През последните години стотици хиляди православни християни са посетили Франция, но само единици от тях знаят в каква степен, независимо от войната и революцията, тази земя е запазила раннохристиянските си светини. До 1054 г., когато единната Църква се разделила на  Православна и Католическа, светините били общи. Днес, за избягване на недоразуменията и споровете, е прието те да се наричат раннохристиянски.

Тръненият венец на Спасителя

През октомври  2007 г. гигантската катедрала „Парижката Света Богородица” (Нотр Дам дьо Пари) не успяла да побере всички желаещи – Московският и на цяла Русия патриарх Алексий II служел молебен при великата раннохристиянска светиня – Тръненият венец на Спасителя. На площада се изсипала тълпа руски парижани. Тръненият венец заедно с частица от Кръста Господен били изнесени от олтара и молитвата на предстоятеля на Православна църква за първи път от близо хиляда ходини зазвучала в центъра на Европа!

Реликварият, в който се пази Тръненият венец на Спасителя. През Велики Петък на Страстната седмица от католическата Пасхалия светинята се изнася от съкровищницата на катедралата на амвона, за да могат вярващите да й се поклонят.

Тръненият венец на Спасителя се намира в съкровищницата на катедралата Нотр Дам дьо Пари от 1806 г. Как се озовава той във Франция?

Последният император на Латинската империя Балдуин II продал на френския крал свети Луи IX многобройни християнски реликви, намиращи се тогава в Константинопол. Какво ще да е било удивлението на свети Луи, когато сред тях бил открит Тръненият венец на Спасителя! На 9 август 1238 г., сваляйки кралските си одежди, Луи заедно с брат си тържествено внесъл на рамене великата светиня в столицата. След три години от Константинопол в Париж била донесена и частица от Кръста Господен. В чест на тези реликви в центъра на града, на парижкия остров Сити, бил издигнат параклисът „Сен Шапел”, за чието строителство били изразходвани два пъти повече средства, отколкото за купуването на Трънения венец. Тук била пренесена и частицата от Честния Кръст и един от пироните, забити в тялото на Спасителя. Трънените шипове, а те във Венеца били 70 на брой, били разпратени по храмове в цял свят. По време на Френската революция „Сен Шапел” бил закрит, но светините все пак били спасени – те били тайно изнесени и скрити в сутерена на Националната библиотека.  

Благодарение на конкордата между Наполеон и римския папа от 1801 г.,  реликвите били върнати на парижкия архиепископ. Поставили ги в специални запоени стъклени ампули и от 1806 г. до днес те се намират в съкровищницата на катедралата  Нотр Дам дьо Пари. На Велики Петък през Страстната седмица на католическата Пасхалия светините се изнасят от катедралата на амвона, за да могат вярващите да им се поклонят. Вече няколко години през Великия пост православни архиереи от Сърбия, България, Гърция, Русия служат молебени в катедралата, четат акатисти в присъствието на огромен брой вярващи от цяла Европа.

 Чудесното връщане на Иверската Божия Майка

В катедралния храм „Св. Три Светители” (РПЦ) в самия център на френската столица се намира чудотворната икона на Иверската Божия Майка. Спасяването й от ръцете на търговците прилича на детективска история.

През 1930 г. емигрантът  А. Н. Павлов видял в едно от парижките антикварни дюкянчета огромна икона на Божията Майка. Павлов започнал да разпитва собственика как тази икона е попаднала при него. Оказало се, че тя била изнесена от един френски офицер от Москва през 1812 г., след което потомците на този офицер искали да я продадат. Вестта за удивителната находка бързо обиколила цялата руска емиграция. Явяването на Иверската Света Богородица било възприето като истинско чудо. Както е известно, през 1812 г. френските войници, разграбващи Москва, не пощадили и църквите. Само от Успенския събор била изнесена скъпоценна утвар от 18 пуда злато и 325 пуда сребро, били откъснати обковите на иконите, а от Иверския параклис изчезнала главната светиня – Иверската икона.  По-късно, през 1852 г. било нарисуване нейно точно копие, което останало в параклиса до революцията от 1917 г., всъщност именно нейният образ останал в паметта на московчани. Пре з 1922 г. цялото имущество на параклиса било отново иззето, този път от болшевиките, а иконата била пренесена в храма „Възкресение” в Соколники.

Но да се върнем към нашата парижка Иверска Божия Майка. Руските емигранти довели в магазина специалисти, които внимателно проучили повърхността на дъската, взели проби от лака и боята и в резултат стигнали до извода, че пред тях, по всяка вероятност, стои именно самата онази икона, която била изчезнала от Москва през 1812 г. и която по Божи промисъл била почти 120 години в неизвестност. Собственикът антиквар бързо съобразил, че е притежател на музейна рядкост и вдигнал драстично цената. Наложило се емигрантите да създадат специален комитет за събиране на средства за откупуването на светинята. В крайна сметка успели да съберат капаро, позволяващо им да вземат иконата от магазина.

