Дори и братът на папата Георг Рацингер няма да остане настрана от скандала за насилвани стотици деца, който от седмици люлее Германия.Десетки разследвания вече се водят срещу действията на църковни лица и учители в интернати, които са малтретирали сексуално питомците си между 50-те и 80-те години на миналия век. Все повече техни бивши ...
Лондон, Великобритания /
Публицистика
Причастието – Случка или Събитие (Третият път)
Понеделник, 14 Декември 2009 14:58 | Написано от globalorthodoxy |
  
Автор: Светослав Ангелов
Много често се изкушаваме да „минем по линията на най-слабото съпротивление”, пренебрегвайки предизвикателството на мисленето с разума, който Господ Бог ни е дал, предпочитайки друг да мисли вместо нас или пък да мислим тъй, както се храним – инстинктивно, автоматично, без да изследваме предпоставките в собственото си мислене и базата, на която убежденията ни се формират.
Случва се нерядко да защитаваме правдободобността на някакъв свой си букет от усещания (неосмислени и неподредени) с клишето „Светите отци казват”. Ако се появи обаче някой „нахалник” и ни попита: „Къде?”, тогава започваме да изброяваме откъслечни и даже перифразирани цитати, извадки от книжки, които са на всичкото отгоре компилативни – даден автор (компилатор) извадил светоотечески цитати (по някой въпрос) и ги подредил така, че те да утвърдят предварителен негов извод, основан на лично мнение, без в никой от цитатите то да се съдържа в прав текст. Или пък се взима изявлението на някой светител, което си има контекст и среда на възникване, но те отсъстват и в текста на светителя, и в ръзсъжденията на осланящия се и то се противопоставя, взимайки превес, над цялото останало светоотеческо наследство. Така, понякога, се случва, да държим на наши си вътрешни предпоставки, добити посредством нещо, което сме чули, без да сме сигурни от къде и от кого, събрани като несвързани съждения, чиято връзка само на нас ни се струва убедителна. Или формирани от това какво ни изглежда благочестиво и правдоподобно, светоотеческо, въз основа смътни усещания как изглеждат, звучат и миришат благочестивите, правдоподобни и светоотечески неща.... |
Валентин Велчев: КРИТИКА НА АДВЕНТНИТЕ ДОКТРИНИ (Част първа)
Сряда, 17 Юни 2009 16:55 | Написано от globalorthodoxy |
Автор: Валентин Велчев Из книгата Кратък исторически и библейски анализ на адвентизма
І. Учението за съботата и неделята. Адвентистите считат, че от Синайския кодекс остават валидни само десетте заповеди от каменните скрижали, които те наричат морални. Всички други разпоредби на закона се определят като церемониални, нямащи задължителна сила през новозаветното време. Четвъртата от нравствените заповеди се отнася до съботата и, според тях, ако не я почитаме вършим грях. Но "... който упази целия закон, а съгреши в едно нещо, виновен е във всичко" (Яков 2:10), т.е. християните няма да бъдат спасени, понеже систематично и целенасочено нарушават тази заповед (така както и онези, които престъпват някоя от останалите заповеди в Декалога: "идолопоклониците, крадците, лъжците, прелюбодейците ... няма да наследят Божието царство" – ІКор. 6:9, 10). Колкото и парадоксално да им прозвучи, след малко ще се уверят, че християните съвършено спазват новозаветната събота, докато тяхното учение не я съблюдава както трябва, защото предвижда само един ден за служение на Бога. Неделята, според адвентното становище, започнала да измества съботата в периода от 70 до 135г. сл. Хр.[1] Те свързват утвърждаването на неделята като ден за поклонение на Бога с католическата църква, в която "действа духът на Антихриста, променящ времена и закони" (ІЙоан 4:3; Дан. 7:25). Понеже в Новия завет въпросът за съботата и неделята не е изяснен пряко, ще използваме всички стихове свързани с него, за да видим какви изводи могат да се направят въз основа на тях. Валентин Велчев: КРИТИКА НА АДВЕНТНИТЕ ДОКТРИНИ (Част втора)
Петък, 26 Юни 2009 16:13 | Написано от globalorthodoxy |
