izpoved Всемирното Православие - ”Дали е редно един православен християнин да се причастява без пост и изповед? ”
Интервю с протойерей Павел Гърбов
Взел интервюто: Виталий Чеботар 
Снимка: Православие и мир 
 
 
  

Визитна картичка:  Протойерей Павел Гърбов роден е на 30 януари 1974 година в гр. Велико Търново.  Там получи и средното си образовение, завърши през 1991 година Природоматематическата гимназия „Васил Друмев”. По-късно, през 2002 година и висше образование – в Православния Богословски факултет при Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Член на Православната църква е от 1992 година, когато заедно с брат си приема Св. Кръщение в гр. Смолян. През 1996 година е бил постриган за иподякон при храма „Св. Марина” в  родния си град, а през 2002 година е ръкоположен първо за дякон, а след това и за свещеник  от Великотърновския метрополит Григорий в същия храм.

От лятото на 2003 година е на служение в Сливенската епархия, в гр. Карнобат .

Семеен, има 4 деца.

 

- Отче, редно ли да се пристъпва към Св. Причастие без пост и изповед?

- Ако кажем, че не е редно /както и смятам/, трябва да кажем кой е завел този „ред”.

- Да, кой е установил „реда” на подготовката на премането на Тялото и Кръвта Господня?

- Мисля, че това обяснение намираме в „Книга най-душеполезна за непрестанното причастяване със Светите Христови тайни” /това е точното название на книгата в руското издание, отпечатано в гр. Суми през 2001 година/, където Преп. Никодим Светогорец и Св. Макарий Коринтски цитират Св. Иоан Златоуст като древен и авторитетен свидетел. „В миналото, - казва светеца, - мнозина престъпвали към Тайните просто така и както се случи... Св. Отци, осъзнавайки вредата, която бива от нерадивото Причастяване, събирайки се, определили четиредесетте дни на поста, молитвите, слушането на Писанията и посещенията на църквите, щото в тези дни ние, очиствайки се благодарение на старателността и молитвите, и милостините, и /на поста/  и  /на/ всенощните бдения, и /на/ сълзите и изповедта и всички други добродетели,  доколкото е по силите ни, по такъв начин с чиста съвест да пристъпваме към Тайнството”. /Виж: „Против иудеите”, слово 3, „Полное собрание творений Св. Иоанна Златоуста”, том 1, книга 2, Москва, 1991, с. 674/.

- А какво е мнението на другите Св. Отци относно този въпрос?

- Който пожелае, добросъвестно да изследва светоотеческите творения от всички векове до наши дни ще намери същото учение. Много от Отците  не го излагат систематично, а дотолкова, доколкото има нужда да се говори по даден предмет, засягащ въпросите за изповедта и поста.

 

- А какво е учението  за поста и изповедта на по-късните Св. Отци?

- В по-ново време Св. Димитрий Ростовски излага подробно тези въпроси в някои от своите беседи; а най-пълно, точно и убедително обяснява връзката на Св. Причастие с изповедта и поста у великият стълб на Православието от XIX в. - Св. Теофан Затворник в книгата му „Пътят към спасението”. Тя отдавна  е преведена и издадена и на български така, че който желае може да прочете сам. Това бих препоръчал на всички желаещи да вкусят светоотеческо разбиране на тази важна част от духовния живот.

- Отче, лично Ви как бихте  отговорили на този актуален днес въпрос?

- Разбира се, на този въпрос бих могъл да отговоря много по-кратко и по начин, по който преди няколко години ми отговори един йехомонах: „Аз зная това от моя старец, а той – от неговия старец, а той пък – от своя старец.... и ако продължи така, ще стигнеш да Св. Паисий Величковски....” Тоест, че е правилно, полезно да постим и да се изповядваме преди Св. Причастие, да знаем от „живото предание”, което въприки гоненията през XX в.  се e запазило  преди всичко /както и в другите епохи от Църковната история/ в манастирите.

Показателно е, че тези модерни идеи – за причастяването без пост и изповед – се разпространяват по трудно там, където има съхранено здрава   монашеска традиция и обратното.