Колкото повече човек недоволства,
толкова повече съсипва себе си
- Отче, на какво се дължи недоволството и ропотът, и как може да се избегне?
- Дължи се на черногледството и песимизма, а със славословието човек го отхвърля от себе си.
Недоволството ражда недоволство, а славословието - славословие. Когато човек не се оплаква за някое затруднение, което го е споходило, но прославя Бога, тогава дяволът се пръска от яд и отива при някой друг, който се оплаква и недоволства, за да обърка още повече живота му. Защото колкото повече човек недоволства, толкова повече съсипва себе си.
Старецът Паисий Светогорец (1924-1993 г.)
Някои пъти дангалакът ни ограбва и ни довежда до такова състояние, когато нищо не ни радва („дангалак” Старецът нарича дявола. Тази дума той чул от един стар понтиец. Означава човек, който е загубил ума си и върши лудости). А човек може за всичко да се радва духовно, да славослови и да има Божието благословение. Ето, познавам едного на Света Гора, който, ако завали и му кажеш: “Пак вали”, започва: “Да, постоянно вали, ще изгнием от толкова влага”. Ако след малко дъждът спре и му кажеш: “Е, не валя много”, казва: “Ами да, та дъжд ли беше това? Ще изсъхне земята...” И не можеш да кажеш, че не е добре с ума си, но просто е свикнал да роптае. Уж е умен, а мисли като безумен!
Недоволството и ропотът донасят проклятие. Все едно човек сам проклина себе си, след което идва Божият гняв. В Епир познавах двама земеделци. Единият беше глава на семейството, имаше една-две нивички и поверяваше всичко в Божите ръце. Трудеше се колкото може, без да чувства душевен смут. “Ще направя каквото успея”, казваше си. Понякога някои снопи му изгниваха поради дъжда, понеже не успяваше да ги прибере, други му разпръсваше вятърът и въпреки това за всичко казваше: “Слава Богу”, и всичко му вървеше добре. Другият имаше много ниви, крави и т.н., а нямаше и деца. Но когато някой го попиташе: “Как я караш?”, отговаряше: “Остави се, по-добре не питай”. Никога не казваше “Слава Богу”, винаги недоволстваше. И да видите, постоянно я крава ще му умре, я нещо друго ще му се случи. Всичко имаше, но нямаше успех. Затова казвам, че славословието е велико нещо. От нас зависи дали ще вкусим от благословиите, които Бог ни дава. Как обаче да ги вкусим, след като Бог ни дава например банан, а ние мислим колко по-хубави неща яде еди-кой си богаташ? Колко хора ядат само гол сухар, но ден и нощ славословят Бога и се насищат с небесна сладост! Такива хора придобиват духовна чувствителност и разпознават Божиите милувки. Ние не ги чувстваме, понеже сърцата ни са хванали кора и не сме доволни от нищо. Не разбираме, че щастието е във вечността, а не в суетата.
Нека поставим Бог за кормчия на нашия живот
- Отче, защо Царството Божие в Евангелието се оприличава на синапово зърно, „което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена земни; а кога се посее, пониква и става по-голямо от всички злакове”? (Марк. 4, 31, 32 виж и Мат. 13:32; Лук. 13:19).
- Синапът като семе е много малък, но когато се посее, става цял храст. Дори птичките отиват и кацат по клоните му. Словото Божие е оприличено на това семе, защото от едно малко евангелско слово човекът се развива и постига Царството Божие.
- Отче, как човек чувства това, което се казва в Свещеното Писание: “Царството Божие вътре във вас е” (Лук.17:21)?
- Благословена моя, когато чувстваме в себе си част от райската радост, тогава Царството Божие е вътре в нас. И обратното, когато чувстваме душевен смут, угризения на съвестта, тогава имаме в душата си част от вечните мъки. Велико нещо е още от този живот човек да чувства в себе си една част от райската радост. Не е трудно да постигнем това; за съжаление обаче егоизмът ни възпрепятства да достигнем до това духовно величие.
