

1. Искрено любещият Бога се моли без да се разсейва, както и молещият се без никак да се разсейва, искрено обича Бога. Но този, чийто ум е закован към каквото и да е земно, не може да се моли без да се разсейва. И тъй, този, чийто ум е привързан към нещо земно, не люби Бога.
2. Умът, който дълго мисли за нещо материално, разбира се, че се пристрастява към него, а именно - това е или пожелание, или тъга, или гняв, или злопаметство и ако не счете тази вещ за нещо, но може да се освободи от тази страст.