Златни страници на православната мисъл

Мой приятел свещеник, срещайки ме преди няколко дена, ме попита: „Не мислиш ли, брате, че това, което казваме в нашите богослужения – „Пресвета Богородице, спаси нас”, не е правилно и трябва да бъде премахнато или по-скоро да бъде изцяло заменено от „Пресвета Богородица, моли се за нас”? Това второто е понятно, доколкото нашата Света Църква приема призоваването на застъпничеството на светиите, но първото? 

Кой може да спаси, освен Господ? Не е ли Сам Той, Който „ще спаси народа Си от греховете му” (Мат. 1:21). Не е ли неопровержима истина, че „в  н и к о г о  другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:11-12). Как така призоваваме Богородица да ни спаси, след като спасението е изключително притежание и право на въплътилото се Слово?

Понеже е възможно и други да имат същите съмнения, сметнах, че е уместно онова, което отговорих на онзи благоговеен свещеник, да споделя и на страниците на в. „Енория”, за просвещение на незнаещите и, евентуално, съблазняващи се братя. И така:

Глаголът „с п а с я в а м” (????) в общ смисъл означава – запазвам, съхранявам, поддържам, избавям, „измъквам” някого от някакво зло, опасност и т.н. По-специално, в християнското домостроителство[1] означава – освобождавам някого от принадлежащото му наказание, предоставям му прошка на греховете, премахвам разстоянието между него и Небето и го възстановявам в древното му достойнство, т.е. явявам го пак син Божий и гражданин на Неговото божествено Царство. 

Всичко това ни предоставя наистина само Господ Иисус. Никой друг, освен Него, не може да ни даде опрощаване на греховете, помирение, осиновление и наследяване на Царството. Тези неща произтичат от кръстната жертва на Голгота и се предоставят на всеки един от нас от Господа, чрез установените от Него божествени тайнства на Църквата. Следователно, с а м о  Г о с п о д  с п а с я в а,  с а м о  Т о й  е     и з в о р  н а  н а ш е т о  с п а с е н и е,  с а м о  Т о й  с т а н а  з а  н а с  „п р и ч и н а  з а в е ч н о  с п а с е н и е” (Евр. 5:9).

Но всички думи, освен основното си значение, имат, или могат да имат, и други, второстепенни и преносни. Глаголът „спасявам” също не представлява изключение от това правило. И той, освен главното си значение, има и друго, второстепенно и преносно. В първия случай означава, че спасяващият  п р е д о с т а в я  с а м  спасението, че действа ipso jure, т.е. п о  с в о я  в л а с т  и  с и л а  и  п о  с о б с т в е н о  п р а во.

В този смисъл глаголът може да се употребява само  о т  или  з а  Господа. Във втория случай, обаче, означава, че някой не предоставя eo ipso спасението, а че просто в о д и  към него,  с ъ д е й с т в а  за него, става  и н с т р у м е н т  на спасението; инструмент на спасението става, не защото спасява, а понеже  у к а з в а  на Спасителя, Който не е друг, освен разпънатия и възкръснал Иисус. П р и ч и н а  и  и з т о ч н и к  на спасението е само Господ Иисус, докато  и н с т р у м е н т  и  с ъ р а б о т н и к  за него може да стане всеки вярващ. И тъй, когато глаголът „спасявам” се употребява  о т  или  з а  н я к о й  ч о в е к, в изявително наклонение на времето, нямаме предвид, че този човек сам по себе си спасява, че е същински спасител и изкупител и че отменя или заменя единствения Спасител и Изкупител Иисус, а че просто  с ъ д е й с т в а  за спасението В ХРИСТА на един или друг грешник, т.е. става причина грешникът да отиде при истинския Спасител и да получи от Него спасението.

