3.    И тъй, по тази причина никой от нас не трябва да подхранва в себе си желанието за придобиване на каквото и да било. Защото какво полза да се придобива нещо, което няма да вземем със себе си. Защо да не придобием по-добре това, което можем да вземем със себе си, като например: благоразумие, справедливост, целомъдрие, мъжество, разсъдителност, любов, нестяжание, вяра в Христа, кротост, гостоприемство? Придобивайки тези добродетели, ние ще ги намерим там преди себе си, да ни подготвят пристан в земята на кротките.

4.    С такива именно мисли всеки да убеждава себе си, за да не изпада в малодушие, най-вече като разсъди, че е роб Господен и е задължен да работи за своя Владика. Както робът няма да се осмели да каже: тъй като аз работих вчера, то сега няма да работя, и изчислявайки изминалото време, не престава да се труди в следващите дни, но всеки ден, както е написано в Евангелието, проявява същата ревност, за да угоди на своя господар и да не изпадне в немилост; така и ние всеки ден с търпение да пребиваваме в подвиг, знаейки, че ако и един ден прекараме в нерадение, Господ няма да ни прости това заради труда през изминалото време, но ще ни се прогневи. Така сме слушали у и пророк Иезекиил (18:26): Ако праведник отстъпва от правдата си и върши беззаконие и затова умира, той умира поради беззаконието, що е извършил. Така и Иуда в една нощ погубил своите плодове, придобивани цял живот.