Евангелско и Апостолско четиво за деня
Златни страници
ПРОТОПРЕЗВИТЕР МИХАИЛ ПОМАЗАНСКИ: БОГОСЛОВЪТ НА ДРЕВНАТА ТРАДИЦИЯ
Сряда, 05 Май 2010 14:18 | Написано от globalorthodoxy |
  
 Автор: Йеромонах Серафим Роуз
Михаил Помазански e уникален сред православните богослови на XX в. На деветдесет години той още пишеше богословски съчинения, но което е по-важно – той се е формирал като богослов не в онзи тип теологични школи, които в определена степен отразяват богословските съмнения и разделения на съвременното православие, а в руската дореволюционна духовна академия, в онова време, когато православието е било единно в духа си, когато е било здраво вкоренено в столетните традиции и не е страдало, както често става в наши дни с православната богословска литература, от “криза на идентичността“. От друга страна, реакцията на това движение даже, когато тя се проявява под егидата на “светоотческото възраждане“, бива двояка. Едни дават дотолкова тясно определение за православието – те твърдят, че всички православни, освен малка група, са лишени от благодат. Други прекъсват връзка с традицията и заявяват, че днес само някои православни богослови започват да се освобождават от “западния плен“, което, видите ли, е пленило православието последните векове. И двете крайности крият опасността от загуба на православно съзнание. Възможно е, съдбовният изпит на тези идеолози да е въпросът на приемствеността. Учат ли те на онова учение, което са получили от своите наставници във вярата, които на свой ред, са получили тази вяра от своите наставници – и така, при една непрекъсната приемственост от миналото? Екстремистите често ще ви признаят: не, те самите “поправят “ грешките на своите наставници – например, богословието на XIX в. е твърде тясно и анти-западно, или (противоположната крайност), твърде “схоластично” и западно: че някой уважавани православни богослови от предходните векове са “остарели“ и неприложими към съвременното икуменическо християнство, или противоположната крайност – “те са западници, които не разбират истинското православно учение” и тях, като православни авторитети, трябва да отхвърлим. |
Слово за Възкресение
Неделя, 04 Април 2010 10:37 | Написано от globalorthodoxy |
Който е благочестив”, който истински почита Бога и Го обича искрено, „да се наслади от туй хубаво и светло тържество”, т. е. от преславното Възкресение Христово, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и благостта Си към рода човешки, и премъдростта Си в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение. „Който е благоразумен раб”, който дадените му от Бога таланти - време, сили и способности - не скрива напразно в земята, не иждивява за земни само работи и удоволствия, но мъдро употребява за служение Господу и за придобиване вечно блаженство, „да влезне, радвайки се, в радостта на своя Господ”, да бъде участник в духовната радост, която Господ е приготвил на верните Си раби, изкупени с кръвта на Спасителя. „Който се е потрудил, постейки”, който през време на изтеклия пост не е оставал празен, но усърдно се е трудил над делото на своето спасение, „нека получи сега динария”, нека получи в благодатни плодове от Възкресението Христово наградата, която Бог е обещал на добрите работници (Мат. 10:10; 20:1-8). „Който е работил от първия час”, изпълнявал волята Божия от детинство или от времето, когато Господ го е повикал в Своята градина, т. е. в Църквата Христова, „нека получи сега заплата, която му се пада по справедливост”. Преп. Йоан Лествичник. СТЪПАЛО 30. За съюза на трите добродетели: вярата, надеждата и любовта
Вторник, 30 Март 2010 07:00 | Написано от globalorthodoxy |
Източник: Храм св. ап. Андрей Първозвани Изображение: pravoslavie.ru
Лественицата на Йоан Лественичик