Иверската икона на Божията Майка започнала да пътешества из цяла Франция. Пред нея се извършвали молебени в православните църкви в Ница и Кан. Междувременно руските емигранти продължавали да събират пари за икончателното й откупуване. Но нужната сума все не можела да бъде събрана. Наложило се да върнат иконата пак в магазина. А. Н. Павлов, нейният „първооткривател” бил в отчаяние и се отправил за съвет към епископ Вениамин (Федченков), основателя на подворието „Св. Три Светители” .

Както в повечето емигрантски енории, открити през 30-те години на миналия век в Париж, този нов храм се помещавал в някогашен гараж. Енорията била съвсем нова и парите сериозно не достигали. Каменни неизмазани стени, шперплатов иконостас, одежди, шити на ръка от енориашите...”Нямаше никакви пари, с които би могло да се купи храна за живеещите при храма петима монаси. Тя ядяха само това, което вярващите събираха в картонени кутии при вратата на една от килиите” – разказва впоследствие митрополит Антоний Сурожски за живота на енорията „Св. Три Светители”.

Като изслушал угнетяващия разказ на Павлов, епископ Вениамин незабавно тръгнал към магазина и разбрал, че иконата била поставена в мазето като трудно продавана стока. На епископа било разрешено да слезе долу и там сред купища всякакви вехтории той видял Иверската света Богородица, поставена с главата надолу. Владика Вениамин бил в ужас. Падайки на колене пред образа на св. Богородица,той започнал да се моли със сълзи пред погледа на удивения собственик. Вероятно тази гледка направила силно впечатление на антикваря – той неочаквано смъкнал цената и дори се съгласил на разсрочено плащане, нещо повече – разрешил на епископа да вземе иконата в храма.  

Владика Вениамин започнал да разпраща писма по цяла Франция, призовавайки да се дават, кой колкото може, пожертвования за откупуването на иконата. Емигрантите, заможни и бедни, започнали да изпращат пари. Енориашката Наталия Соболева продала единствения си изумруден пръстен и получената при това сума се оказала решаваща. През януари 1932 г. парите били напълно изплатени и иконата била въдворена в енорията.

В продължение на един месец след това щастливо събитие вратите на храма не се затваряли нито денем, нито нощем. Хора от цяла Франция пристигали да се поклонят на светинята. И от този ден всяка сряда вечер православните християни от най-различни националности четат акатист пред чудотворния образ на Иверската Божия Майка.

 Как света Елена изцелила монаха

Раката с мощите на св. равноапостолна Елена, които от 1820 г. се съхраняват в парижката църква „Сен льо Сен Жил”. Дълго време раката се намирала високо над главния престол. След като към светинята започнали да се стичат православни, а след тях и католици, тя била пренесена в криптата под олтара.

В центъра на Париж, на улица „ Сен Дени” се намира църквата „Сен льо Сен Жил”, в която се покоят мощите на света царица Елена, майката на император Константин. Историята им ни връща в IX век. Един френски монах на име Тьоджист страдал от неизлечима болест и след като се помолил пред раката с мощите на св. Елена в Рим, в храма „Св.св. Маркелин и Петър”, получил изцеление. След това той решил да се скрие в храма през нощта, да открадне мощите и да ги пренесе във Франция. Планът му успял. Но когато донесъл мощите в своя манастир, в околностите на град Реймс, и разказал за случилото се, монасите не повярвали, че мощите са истински и въобще осъдили събрата си авантюрист. Цялата тази история станала предмет на голям „международен” епископски скандал. В края на краищата папата простил на монах Тьоджист и наредил светинята да остане в манастира. Но крал Шарл Плешиви не бил уверен в истинността на мощите и затова заповядал монах Тьоджист да бъде хвърлен в кипяща вода и „да видим как ще го защити света Елена”. Всички братя от манастира в продължение на три дни стояли на колене и непрестанно се молели. А самият Тьоджист, който веднъж вече бил изцелен от св. Елена, без страх се съгласил да бъде предаден на подобна мъка. Монахът излязъл от изпитанието невредим и дори не получил изгаряне! От това време при мощите на светицата започнали да се случват изцеления. Манастирът в Реймския епископат, където се пазели мощите, започнал да процъфтява и се превърнал в поклоннически център.

По време на якобинските гонения в манастира бил изпратен отряд със заповед да конфискува цялото манастирско имущество, а манастира да разруши. Един от монасите на име Грасар взел мощите от раката и ги скрил в отдалечена селска църква. Годините минавали, а с тях дошли и промените и вече остарелият отец Грасар решил да съобщи на Парижкия епископ къде е скрил мощите на царица Елена. Епископатът взел решение да намери достойно за светинята място в столицата и през 1820 г. в църквата „Сен льо Сен Жил” в Париж се извършило тържественото предаване на мощите. Оттогава те се намират там. Наистина през последния век католиците почти забравили за тяхното съществуване, тъй като мощите се намират в саркофаг, окачен под свода на църквата.