Човекът сам може да превърне живота си в рай, ако приеме Бог като благ Баща да го направлява. Трябва да има доверие в Бога, да се надява на Него за всичко, което възнамерява да прави и да Го слави за всичко. Да не се тревожи. Тревогата причинява едно пречупване на душата, парализира я. Когато човек търси Царството
Небесно, всичко останало идва само. В Евангелието се казва: “Първом търсете Царството на Бога” (Мат. 6:33), но и “царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят” (Мат. 11:12).
Хората днес направиха живота си труден, защото не се задоволяват с малко, но постоянно преследват материалните блага. Обаче който иска да живее истински духовен живот, преди всичко трябва да се задоволява с малко. Когато животът му е опростен, без много грижи, той ще е свободен от светския дух, а и ще му остава време за духовни занимания. Иначе ще се съсипва от умора, опитвайки се да следва модата, ще се лиши от спокойствие и мир и ще трупа тревоги и душевен смут.
И забелязвам как хората често правят живота си мъчителен! Днес както пътувахме с един човек от Урануполи [1] , той ме помоли да се отбием за малко в дома му. Понеже настояваше, не исках да му чупя хатъра. Щом стигнахме външната врата, той си свали обувките и влезе вътре на пръсти. Питам го: “Какво ти стана, защо ходиш така”? “Нищо, отче, казва ми, стъпвам внимателно, за да не разваля паркета”. Какво да кажеш? Мъчат се без причина.
Болката за ближния помага на семейството
Колкото повече материални блага придобиват хората днес, толкова повече проблеми имат. Нито чувстват благодарност към Бога за благодеянията Му, нито забелязват нещастието на ближните си, та да извършат някоя милостиня. Разхищават, а не помислят за другия, който няма какво да яде. Как после да дойде Божията благодат? Дори човек да има и семейство, все от някъде трябва да успява да икономиса по нещо и да даде милостиня. Да каже на жена си и децата си, че еди-къде си има някой болен, който е изоставен или някое бедно семейство, което е в голяма нужда. Ако нямат възможност да дадат пари, нека им каже: “Нека им дадем поне някоя християнска книга, така и така имаме много”. Който дава на нуждаещите се, принася полза и на себе си, и на семейството си.
Там, в Русия горките вярващи колко много се лишават! Веднъж дадох на един руски свещеник кутийка с тамян и му казах: “Един скромен подарък”. “Та това скромно ли е, казва ми. Ние нямаме такъв хубав тамян”.
И тук, в Гърция колко страдат бежанците! В Халкидики видях един бежанец, който нареждаше плочки и вземаше по триста драхми на квадратен метър [2], и казваше: “Слава Богу, че имаме хляб”. Затова, когато един предприемач ми сподели, че в работата си трупа грехове, аз му казах: “Ако наемеш тия бежанци и се погрижиш за тях, ще се разтовариш от греховете си. Те нямат къде да живеят. В сравнение с тях ти си Онасис” [3] .
Бог е допуснал да има болни, бедни и т.н., за да се упражняваме в добродетелта. Той би могъл да се погрижи и за болните, и за бедните, но тогава щяхме да имаме лъжливото чувство, че сме добродетелни. Бихме казвали например, че сме милостиви, без да сме такива, а сега нашите дела правят явни добродетелите ни. Слава Богу, съществуват хора, които се жертват за ближния си. Запознах се с един човек, който веднага щом се уволни от казармата, прие да бъде несправедливо осъден с голямо наказание, за да спаси едно семейство. Не се уплаши от това, че ще стане за резил, нито че ще навреди на кариерата си.
И знаете ли, виждам как Бог нарежда нещата така, че поне един в семейство да има вяра и благоговение, за да получат помощ и останалите!
