Богословие
ВИЗИЯТА ЗА РУСКАТА КНИГА И ЗА РУСКАТА КУЛТУРА В ДУХОВНАТА ПРОЗА НА Н. В. ГОГОЛ
Предложеният текст е част от едно ново цялостно изследване, посвтено на концептуализацията на Словото и Писмото в творчеството и кореспоненцията на Н. В. Гогол. Книгата "Метаморфозите на словото и писмото е техните металитературни отражения" e вече на пазара и е отпечатана от издателство "Книжен свят", Liternet.
Нравствено-религиозната проза на Гогол се явява една все още не добре изследвана част от неговото творчество. По тази причина, съвременните учени все често насочват към нея своето внимание. Някои от тях разгледаха християнската проблематика в текстовете, за да докажат, че Гогол е полудял и се изживява като мъченик ( вж. Синявский, 1975). Други приемат сериозно християнските идеи, изразени в “Избрани места от кореспонденцията с приятели“ (1847) и в “Авторска изповед” (1847) и утвърждават, че в началото на 40 – те години писателят изживява духовен и идеен прелом и той се превръща в дълбоко вярващ християнин и аскет ( Мочульский, 1995; Воропаев, 1992; Шульц, 1994 и др.) . С това учените обясняват особеностите на словото у Гогол, което “имитира” словото на светите апостоли (Шульц, 1994; Гончаров, 1997). Словото в духовната проза все още не е изследвано на метатекстово равнище. Настоящата статия си поставя за цел да разгледа концепцията за книгата в “Избрани места” и “Авторска изповед”. Представата за книгата ще бъде обвързана с един проблем, който е актуален за литературознанието – проблемът за другостта. В тази връзка статията ще изследва представата за “руската книга” у Гогол, която ще бъде осмислена чрез опозициите “руско – европейско”, “родно – чуждо”, “познато – непознато” и др. |
ДА ОТКРИЕШ БОГА В СЕБЕ СИ
Автор: Архимандрит Рафаил (Карелин) Превод: Виталий Чеботар Източник: Православие.ру
Да се спасиш - означава да намериш Бога и себе си. Всеки човек е неповторимо явление, в това са изразени мъдростта и красотата на Създателя. Някои смятат за спасение отказа от себе си като личност и индивидуалност, разтварянето в някаква обща, абстрактна идея. Това, както изглежда, е заблуждение. Човек е длъжен да се освободи не от себе си, а от чуждото в себе си, запазвайки своята личност и индивидуалност, като дар от Бога. Ако целта на творението е обобщение и унификация, то Господ би могъл да ни сътвори във вид на еднакви геометрични фигури. Всеки човек има неповторима телесна структура. Това е знак на онова, че всеки човек има и единствена в цялата вселена душа. И в това, като че ли се преоткрива пред нас Божията красота, отразена не е в еднообразието, а в разнообразието на Своето творение. Човек трябва да намери себе си сред чуждото, нахлулото в него, обкръжило го от всички страни. А чуждото - това е грях, страст и е от света. Но на духовния път често се срещна именно тази грешка: за да се освободи от чуждото и външното, човек пречупва не само греха, но и унищожава дадената му от Бога неповторимост на своята си личност, т. е лицето на душа си. Той прилича на реставратор, който вместо изчисти картината от сажди и мръсотия, той я грунтова и рисува на същото платно друга картина, при това доста по неумело. ПРИЧАСТЯВАНЕТО В СЪВРЕМЕННАТА ЛИТУРГИЧНА ПРАКТИКА
Автор: свещ. Сергей Павлов Източник: Символ на Вярата
Боголюбиви братя и сестри, Никой от нас не може да се нарече безгрешен. Ако някой помисли или каже такова нещо за себе си, то той е изпаднал в най-тежкия грях - гордостта! Това, че сме грешни е следствие от грехопадението на нашите праотци (Битие. 3:1-24), които поискали да вземат с лукавост, това, което Господ обещава на тогова, който побеждава греха - плода на дървото на живота, което дава живот вечен (Откровение. 2:7). Тайнството Покаяние е онова средство, чрез което отново се установява така често прекъсваната от страстите връзка с нашия Творец. Това тайнство ни довежда достойни до светата Евхаристия - тайнството на тайнствата, Господнята трапеза, светото Причащение! За да принесем плода на нашето покаяние ние трябва да се изповядаме, както учат Светите Отци на Църквата. Мнозина от нас нямат опит в изповедта или се свенят да принесат Господу отречението от греховете си, дори само за това, че се срамуват от тях! Нека не забравяме, че Богу всеки грях е известен, дори преди да е извършен, а живее само като помисъл в сърцето на съгрешаващия. ЧЕСТОТО ПРИЧАСТЯВАНЕ ВОДИ ДО ЗАГУБВАНЕ НА БЛАГОГОВЕНИЕТО ПРЕД СТРАШНИТЕ ХРИСТОВИ ТАЙНИАвтор: о. Йоан Карамихалев
Един от най-важните, отговорни и в същото време празнично-тържествени моменти в духовния живот на християнина е причастяването със Светите Христови Тайни. В продължение на векове от своето съществуване Светата Църква е изработила определени правила за подготовка към това велико Тайнство, а така също е установила някаква регулярност на причастяването за миряни. В частност, православният катехизис на св. Филарет Московски предписва миряните да се причастяват със Светите Христови Тайни от четири пъти в годината до един път в месеца. В днешно време някои свещеници препоръчват на своите духовни чада в извънпостните периоди да се причастяват всяка неделя, постейки само в сряда и петък. А из софийските храмове обикаля една жена, която се причастява всеки ден без пост, без изповед и ако някой свещеник откаже да я причасти, тя хваща такси и отива в друг храм. Обезпокоителното е, че тя вече има и свои последователи. В духовния живот количеството не винаги преминава в качество. Всяка крайност винаги се е осъждала от Църквата. Преп. Пимен Велики казвал:”Всичко неумерено е от бесовете”, а преп. Исаак Сирин: „Без мяра се обръща във вреда и най-прекрасното”. Тайнството на Изповедта и Причастяването на Светите Христови ТайниАвтор: йеромонах Сергий Троицки Източник: Православен Апологет
Текстът се публикува с малки съкращения
Неотдавна на състоялата се среща на Богословската комисия, а също в редица изказванията на духовенството по радио „Радонеж”, многократно е повдиган въпросът дали е необходима и задължителна изповедта преди приемане на Причастие. Някои духовници настойчиво са изказвали мнението си относно необходимостта да се премахне практиката на задължителна изповед преди Св. Причастие. Достатъчно разгорещени дебати по този въпрос са се състояли по радио „Радонеж” от 30 юли/18 юли 2007 година. Преди да започнем разглеждането на идеята за задължителната изповед преди Причастие, ние трябва да отбележем следното: Тези две тайнствата - Изповед и Причастие - са самостоятелни и не са свързани един с друг. В отношението на изповедта преди Причастието ние трябва да се позоваме на практиката на Църквата, независимо от отстъпленията от нормата на църковния живот, която преди е била господстваща. Свещеникът и епископът в пастирската си дейност, нямат право да се ръководят единствено от съображенията на своя разум и мнение. В пастирска практика всеки духовник, според свещеническата и епископска клетва, е длъжен да спазва вярност към църковните канони и догми. Всяко своеволие в пастирска практика, което заплашва да наруши реда на църковния живот, трябва да се разглежда като престъпление не само спрямо отделни лица, а и спрямо Христовата Църква. |












