Автор: Йеромонах Серафим (Роуз)

Превод: Виталий Чеботар 

Днешната патралогия ни запознава с Отците на Православието, затова нейният обем и цели се отличават от обикновения семинарен курс по патрология. На тези страници ние преследваме двойна цел: 1) да представим православното богословско обяснение на духовния живот - природата и целта на духовната война, светоотеческият възглед на човешката природа, характерът и действията на Божествената благодат и човешките усилия и прочее 2) да дадем практически наставления за това как да се живее истински духовен живот, с описание на духовните състояния - и добри и лоши, чрез които човекът може да преминава през процеса на духовна бран. По този начин строго догматичните въпроси, касаещи природата на Бога, Света Троица, въплъщението на Сина Божий, на Светият Дух ще бъдат засегнати само до степента, до която се отнасят до въпросите на духовния живот; и за много от Светите Отци, чиито писания касаят тази проблематика, а въпросите, които за духовния живот са второстепенни, тук няма да говорим. Накратко, днес ще става дума главно за отците на Добротолюбието, това събрание от православни духовни писания, които са били създадени в зората на нашата епоха, когато във Франция е избухнала самоубийствената революция, свидетели на която сме ние и в наши дни набира голяма сила недоверието и самоволието.

В наше време, обаче, значително се повиши интереса към Добротолюбието и Светите Отци. По-специално, започна изучаването на светите Отци от близкото минало, такива като преп. Симеон Нови Богослов, Св. Григорий Синаит и Св. Григорий Палама. Може дори да се каже, че в някои научни семинарски  и академични курсове, те са „на мода”, което рядко се е случвало от  XIX век насам, когато изобщо „не са били модерни” в повечето православни духовни академии (това не се отнася до манастирите с висок духовен живот, които винаги свято са ги почитали  и са живяли според техните писания).

Любов Божия, благодат, благословение и познание за волята Божия

    1. Бог Отец по Своята благост не пощади Сина Своя Единородния, но го предаде за избавление на греховете ни и на неправдите наши. И Сина Божий, смирявайки се заради нас, ни изцели от душевните болести и в мислите си винаги поддържа тази велика нагласа. Затова ни е необходимо да познаваме и в мислите си да поддържаме тази велика божия нагласа – че Бог Слово заради нас във всичко се е уподобил на хората, освен в греха. Всички трябва да помним това и усърдно да се стараем в действителност да се освободим от греха с помощта на Господа.

   2. Благодатта на Духа Божий преимуществено се дава на онези, които от цялото си сърце встъпват в подвиг и от самото начало решават да стоят и в нищо да не отстъпват на врага.  Впрочем, Светият Дух като ги призовава, отначало прави всичко да изглежда лесно, за да поощри и утеши встъпилите в подвига на покаянието, а след това им разкрива цялата трудност на добродетелния път. Помагайки им във всичко, Той ги учи как да носят трудовете на покаянието, и им поставя определени граници и образ, както по отношението на тялото, така и по отношение на душата, докато не ги отведе до съвършеното обръщение към Бога.

Автор:  Архимандрит Рафаил (Карелин)

Превод: Виталий Чеботар 

Източник: Православие.ру 

Да се спасиш - означава да намериш Бога и себе си. Всеки човек е неповторимо явление, в това са  изразени мъдростта и красотата на Създателя. Някои смятат за спасение отказа от себе си като личност и индивидуалност, разтварянето в някаква обща, абстрактна идея. Това, както изглежда, е заблуждение.

           Човек е длъжен да се освободи  не от себе си, а от чуждото в себе си, запазвайки своята личност и индивидуалност, като дар от Бога. Ако целта на творението е обобщение и унификация, то Господ би могъл да ни сътвори във вид на еднакви геометрични фигури. Всеки човек има неповторима телесна структура. Това е знак на онова, че всеки човек има и единствена в цялата вселена душа. И в това, като че ли се преоткрива  пред нас Божията красота, отразена не е в еднообразието, а в разнообразието на Своето творение.

            Човек трябва да намери себе си сред чуждото, нахлулото в него, обкръжило го от всички страни. А чуждото - това е грях, страст и е от света. Но на духовния път често се срещна именно тази грешка: за да се освободи от чуждото и външното, човек пречупва не само греха, но и  унищожава дадената му от Бога неповторимост   на своята си личност, т. е лицето на  душа си. Той прилича на реставратор, който вместо изчисти картината от сажди и мръсотия, той я грунтова и рисува на същото платно друга картина, при това доста  по неумело.  

 

Никога не са се появявали най-много лъжеучители както в нашия нещастен XX в., толкова богат на технически безделия и толкова беден на дух и мисъл. Сега всяко осмислено мнение, даже най-безумното, даже най-отричаното от всички цивилизовани хора, се превръща в идеология и има свой “учител“. Някои “учители“ идват и предлагат “духовна сила“, и извършат лъжовни чудеса, като например окултистите и  “харизматиците“ (т.е петдесятниците); но повечето съвременни  учители не са способни да предложат нещо по-добро от недобре сготвено ястие от идеи, взети от библиотеката, или от някакъв случаен самозван “мъдрец“, знаещ повечко за древните, само защото живее в днешните “просветени“ времена. В резултат на това, съществуват хиляди различни философски направления, а в “християнството“ – хиляди секти. Как да намерим във нашето време истината, ако въобще е възможно да я намерим в нашата объркана действителност?

Има един единствен източник, в който можем да открием истинското учение, идващо от Самия Бог, източник, не обяднял от миналото, а вечно нов, общ за всички, който вярно ни учи за Бога, напътстващ всички пиещи от него за вечно спасение? Това е Православната Христова Църква, източникът -  благодатта на Светия Дух, а исинските учители, Проповедниците на Божественото учение, черпещи от тази благодат – Светите Отци на Православната Църква.