В Коница познавах едно семейство, в което всички бяха безразлични към Църквата. Само една от дъщерите се отличаваше. Щом чуеше камбаната, захвърляше престилката, оставяше цялата си работа по средата и отиваше на църква. Дори когато дойдоха германците [4] и клисарят биеше камбаната, за да призове хората да напуснат домовете си, тя отиваше в църквата за вечерня! Беше и много състрадателна, въпреки че родителите й бяха големи скъперници. Баща й вместо сготвена храна ядеше сух комат хляб, който топеше във вода. Майка й също беше много стисната. Макар че децата й заемаха високи постове и бяха богати, тя търсеше да намери някое горящо въгленче в огнището и вземаше огън от него с помощта на тънка свещичка, само и само да не изхаби една кибритена клечка! За джезве използваха консервна кутия! Аз тогава бях в манастира “Стомион”. Ако дъщерята искаше да вземе нещо от къщи за някой беден, а беше трудно да го изнесе скришом, казваше на майка си: “Майко, калугерът иска това”. А майка й казваше: “Дай му го, дай му го”, понеже ме обичаше. Само за калугера не възразяваше. Но и по време на окупацията дъщерята незабелязано помагаше на бедните. Скришом вадеше жито от техния хамбар, натоварваше го, откарваше го до мелницата, смилаше го и раздаваше брашното на бедните семейства. Веднъж майка й я беше хванала и колко много претегли тогава!... След това беше дала следния обет: “Боже мой, помогни ми да намеря работа и ще давам цялата си заплата за милостиня”. На другия ден я повикали в едно учреждение. Ах, колко се радваше! И удържа обещанието си; нито чифт чорапи не купи за себе си от заплатата, но всичко раздаваше като милостиня. Колко хора сега я благославят: “Бог да прости, да се осветят костите на родителите ти!” Затова Бог помогна след това и на майка й.
Упражняване на добродетелите в семейството
- Отче, как един семеен човек може да се упражнява в добродетелта?
- Бог дава възможности. Но мнозина, въпреки че молят Бога да им даде възможности да се упражняват в добродетелта, роптаят, когато срещнат някоя трудност. Например понякога добрият Бог поради безкрайната Си любов дава възможност на мъжа да се упражни в смирение и търпение. Отнема благодатта Си от жената и тя започва да става своенравна и да се държи грубо с него. Тогава мъжът трябва да се радва и да благодари на Бога за това, че му дава възможност да се подвизава, а не да роптае. Или пък майката моли Бога да й даде търпение. Детенцето отива и както масата е наредена и готова за ядене, то дърпа покривката и събаря всичко на земята. Тогава все едно казва на майка си: “Мамо, имай търпение!”... И изобщо трудностите, които съществуват днес в света, принуждават тези, които искат да живеят духовен живот, да бъдат бдителни. Както - да пази Бог - при започването на война хората са в бойна готовност, по същия начин е сега и с тези, които се опитват да живеят духовно. Ето, горките младежи, които живеят църковен живот, колко трудности срещат! Обаче борбата с неблагоприятната среда, в която живеят, им помага да са бдителни. А виждаш как в мирно време, когато няма затруднения, повечето се разхлабват и го удрят на живот. Макар че и тогава трябва да се възползват от мира за духовен напредък; да полагат усилия да отстраняват недостатъците си и да развиват добродетелите.
В духовния живот много помага безмълвието [5]. Добре е човек да може по някой час от деня да се уединява в безмълвие. Да изследва себе си, за да познае страстите си и да се подвизава да ги отстрани, за да очисти сърцето си. Най-добре е, ако вкъщи има някоя тиха стая, която да напомня за атмосферата на монашеска килия. Там, “в скришно” (Мат. 6:4) ще може да извършва духовните си задължения, да чете, да се моли. Много е полезно преди молитвата прочитането на кратък откъс от някоя духовна книга, защото с това и душата се стопля, и умът се пренася в духовната сфера. Затова, когато човек има през деня много занимания и грижи
и може да отдели например само десет минути за молитва, то за предпочитание е да прочете преди това нещо силно за две минути, с което да прогони дневните грижи от ума си.
- Отче, може би е малко трудно човек да върши това, когато живее в света?