През 1997 г. представители на три православни юрисдикции (Константинополска, Румънска и Московска) извършили първия молебен пред мощите на св. Елена, а през 2003 г. - първата православна литургия. В последните години в криптата на църквата се появили руски икони, два пъти месечно тук се четат акатисти и се служи литургия. По молитвите на св. Елена при католическия храм „Сен льо Сен Жил” се образувала православна община, и това свято място в центъра на Париж заживяло нов живот.

 Под Покрова на Божията Майка

Катедралата на град Шартр, на 90 км от Париж, е знаменита не само със своята „чиста” готика и изумителните си витражи. Главната нейна забележителност е пазещият се тук Покров на света Богородица. Преданието потвърждава, че именно с него Пречистата Дева е била по време на раждането на Богомладенеца. Покровът бил подарен на катедралата от крал Шарл  през 876 г. А когато през 911 г. Шартр бил обсаден от норманите, епископ Жантелм, уповавайки се на застъпничеството на Богородица, направил кръстен ход и окачил Покрова на градската стена. Станало чудо – норманите избягали! През 1194 г. целият град и катедралата били унищожени от пожар. Една от монахините успяла да пренесе кутията с Покрова в подземния параклис, където той се намирал чак до построяването на новата катедрала „Нотр Дам дьо Шартр”.

Шартърската катедрала – най-голямото творение на готическата архитектура и християнската култура на Средновековието. Тук се пази Покровът на св. Богородица - фрагмент от копринен плат в бежов цвят с дължина около 2 метра.

 Намиране главата на свети Йоан Предтеча

Историята на главата на св. Йоан Предтеча е свързана с много трагични перипетии, за две хиляди години тя много пъти преминавала от ръка на ръка, изчезвала и била намирана. На 14 април 1204 г. по време на IV кръстоносен поход кръстоносците превзели Константинопол. Градът бил разорен и ограбен. Каноникът Валон дьо Сардон намерил в развалините на един от дворците странен калъф. Той го отворил и видял череп, лежащ върху сребърно блюдо под стъклен капак. На блюдото имало надпис на гръцки, от който станало ясно, че това е главата на св. Йоан Предтеча. Валон дьо Сардон решил да отнесе главата в родната си Северна Франция. След две години, през 1206 г. епскопът на град Амиен тържествено посрещнал мощите на св. Йоан, а през 1220 г. в Амиен бил положен първият камък на катедралния храм, в който се упокоила главата на св. Йоан.  

След революцията в цяла Франция се правели описи на църковно имущество, с изземване на мощи, и реликвариите се подхвърляли на поругание. От мощите свалили всички скъпоценности, а самата глава било заповядано да бъде занесена в гробището. Но заповедта не била изпълнена. Кметът на града тайно изнесъл съкровищницата и я скрил в дома си. Чак след двадесет години мощите на св. Йоан били върнати отново в катедралата.

За последните три столетия във Франция се разпространило недоверие към светините и поклонничеството към Амиенската светиня секнало. През 1958 г. с благословението на епископа на Амиен била свикана научна комисия, която, провеждайки щателна експертиза, дошла до извода, че светата глава действително принадлежи на Йоан Кръстител.

Може ли да се живее „по божески” без Бога?

За нас, особено за тези, които помнят богоборческия строй в Източна Европа, може да изглежда странно, че и във Франция съдбата на светините не е била лека.

Френската революция преминала като тежък валяк през Църквата. Раните от вандализма и досега зеят върху много паметници, скулптурите на светии и ангели са обезглавени, много от фреските са замазани с мазилка, готическите витражи са разбити. В началото на XX век започнала нова вълна от гонения. В училищата забранили дори факултативната катехизация, били закрити стотици частни конфесионални учреждения, от страната били пропъдени монашески ордени, конфискувани били църковни сгради. Именно тогава бил утвърден принципът на „светскост” на френската държава.

Реформите на Втория Ватикански събор от 1962 г. само отблъснали, а не привлекли младежта. Изглеждало, че джазираната меса или тази под съпровод на китара ще привлече заблудените овце в „съвременната” църква. Но храмовете опустели още повече, налагало се да ги продават на търг или да ги дават под аренда на дискотеки и ресторанти. В съвременна Франция вярата била подменена с актове на хуманитарна помощ. Днес французинът, даващ милостиня, изпращащ колет на гладуващите африкански деца, смята, че живее не само по съвест, но и „по божески” и съвем може да мине без Църквата, без молитвата, без Словото Господне и накрая сигурно и без свещеника.  

Десетилетия наред французите били почти равнодушни към своите наистина скъпоценни християнски реликви. През последните години този интерес нарасна, кой знае, може за това да са изиграли не на последно място роля православните, които пътуват и в Амиен, за да се поклонят на честната глава на св. Йоан Предтеча, и на Покрова на Божията Майка на 90 км от Париж, в град Шартр, както и да се помолят при мощите на царица Елена в парижката църква „Сен льо Сен Жил”.  

Източник: Православие и мир

Превод: Василка Нанева  

| More...