Автор: хаджи Диян Крил 

Събота ранна сутрин, намираме се с братовчед ми Ивайло на Централната гара на Белград, поизморени от пътуването с влак от София през нощта. Напрегнат съм в очакване да се срещнем с българин, който ще ни отведе в манастир при отец Исая, където ни насочиха приятели от България. Срещата с Цанко е успокоителна - човек с богат опит в живота, преживял какви ли не критични ситуации и който е добре запознат с манастира, отец Исая и духовния живот там. Слава Богу, защото иначе трудно бих се ориентирал в друга държава с всички особености по предвижването до самото място. До манастира няма директен превоз, а се стига с преминаващ автобус до съседното село Петловача, което е на 5 км разстояние. След като Цанко издейства транспорт, ни се спести очевидната необходимост да ходим час и горница пеша с багажа ни до манастира. Срещата с отец Исая е кратка, в манастира има много събития на дневен ред през деня - два годежа и вечерното Елеосвещение. Цанко постепенно ни въведе в живота на манастира като наш водач. Ето и кратка история на манастира от брошурата, която взехме оттам, както и от материали от статии, които открих в Интернет:

 По благословията на епископа на Шабац - Негово Преосвещенство Лаврентий, през 2006 г. за игумен на манастира е поставен отец Исая Йокич, който идва от манастира Ново Хопово, Фрушка гора. Самият отец Исая е от български произход, живял е и работил в България, дори е пребивавал и познаваше Габрово като индустриален център. В манастира има още четирима монаси, една монахиня и послушници или както се наричат в Сърбия - изкушеници. Съборната църква, посветена на св. пророк Илия е неголяма, но е изключително красива - прясно изписана и уютна. Манастирът е относително малък откъм помещения с места, които са ограничени като капацитет. Има 2 конака  (къщи) - места за пребиваване на монаси, поклонници и миряни, които по-дълготрайно престояват в манастира. В момента се строи нов конак за нуждите на манастира. Църквата и конаците са с централно отопление.

В манастира се служи света Литургия всеки ден, като службата започва в 4 часа, а в неделя - от 9 часа, а на Литургията се причастяват всички пребиваващи в манастира. Всяка втора събота в манастира се извършва свето Елеосвещение (Маслосвет) на вечерна служба, която започва в 18 часа и трае около 5 часа. Елеосвещението заема особено място в духовния живот на манастира и се извършва за духовно и телесно здраве на присъстващите на службата.

В четвъртък главният археолог на Египет Захи Хауас представи резултата от мащабната реставрация на най-стария манастир в света – обителта, основана от Св. Антоний Велики. Хавас нариче работата над 1600-годишният паметник символ на мирното  съществуване между мюсюлмани и християни в страната. Египетските власти правят поставят специален акцент върху мирния характер на взаимоотношенията между двете общности, опровергавайки информацията за междурелигиозното противопоставяне, след като преди един месец в страната загинаха шестима християни, напомня АП.

        Автор: Виталий Чеботар

 1.     Обща информация

 Освен с името на първия мъченик за Христовата вяра този православен храм е прочут с името си Желязната Църква. Турците я наричат Ая Стефан /което в превод от турски означава  – „Св. Стефан”/ или Булгар Килисеси /Българската църква/.

Няма друг Божи дом в целия православен свят, който да е направен от желязо. Днес православните християни от  различните народности наброяват едва пет стотин човека; за разлика от 1885 г., когато съгласно преброяването на населението в Турция, само в Истанбул броят на българите е бил петдесет хиляди души. Това основно са били търговци и занаятчии, имало сред тях и много интелектуалци.

Автор: Здравко Царев

Пребиваването ми в Естония бе за два дни. Така се случи, че за да стигна до прибалтика трябваше да направя прикачване в Прага и така пътуването ми се удължи. Пристигнах в Естония след обяд – времето беше нетрадиционно слънчево, а Балтийско море, на което естонците особено се радват и с което се гордеят, биеше вълните си в брега бурно и сърдито. От Талин с автобус се придвижих с кола до Нарва, която се намира в североизточната част на страната. Посещението ми в Нарва имаше служебен характер, но още с влизането си в града забелязах дървена православна църква.

На въпроса ми какви са  традиционните вероизповеданията  в Естония, колежката, която ни посреща отговаря, че в страната доминира протестантската и православната религия. Първите писмени доказателства за появата на православието на естонска земя се отнасят към XII в., но е сигурно, че то е било въведено още през 1030 г. от княз Ярослав Мъдри в гр. Тарту.

На следващия ден се завърнахме в столицата на Естония – Талин и аз реших да посетя най-големия православен храм – “Св. Княз Александър Невски”.