- Не е, има миряни, които живеят много духовно - като аскети. Спазват постите, прочитат църковните служби, молят се с броеница, правят поклони, въпреки че имат деца и внуци. В неделя отиват на църква, причастяват се и се връщат отново в “килията” си, както пустинниците, които в неделя отиват в съборния скитски храм, а после се завръщат за безмълвие в килиите си. Слава Богу, има много такива души в света. Например познавам един семеен човек, който постоянно повтаря Иисусовата молитва, където и да се намира, и молитвата му винаги е придружена със сълзи. Молитвата му е станала самодвижна и сълзите му са сладки, сълзи на божествено веселие. Спомням си и за един работник - казваше се Янис - там на Света Гора, който работеше толкова усилено, че вършеше работа за двама. Бях му казал да си повтаря молитвата, когато работи, и постепенно свикна да я казва постоянно. Веднъж дойде и ми каза, че усеща голяма радост, когато си повтаря молитвата. Казах му: “Започна да се развиделява”. Не след много време научих, че двама пияни са го убили. Колко ми беше мъчно! След няколко дни един монах търсел някакъв инструмент, но не го намирал, защото Янис го бил прибрал някъде. Вечерта Янис му се явил насън и му казал къде го е сложил. Беше достигнал до духовно състояние, в което можеше да помага и от другия свят.
Колко е прост духовният живот! Ако човек обикне Бога, ако осъзнае великата Му жертва и благодеянията Му и с разсъждение принуждава себе си да подражава на светиите, бързо ще достигне святост. Стига само да се смирява, да чувства своята окаяност и голямата си неблагодарност към Бога.
Молитвата в семейството
- Отче, трябва ли цялото семейство заедно да извършва повечерието [6] ?
- Нека големите да бъдат великодушни. Нека те да прочетат повечерието, а на малките деца да кажат: “Ако искате, останете за малко”. Когато децата са малко по-големи, вече могат да имат някакъв ред. Например възрастните да четат петнайсет минути, а децата - от две до пет минути, а ако сами пожелаят повече, нека стоят колкото поискат. Ако родителите ги държат със себе си през цялото повечерие, после негодуват. Не трябва да ги насилват, защото те още не са разбрали силата и стойността на молитвата. Да речем, че родителите могат да ядат и фасул, и месо, и каквато и да е твърда храна. Обаче, когато детето може да яде само мляко, ще го карат ли да яде месо, понеже е по-силна храна? Може да е по-силна храна, но горкото не може да я смели. Затова в началото му дават малко парченце месо с бульон, за да поиска да опита отново.
- Отче, често пъти и възрастните вечер са толкова изморени, че не могат да прочетат дори повечерието.
- Когато са много изморени или болни, нека прочетат половината повечерие или да кажат поне “Отче наш”. Да не изоставят съвсем молитвата. Както, ако по време на война се озовеш сам на някой хълм и си обкръжен от врагове, от време на време даваш по някой единичен изстрел, за да се плашат враговете и да не предприемат атака, така и те нека дават по някой изстрел, за да се плаши дангалакът и да бяга.
Молитвата в семейството има голяма сила. Познавам двама братя, които с молитвата си успяха не само да удържат родителите си от развод, но направиха така, че те още повече да се обикнат. Нашият баща ни казваше: “Правете каквото правите, но два пъти на ден трябва да се явявате пред Бога, за да знае къде се намирате”. Всяка сутрин и всяка вечер се молехме всички заедно пред иконостаса - баща ми, майка ми и ние, децата, а накрая се покланяхме пред иконата на Христа. Когато пък в семейството имахме някакъв проблем, молехме се, за да се разреши. Помня, веднъж, когато се разболя най-малкият ни брат, баща ни каза: “Елате да помолим Бога или да го излекува, или да го вземе, за да не се мъчи”. Помолихме се всички и той се оправи. Но и на масата сядахме всички заедно. Първо казвахме молитва и след това започвахме да ядем. Ако някой започнеше да яде, преди трапезата да е благословена, казвахме: “Този падна в блудство”. Считахме за блудство липсата на въздържание. Семейството се разпада, ако всеки идва по което време си иска и яде сам, без да има нужда.
[1] Крайморско селище, чието пристанище служи за вход (и изход) на Света Гора - б. пр.
[2] Казано през 1992 г.
[3] Гръцки милиардер, един от най-богатите хора в света - б. пр.
[4] Т.е. през Втората световна война - б. пр.
[5] Безмълвие - в светоотеческата традиция означава липсата на външни грижи (на славянски - “мълва”), притихване на душата в себе си, пребиваване насаме пред Бога - б. пр.
[6] Благочестивите гърци всяка вечер преди сън прочитат повечерието (вечерните молитви в нашите молитвеници са славянска традиция - б.пр.)