1. А сега, след всичко казано, остават тези три, които всичко свързват и всичко съдържат: вяра, надежда, и любов, но по-голяма от тях е любовта (1 Кор. 13:13), защото с нея се именува Бог (1 Иоан. 4:8, 16). 2. Според моето разбиране вярата прилича на лъч, надеждата - на светлина, а любовта - на слънчевия кръг. И всичките съставят едно сияние и една светлина. 3. Първата всичко може да твори и да създава; втората се огражда от Божията милост, която я прави непосрамвана, а третата никога не отпада, не престава да струи и не дава покой на оногова, който е наранен от нейната блажена упойка. 4. Който желае да говори за Божията любов, той се опитва да говори за Самия Бог; а да се предлага слово за Бога е погрешно и опасно за невнимателните. 5. Словото за любовта е известно на Ангелите; но и на тях - по мярката на тяхното просвещение. Преп. Йоан Лествичник. СТЪПАЛО 30. За съюза на трите добродетели: вярата, надеждата и любовта
Вторник, 30 Март 2010 07:00 | Написано от globalorthodoxy |
Източник: Храм св. ап. Андрей Първозвани Изображение: pravoslavie.ru
Лественицата на Йоан Лественичик
1. А сега, след всичко казано, остават тези три, които всичко свързват и всичко съдържат: вяра, надежда, и любов, но по-голяма от тях е любовта (1 Кор. 13:13), защото с нея се именува Бог (1 Иоан. 4:8, 16). 2. Според моето разбиране вярата прилича на лъч, надеждата - на светлина, а любовта - на слънчевия кръг. И всичките съставят едно сияние и една светлина. 3. Първата всичко може да твори и да създава; втората се огражда от Божията милост, която я прави непосрамвана, а третата никога не отпада, не престава да струи и не дава покой на оногова, който е наранен от нейната блажена упойка. 4. Който желае да говори за Божията любов, той се опитва да говори за Самия Бог; а да се предлага слово за Бога е погрешно и опасно за невнимателните. 5. Словото за любовта е известно на Ангелите; но и на тях - по мярката на тяхното просвещение. За верността към догматите на Православната Църква, Бог ни дарява със своята милост
Петък, 26 Февруари 2010 10:32 | Написано от globalorthodoxy |
Слово за Нова година, произнесено в храм “Св. Александър Невски“, 1-14. Януари, 1946 г.
Аз ви приветствам, мои възлюбени в Христа чеда, с настъпващата Нова година. Обикновено, когато се поздравяваме на новогодишния празник отправяме добри пожелания. И аз считам за свой архипастирски дълг да отправя към вас, мои възлюбени в Христа братя и сестри, чеда на Руската и Българската църква, своето новогодишно пожелание. То се съдържа в словата на апостол Павел, които днес чухте в апостолското четиво по време на литургията. Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол, 2:8). Тук великият апостол не само изказва пожелание, но и ни увещава твърдо и неотклонно да се държим за православната вяра и да не се поддаваме на никакви ереси. Апостол Павел ни предпазва от най-голямото зло, от най-тежкия грях, какъвто е ереста. Това е грехът на самия сатана, който е първият еретик, защото неправославно помислил, че може да бъде равен на Бога. Именно от този си грях денница въстанал против своя Създател и бил лишен от великата благодатна слава, дарувана му от Господа: той изгубил своето блажено единение с Бога, бил свален от небето на земята и осъден на вечни адски мъки в геената огнена. Но с този дяволски грях съгрешават и всички еретици. Като изопачават и унищожават едно или друго от учението на Христа Спасителя, предадено от Него на Православната Църква чрез апостолите и светите отци, те възстават срещу Бога. И затова ще наследят участта на дявола – вечните адски мъки. Тази горчива истина е засвидетелствувана в жизнеописанието на св. Кирияк Отшелник. Там се разказва как на един монах, на име Теофан, Господ открил чрез Свой ангел задгробната участ на Арий, Диоскор, Севир, Несторий, Евтихий и другите еретици. Монах Теофан ги видял в адските мъки, обхванати от пламъците в геенския огън. |
Св. архиепископ Серафим (Соболев)
| • Отг:Светият Дух bojan 22-04-10 12:31 |
| • Светият Дух orthodox 11-04-10 16:45 |
| • Re:За етиката в правос... orthodox 09-01-10 23:55 |
| • Re:За етиката в правос... отец Божидар Главев 09-01-10 21:16 |
| • Re:За етиката в правос... portos 16-12-09 21:35 |