 Автор: Валентин Велчев Евангелската вяра, християнският живот, поклонението на Бога и Богослуженията имат две страни – външна, видима, обредна и вътрешна, скрита, духовна. Старозаветното служение и поклонение на Бога е характерно с множество заповядани обреди. Те са външна, видима изява на вярата и упованието на старозаветните вярващи в Бога, на любовта и послушанието им към Него. Самарянката не бе на ясно къде е по-правилно да се покланят вярващите по нейно време – като отиват на хълма Гаризин или в Ерусалим. Исус й каза: "Бог е Дух, и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят" (Йоан 4:24). Безспорно пазенето на дни и празници представлява обредна или плътска изява на нашата вяра. То е сравнително лесно постижимо, освен ако е свързано с много строги изисквания. Трудното и възвишеното в християнската вяра е вътрешното поклонение на Бога "с дух и истина". Трудното е сърдечното обръщение към Бога с цяло сърце, дълбокото и искрено покаяние, сърдечната чистота (чистата съвест), постоянното бдение над мислите, думите и постъпките, постоянното молитвено общение с нашия Създател, твърдата вяра, доверие и упование в Бога при всички обстоятелства, особено когато минаваме през големи изпитания. Трудното е да постигнем в тяхната цялост блаженствата от Мат. 5 глава, "Плода на Духа" от Гал. 5:22, 23, любовта според ІКор. 13 глава, ІЙоан 3:18, Йоан 13:34; 15:12. Трудното е да се радваме искрено с онези, които се радват, и да плачем от сърце с онези, които плачат (Римл. 12:15). Трудното е да достигнем до висока степен на освещение на личността си (Евр. 12:14). Предпоставка и начало на цялостното духовно израстване на вярващия е новорождението (Йоан3:3, 5). В християнския живот е от значение "новото създание", а не изпълняването на разни плътски постановления (Гал. 6:15). ПРИЧАСТЯВАНЕТО В СЪВРЕМЕННАТА ЛИТУРГИЧНА ПРАКТИКА
Понеделник, 11 Януари 2010 10:50 | Написано от globalorthodoxy |
Автор: свещ. Сергей Павлов Източник: Символ на Вярата
Боголюбиви братя и сестри, Никой от нас не може да се нарече безгрешен. Ако някой помисли или каже такова нещо за себе си, то той е изпаднал в най-тежкия грях - гордостта! Това, че сме грешни е следствие от грехопадението на нашите праотци (Битие. 3:1-24), които поискали да вземат с лукавост, това, което Господ обещава на тогова, който побеждава греха - плода на дървото на живота, което дава живот вечен (Откровение. 2:7). Тайнството Покаяние е онова средство, чрез което отново се установява така често прекъсваната от страстите връзка с нашия Творец. Това тайнство ни довежда достойни до светата Евхаристия - тайнството на тайнствата, Господнята трапеза, светото Причащение! За да принесем плода на нашето покаяние ние трябва да се изповядаме, както учат Светите Отци на Църквата. Мнозина от нас нямат опит в изповедта или се свенят да принесат Господу отречението от греховете си, дори само за това, че се срамуват от тях! Нека не забравяме, че Богу всеки грях е известен, дори преди да е извършен, а живее само като помисъл в сърцето на съгрешаващия. свещ. Кирил Тошев: ВАСИЛ ЛЕВСКИ - РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ ДУХОВНИК И ХРИСТИЯНИН
Неделя, 19 Юли 2009 17:45 | Написано от Administrator |
Автор: свещ. Кирил Тошев Източник: Православна младеж Когато говорят за Васил Левски - Апостолът на свободата, историците винаги го разкриват като пламенния, неустрашимия, вдъхновен борец-революционер, пожертвал живота си в служба на народа и отечеството си, символ на героизма и патриотизма. Това е образът, който са открили в Левски неговите другари, съвременници, дори врагове и са го пресъздали чрез своите разкази-спомени, писма и записки, съхранени в историята. Но дали те напълно ни разкриват самоличността на Левски? Ние искаме да открием нещо по-дълбоко в душата на този българин, което е било същинската двигателна сила в живота му, в делата и постъпките му. И този двигател е била неговата религиозност, вярата му в Бога, която ни разкрива истинският облик на дякон Игнатий, не само на патриот-революционер, но като духовник и християнин. Като истински Христов ученик.
Продължение http://www.pravmladeji.org/node/233 |
- "ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО" - МИР БЕЗ БОГА; ЛЮБОВ БЕЗ ЖЕРТВА; ЖИВОТ БЕЗ ВЪЗКРЕСЕНИЕ
- "ШИФЪРЪТ НА ЛЕОНАРДО" - МИР, БЕЗ БОГА; ЛЮБОВ, БЕЗ ЖЕРТВА; ЖИВОТ, БЕЗ ВЪЗКРЕСЕНИЕ
- Бисер Божков: УЧЕНИЕТО НА ПЛАТОН ЗА ДЪРЖАВАТА С ОГЛЕД НА ДРУГИ ТЕОРИИ - КОНЦЕПЦИИ И ПОЗИЦИЯТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА НА ФОНА НА XXI В. (Част втора)
- Бисер Божков: УЧЕНИЕТО НА ПЛАТОН ЗА ДЪРЖАВАТА С ОГЛЕД НА ДРУГИ ТЕОРИИ - КОНЦЕПЦИИ И ПОЗИЦИЯТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА НА ФОНА НА XXI В. (Част първа)
