Светини

Раката с дясната ръка на свети Спиридон Тримитунтски чудотворец, донесена от гръцкия остров Корфу с благословението на руския патриарх Кирил, ще бъде в катедралния храм на гр. Краснодар „Св. Екатерина” от 15 до 22 октомври. Достъпът до нея ще бъде денонощен, съобщава Патриархия.ru.

Делегацията от Гръцката православна църква, която съпровожда св. мощи, е оглавявана от Митрополита на Керкира, Пакс и Диапонтийските острови Нектарий.

Анкара, 10 июня 2011 г.

В Тур Абдин, югоизточна Турция, в началото на месеца бе възстановен за нов живот сирийския православен манастир Мор Аугин, съобщава Седмица.ru с позовавне на агенция KIPA.

 За иконата Св. Стефан, която бе  дарена на едноименната желязна църква в Истанбул и изработена от скулптора Адриана Христославова ни информира DarikNews тук

Автор: Иван Калев 

 

На  9. Септември в гр. Бургас бяха посрещнати чудотворни икони на Богородица - Кикоската Божия майка и Козелщанската икона, както и мощите на светците Йов и Амфилохий. Светините бяха внесени в катедралния храм „Свети Свети Кирил и Методий”, където бяха изложени за поклонение на вярващите. от християните. Предлагаме на читателите на Всемирното Православиекратка информация за някои от светините. 

История на Кикоска Божия майка

   

Произходът на иконата води началото си от Кипър. Съгласно една от версиите, наименованието идва от храста ?????? и е свързано с византийската епоха. По-късно, в края на XI в., названието на иконата се съотнася с името на планината Кикос. Светата икона е известна още и като пресвета Богородица елеуса /източник на милосърдие/ на нея е изобразена пресветата Дева държаща Христос с дясната ръка. Иконата –Кикоска Божия майка е свидетелство за огромно уважение, с което се ползва сред православните народи. През 1576г. иконата е била покрита със сребърен и златен обков, новият обков е бил направен през 1795г., ликът е покрит /целият/ и това покритие не се маха никога , защото такова е било желанието на император Алексий, за да внушава по голямо почитание. През 1669г. Патриарх Александрийски –Герасим се осмилил да приповдигне обкова, за да види лицето на Божията майка , но бил наказан за своето кощунство и бил принуден със сълзи на очи да проси прощение от Господа. Руският цар Василий-Барский, посетил манастира през 1735г., пише ,че монасите смъквали покрова от иконата само в периода на суша, като предварително я пренасяли на съседния връх, известен под названието престол. Там отслужвали съответния молебен. Монасите откривали иконата без да гледат нейния образ, който бил обърнат към небето.

Народът изпитвал дълбока любов към светата икона. Любовта към нея е засвидетелствана в много народни песни, в които се възпява Божията Майка Кикоска. Съществуват и исторически свидетелства за това , че из целия остров и се оказват големи почести. В храма могат да се видят свидетелства за чудесата на иконата. Веднъж един нечестив човек се опитал да открадне иконата и ръката му е изсъхнала.Благодарение на силата на светата икона по време на суша е валял дъжд , бездетни са раждали и болни са оздравявали.

 

История на Козелщанската  икона

 

Козелщанската икона на Божията Майка, изпълнена със състрадание, е дарена на Свято-Николаевския женски манастир в с. Городок, в Ровно Киево-Печерската лавра през януари, 2000 г. През периода 1516 – 1730 г. Свято-Николаевският женски манастир е принадлежал на Киево-Печерската лавра. Оригиналната икона е донесена тук от един от придворните на императрица Елизабет от Италия /VIII век/.

Първото чудо на иконата е от септември 1881 г., когато костите на едно момиче, болно от паралич, се излекуват. Оттогава датира и изключителната почит към тази икона, която лекува различни болести – душевни и физически.

Козелщанската икона на Божията Майка е известна с много чудеса, хората най-вече й се молят за благословия на семейния живот на младите двойки. Докосващите се до иконите на Дева Мария получават вяра и надежда.

Богородице, милост за изкуплението на Господ! 

Автор: Леонид Шараев

Превод: Василка Нанева

Източник: pravoslavie.ru 

 

 

 

 

 

Скитът на преподобни Герман Аляскински (Аляски) е основан в  планините на Калифорния от йеромонах Серафим (Роуз) и неговия приятел игумен Герман (Подмошенски). Скрит от хорските очи сред дивата природа, скитът става истински оазис на православието в Далечния Запад. За своето неотдавнашно пътуване до тази света обител разказва руснакът Леонид Шараев, живеещ понастоящем в Торонто.

 

Не обичам изненадите, затова преди тръгване се постарах да позвъня в манастира. Обаждането ми в скита на св. Герман Аляскински в Платина  беше свързано с леко учудване от моя страна. Отец Паисий каза, че трябва да нося спален чувал и фенер. Не ми се щеше да мъкна спален чувал от Торонто, реших, че ще го купя след като се приземя в Сан Франциско, а фенер забравих да взема.

В Сан Франциско се поклоних на мощите на светителя Йоан Шанхайски. След това, уточнявайки как да се добера до скита на св. Герман и след като купих спален чувал, се отправих на път...

Някога бях чел кореспонденцията на о. Серафим (Роуз) с духовното му чедо о. Алексий (Йънг). В едно от писмата о. Серафим описваше подробно състоянието на пътя, водещ до скита, и възможността човек да се добере дотам с кола. Припомних си това описание сега, понеже не можех да предположа, че изкачването на планината към скита може да се окаже толкова трудно и опасно. Пътят като тясна лента се извиваше и криволичеше, стремително „хвръквайки” нагоре, а отдясно имаше пропаст и само погледът към нея ме караше да настръхвам. Наложи се да намаля до минимум скоростта и да бъда пределно внимателен.

 

 КИЛИЯТА НА ОТЕЦ СЕРАФИМ

Когато с  Божията помощ се добрах до манастира, слънцето беше вече в зенита си. То ярко се отразяваше в новите куполи на църквата и златните му отблясъци придаваха някаква необикновена радост на това наистина сурово място.

В скита ме посрещна един манастирски  помощник. Той ме поведе при о. Паисий, който си спомни телефонния ни разговор и радостно ме приветства като стар познат. Тъй като точно в този момент приготвяше вечеря за братята, поръча на о. Николай да ми покаже манастира. Отец Николай говореше добре руски, беше живял три години в манастири в Русия, затова с голямо удоволствие започна да ми разказва за скита. Помолих го да ми покаже гроба на о. Серафим (Роуз). Тръгнахме. Гробът се  оказа твърде необичаен  - над него се издигаше нещо като къщичка, стъпила върху дървена основа.  

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре