Евангелско и Апостолско четиво за деня
Публицистика
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ И ВСЕЛЕННОСТ
Глобализацията е сложно явление, което се разкрива на различни нива. Мнозина го свързват с икономиката, и това е разумно, защото на икономическо ниво, особено на финансово-икономическо, глобализацията е достигнала вече стремително развитие. Нещо повече, икономиката е стратегически важна за „силните на деня”, тъй като може да им представи и обезпечи всемирно господство, което в наши дни се свързва със световното могъщество. Въпреки това глобализацията не е само предимно икономическо явление, но тя се разпространява по всички нива на човешкия живот: политическо, нравствено, обществено, научно, културно, религиозно, духовно. Не е трудно човек да се убеди, че глобализацията на икономическо ниво обикновено е подготвена от съответна работа на духовно и културно ниво и след това си остава свързана с тази подготовка. Средството, благодарение на което преуспява глобализацията в наши дни, е технологията. Съвременните начини за информиране, включително интернет, дадоха нови образци за живот на хората. Те направиха възможно съществуването на променливо и неопределено общество, което може да поддържа себе си без пространствените ограничения и да взема под внимание само хода на времето. Това общество не е даже едноизмерно, а по-скоро изобщо е лишено от измерения, тъй като никакво икономическо, политическо, обществено или каквото и да е друго явление не може да бъде реализирано за някакво определено време, ако не се намира на конкретно място. Глобализацията се осъществява от хора, които установяват връзка един с друг, но нищо повече не ги свързва. Това лишено от измерения общество, което властно се разпространява по целия свят, без да има определено място, може да се разглежда като „утопично” (от гр. лишено от място). Но това „утопично” общество е толкова реално в своето осъществяване и в резултатите си, че не само влияе върху съвременните общество, но и принуждава съвременните общества, които се намират на конкретни места, да се преустроят и преориентират според неговите указания. Така например икономиката, която се изгражда в световното общество, което няма измерения, чрез действията на транснационалните корпорации и борсовите спекуланти, се оказва разрушителна за икономиките на националните и многонационалните сдружения на съществуващите държави. Характерно е, че самата икономика се свива до ниво на финансова икономика и вече няма производствено съдържание, но само парично, т.е. измислено или по-точно казано химерично. |
Смисълът на човешкия живот
Йеромонах Йоаким (Александров) Виталий Чеботар
„Не ускорявай смъртта със заблужденията на живота си и не привличай си гибел на ръцете си” /Соломон. 1:12/[1]
Мнозина от нас се безпокоят за много неща около себе си: работа, семейство, професионално доказване. Почти не ни остава време да се замислим: „Заслужава ли се да живеем? Ценен ли е животът, за да бъде живян?” Проблемът дали си заслужава да се живее е най-важен и съдбоносен – човек трябва да осмисли съществуването си. Животът ни е дар от Бога. Бог е вдъхнал на първия човек „дихание на живота” /Бит. 2:7/. Човек е замислен и сътворен като съзнателно-свободно същество. Бог му е дал съдбовна власт и сила да бъде заповедник дори на собствения си живот. Да може да разбере, да бъде или да не бъде. Смъртта се явява по волята на човека – рeзултат от неговия грях. Св. Ап. Павел пише: „Смъртта дойде чрез човека” /1 Кор. 15:21/. Това потвърждава и премъдрия Соломон с думите си: „Праведността е безсмъртна, а неправедността причинява смърт” /Притчи Соломон. 1:15/. Следователно човек е надарен със съдбовна власт. Мойсей казва: „Ето аз днес ти предложих живот и добро, смърт и зло... Живот и смърт аз ти предложих, благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти”/Втор. 30:15,19/. Много хора изричат печалните думи “Не си заслужава да се живее!”. Самоубийството като акт се среща във всички възрасти и социални слоеве. Още от дълбока древност Плиний тържествено възпява човеците пред боговете, че те /човеците/ сами могат да се лишат от живот. Едуард Хартман не се задоволявал с индивидуално самоубийство: той призовава човечеството към космическо – всеобщо самоубийство, което можело да изкорени злото в света.
ВЪЗКРЪСНАЛ ЛИ Е ХРИСТОС?
Отново е Великден и ние за поредна година посрещаме Възкресение Христово. "Христос воскресе" - "Воистина воскресе" са най-честите думи с който се поздравяваме през празничните дни. Но какъв смисъл влагаме в тях. Доколко вярваме в тях и няма ли кратката искра на вярата, събудена по време на празника да угасне след няколко дена? Всъщност всичко опира до отговора на един прост въпрос: “Христовото възкресение факт ли е или измислица?” Някои твърдят, че това няма чак толкова голямо значение – по важни са традициите, които са запазили народа ни, напътствията за добродетелен живот, които ни е оставил Христос, като един велик духовен водач, факта че вярата ни кара да бъдем по-човечни и че религията често ни помага да преодолеем психологичните си проблеми... Но истината е, че задоволим ли се само с тези макар и положителни неща е равносилно на това, когато сме сериозно тежко болни, да се опитваме да се лекуваме без да викаме лекар само с аналгин… Заради отдалечеността на времето и техническото развитие по времето, в което е живял Христос – твърдението дали е възкръснал или не - не може да се докаже научно, то си остава въпрос на вяра, науката не може да докаже по никакъв начин достоверността на нито едно от двете твърдения! Значи отговорът трябва да се търси като друг аспект! Ако Христос не е възкръснал, тогава християнството е най-наивната и объркана религия. Милионите негови последователи са живели и умирали през вековете в името на една заблуда. А самият Христос е бил поредния духовен измамник, дотолкова заслепен от себе си, че още преживе се обявил за Син на Всевишния. Защо тогава трябва въобще да се занимаваме с неговото учение – какво може да научим от един самозабравил се шарлатанин, който през земния си живот твърди, че ще умре и възкръсне? ... Но ако Христос е възкръснал, това променя абсолютно всичко. Макар и невероятно, оказва се, че вече става въпрос за един грандиозен факт, който коренно променя живота ни... А на всичкото отгоре Той твърди, че е жив и че всеки може да общува с Него... Затова нека погледнем историческите факти, които винаги говорят по-силно от думите. Но първо трябва да развенчаем един мит, че във възкресението вярват само наивните и необразованите хора. Всички големи “умове на човечеството” са вярвали в Христос като Син Божи – на тази тема има доста публикции. Затова тези, които се опитват да ни убедят, че вярващите във възкресението на Иисус, са интелектуално неразвити, не трябва да ни смущават, а да им се отговоря, че твърдението им е чиста спекулация неподкрепена с никакви факти, а с измислици и клишета... Иконата на Св. Богородица от Бачковския манастир
Източник: http://cudo.blog.bg
От стари времена се знае, че иконата "Света Богородица" в Бачковския манастир е спасила мнозина вярващи. Нейната сила е да помага на болните и бездетните, затова ликът на Божията майка, пазен в малката църквица на обителта, се смята за чудотворен.
![]() Легендата за Бачковската Богородица гласи още, че тя е една от двадесете икони в света, на които самата Пресвета Дева е позирала. Според някои достоверни източници, ликът на Божията майка в скътаната в Родопите обител, е нарисуван от евангелиста св. Лука, изографисал и първообраза на Христос.
Заселването й в манастира потъва в мълчанието на вековете. В началото на ХІV в. тя е вече в Бачковския манастир – според едни, подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий, а според други – "прелетяла” от един грузински манастир (заради проявено към нея небрежение) и "кацнала” тук, в местността "Клувията”. При "кацването” лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и правела "нощта – ден”. Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и дошли да видят какъв е този чуден огън. Така чудотворната икона известила за пристигането си. Те съобщили в манастира и братята с лития я пренесли в църквата "Св. Богородица”. Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата "избягала” в "Клувията”. Понесли я в манастира, но следващите дни чудното "бягство” се повторило и потретило.
Вход Господен в Йерусалим: иконография на празника (Актуализирано)Автор: Светлана Липатова Превод: Виталий Чеботар Източник: pravoslavie.ru
Големият празник Вход Господен в Йерусалим е изпълнен със скръб за предстоящите кръстни мъки на Спасителя, споменавани в следващата седмица, наречена Страстна, а също така и предпасхалната радост на Възкресението. Източник на иконографията на Входа Господен в Йерусалим е Евангелието, където се разказва за това, как Христос, седнал на едно младо магаре, придружен от учениците си в навечерието на Пасха, влиза в града, където той ще бъде разпнат. Тълпата приветства Спасителя при портите на Йерусалим, възгласяйки хвали и постилайки пътя с палмови клонки, отрязани от дърветата. По време на шествието Господа е седнал на младо магаре, за да изпълнени Старозаветното пророчество за Царя на Израел: „Радвай се много, дъще Иерусалимова: ето твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (Зах. 9:9) [i]. . Последният лист е разделен на две зони. На пурпурен фон, характерен за ранната византийска книга, отдолу на миниатюрата са представени пророците, посочващи нагоре. Отгоре е изобразен Входът Господен в Йерусалим във вече развита и доста подробна иконография. Христос благословящ с дясната си ръка, седи на магаре и в краката му са хората, които го посрещат и му постилат дрехите си. Придружават го двама апостоли, разговарящи помежду си. Евангелието разказва, че преди да влезе в Йерусалим, Спасителят изпраща за магарето двама от учениците си, но имета им не се споменават. Може би, опирайки се на това свидетелство, художникът изобразява само двама от апостолите. Единият от тях по устойчивия иконографски тип е определен като Петър, а вторият апостол е съвсем млад, може би - Тома, Филип или Йоан. Следвайки Евангелието, което разказва, че Христос е седял на осле върху дрехи, постлани от учениците (Мат. 21:7), художникът представя Господа седнал на бял плат. Този малък детайл се среща и в по-късни византийски паметници, понякога и в руската иконография. На росанската миниатюра е изобразена не само голяма група от хора, които излизат от града с палмови клони в ръцете си, а и хора, показали се от прозорците на сградите извън градските стени на Йерусалим също с клонки в ръце за приветствие. Почти всички образи на влизането във Входа Господен в Йерусалим имат обща композиционна схема, но значително се различават в детайлите - всички изображения притежават голяма илюстративност, но по особен начин акцентрират вниманието на зрителя ![]() Задължителен елемент от иконографията на празника е изображението на Елеонския планина. Тя служи като фон, за да се подчертае централния образ в плакета от слонова кост, датиращ от втората половина на Х век и представен в Берлинския музей на византийското изкуство . В мозайките на Палатинската капела в Палермо (Италия, средата на XII век.) Христос седи на магарето, а зад него са апостолите, слизащи от планината. Художникът точно следва описанието на събитието у евангелиста Лука: „А когато той се приближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнали велегласно да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели” (Лук. 19:37). Изобразяването на планината е съсредоточено винаги от лявата страна, докато изображението на града е винаги отдясно. Архитектурата на Йерусалим е представена с много чудновати и тясно поставени една до друга сгради, които са разположени зад стената с кули. През XVI-XVII век руската иконография в центъра на Йерусалим изобразява центрична куполна сграда с поставен на върха и кръст. |








Aвтор: проф. д-р Георгиос Мандзаридис
Автор: Явор Георгиев






