Н а ч и н и т е, чрез които човек може да съдейства за спасението на някой друг, са много: гореща молитва за него, християнски съвет или назидание, предоставяне на религиозна литература и особено на Свещеното Писание, дори простата подбуда за слушането на една проповед, предоставяне на морална или материална помощ, изобщо – показването на дълбоко християнско поведение – всички тези, а и други неща могат да бъдат (и много пъти са били) начини и средства, чрез които грешникът бива отвеждан до търсене на спасението в Христа.

За да не каже някой, че погрешно правим разлика в значенията на глагола „спасявам” и  с а м о в о л н о  твърдим, че той не означава само „предоставям сам по себе си спасението”, но и че „просто водя до предоставяното от друг спасение”, ще приведем доказателства от самото Свещено Писание, където глаголът се използва и по този начин (т.е. във второто си значение). Ето някои от тях:

1. Когато божественият Павел говори в Посланието си до римляните за юдеите: „дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и  с п а с я  някои от тях” (Рим. 11:14), какво има предвид? Че ще спаси сънародниците си сам по себе си, че е наистина техен спасител и избавител или че просто се опитва да ги подбуди и да ги заведе до окървавения Голготски Кръст, откъдето само произтича спасението?
2. Когато казва пак: „за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да    с п а с я  някои” (1 Кор. 9:22), какво има предвид? Че ще спаси по своя собствена сила и привилегия, или че просто ще заведе вярващите до Христа, Който може да спасява? За причина на спасението ли смята той себе си или за прост инструмент и съработник?
3. Когато пак заръчва на Тимотей: „Внимавай на себе си и на учението; постоянствай в тия неща, защото, като постъпваш тъй, и себе си ще  с п а -   с и ш, и ония, които те слушат” (1 Тим. 4:16), смята ли Тимотей за истински спасител на себе си и на своите слушатели или посочва начина, по който той просто ще съдейства за получаване на подаваното от Христа спасение?
4. Също така, когато съветва съпруга, който има невярваща жена и съпругата, която има невярващ мъж, да не прогонват невярващата си половинка (ако „е съгласен да живее с нея”) и пита: „Защото, отде знаеш, жено, не ще ли  с п а -  с и ш  ти мъжа? Или, отде знаеш, о мъжо, не ще ли  с п а с и ш  ти жената?” (1 Кор. 7:12-16), дали ги смята за действителни спасители или просто за съработници на единственото спасение в Христа, за обикновени инструменти, способни да доведат до него?
5. Също и когато св. Яков, брат Божий, казва, че „който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще  с п а с и  една душа от смърт” (Як. 5:20), дали има предвид спасение, което произтича и се предоставя от самия човек или че той просто ще съдейства грешника да спечели спасението в Христа и, следователно, да избегне очакващата го вечна смърт?
6. И когато божественият Юда заръчва на вярващите: „към едни бивайте милостиви с разсъждение, а други със страх  с п а с я в а й т е, като ги изтръгвате от огън” (Юда, 22-23), дали смята вярващите за причина и източник на спасението или за прости инструменти и сътрудници на спасението на грешниците в Христа и само в Христа?...

З а к л ю ч е н и е: Не бива по никакъв начин да отхвърляме молитвата „Пресвета Богородице, спаси нас”, защото пеейки и възпявайки с уста и сърце това, ние не просим от Пречистата Владичица да ни спаси по собствена сила и власт и по естествено право, както погрешно мислят някои, но използвайки Своето безкрайно майчино дръзновение към Бог Слово, Който заел плът от Нейната плът, чрез Своите горещи молитви съдейства да спечелим накрая спасението в ХРИСТА и да се избавим от вечната смърт.

         Следователно молитвите „Пресвета Богородице, моли се/ застъпвай се за нас” и „Пресвета Богородице, спаси нас” по същество никак не се различават. Защото при първата, молитвите на Богородица, които призоваваме, не се отнасят до друго, освен до постигане на спасението в Христа; а във втората, когато казваме, „спаси нас”, това не се отнася до друго, освен до усърдните Й молитви, чрез които Тя може да съдейства отново за постигането на нашето спасение в Христа.