tel: +32 (0) 2/216 83 99

Храм  „Света Живоначална  Троица” (РПЦ)

Aдрес: Rue Leon Lepage 33-35, B-1000 Bruxelles.

Настоятел: протойерей Павел Недосекин.

Телефон: +32.2.513.51.13.

E-mail:  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Богослужебен  език: църковнославянски.

Храм  „Свети праведен Йов  Многострадални” (РПЦЗ)

Aдрес: avenue du Manoir 8, (avenue de Fre), B-1180 Bruxelles.

Телефон: + 32 (0) 374 30 28.

Настоятел: свeщеник Евгений Сапронов.

Богослужебeн език: църковнославянски.

Град  Антверпен (Antwerpen)

Храм  „Рождество Христово” (РПЦ)

Aдрес: Charlottalei 1a, Sint-Jozefkerk, B-2018, Antwerpen.

Настоятел: свещеник Андрей Елисеев.

Телефон: +32.3.288.50.29.

E-mail:  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Богослужебен  език: църковнославянски.

Град  Льовен (Leuven)

Енория  „Свети апостол и  евангелист Матей” (РПЦ)

Aдрес: Tervuursestraat, 56, B-3000 Leuven (в здании Collegium Latino-Americanum, 2-й этаж, вход от улица Mgr. Van Waeyenberghlaan).

Настоятел: свещеник Александър Яворовский.

Телефон: +32.16.503.995.

Богослужебни  езици: църковнославянски, холандски, английски.

Град  Шарлеруа (Charleroi)

Храм  „Света Троица” (РПЦ)

Aдрес: Chaussee de Charleroi, 436, B-6080 Montigny-sur-Sambre.

Настоятел: протоиерей Павел Недосекин.

Телефон: +32.2.513.51.13.

Богослужебен  език: църковнославянски.

     Тази енория е основана през 20-те години на ХХ век от офицери от Корниловския полк, емигранти в Белгия. До 2002 г. Енорията се намира под юрисдикцията на Руската архиепископия на Константинополска патриаршия, а през 2004 г. Преминава към Московската патриаршия.

Град  Остенде (Oostende)

Енория  „ Свети апостол  Йоан Богослов (РПЦ)

 Aдрес: Kapel «Onze Lieve Vrouw Onbevlekt», De Smet de Naeyerlaan 24, B-8400, Oostende.

Настоятел: свещеник Генадий Катамашвили.

Телефон: +32.495.131.470.

Богослужебен  език: църковнославянски.

Град  Лиеж (Liege)

Храм  в чест на иконата  на Божията Майка  „Живоносен източник” (РПЦ)

Aдрес: Rue Ferrer 73, В-4100 Seraing (Liege).

Настоятел: aрхиепископ Брюкселски и Белгийски Симон.

Богослужебен  език: църковнославянски.

Град  Намюр (Namur)

Енория  „Преподобни Серафим  Саровски” (РПЦ)

Aдрес: Avenue de la Vecquee, 9, B-5000 Namur.

Настоятел: протоиерей Aнтоний Илин.

Телефон: +32.2.513.79.15.

Богослужебен  език: църковнославянски.

Град  Генк (Genk)

Храм  „Свети архистратег  Михаил” (Вселенска патриаршия)

Адрес: Hulshagenstraat, 3600 Genk.

Настоятел: свещеник Виталий Деревянка.

Телефон: 089/38.07.95.

Богослужебен  език: украински.

Град  Бусуа (Boussoit)

Енория  „Покров на Света  Богородица” (КП)

Адрес: Rue Grande 156, 7110 Boussoit.

Настоятел: свещеник Виталий Деревянка.

Телефон: 089/38.07.95.

Богослужебен  език: украински.

Град  Монс (Mons)

Енория  „Свети Нектарий” (КП)

Адрес: Rue des Soeurs Noires 2, 7000 Mons.

Настоятел: свещеник Димитрий Сантамурис.

Телефон: 065/84.65.89.

Богослужебен  език: гръцки.

Град  Маасмехелен (Maasmechelen)

Енория  „Свети Димитър” (КП)

Адрес: Windesteelstraat 14A, 3630 Vucht-Maasmechelen.

Настоятел: свещеник Иоан Рукунакис.

Телефон: 089/77.71.69.

Богослужебен  език: гръцки.

Град  Хаутхален (Houthalen)

Енория  „Успение на Пресвета Богородица”(КП)

Адрес: Oudstrigdeeslaan 24A, 3500. Houthalen.

Настоятел: сакеларий Диомид Дулгеракис.

Телефон: 011/60.59.21.

Богослужебен  език: гръцки.

Град  Беринген (Beringen)

Енория  „Свети Нектарий” (КП)

Адрес: Sorbebomenstraat 24A, 3581 Beringen-Mijn.

Настоятел: сакеларий Диомид Дулгеракис.

Телефон: 011/60.59.21.

Богослужебен  език: гръцки.

Град  Верве (Verviers)

Енория „Успение на Пресвета Богородица” (КП)

Адрес: Rue de Limbourg 10, 4800. Verviers.

Настоятел: свещеник Емануил Карасавидис.

Телефон: 087/22.21.40.

Богослужебен  език: гръцки.

Град  Гент (Gent)

Енория  „Свети апостол Андрей” (КП)

Адрес: Sophie Van Akenstraat 56, 9000. Gent.

Настоятел: протоиерей Игнатий Пекщадт.

Телефон: 09/377.13.70.

Богослужебен  език: холандски.

Град  Куртре (Kortrijk)

Енория  „Свети Аманд” (ВП)

Адрес: Hoog Mosscher 69A, 8500 Kortrijk.

Настоятел: свещеник Пий Пауелин.

Телефон: 057/20.10.84.

Богослужебен  език: холандски.

Град  Брюж (Bruges)

Енория  „Св. Св. Константин и Елена” (ВП)

Адрес: Ezelstraat 85, 8000 Bruges.

Настоятел: епископ Афинагор (Пекштадт).

Телефон: 050/51.95.53.

Богослужебен език: холандски.

Източник: pravoslavie. ru

Превод: Красимир Кънчев  

| More...