В Подуенската църква „Св. Богородица – животворен източник” (1882 г.) се намира единственият в столицата параклис, посветен на св. първомъченик и архидякон Стефан, убит с камъни от иудеите през 37 г. Затова на третия ден от Рождество Христово храмът се изпълва с народ.

Владишката служба на тазгодишния Стефановден оглави Стобийският епископ Наум, главен секретар на Св. Синод, в съслужение с архимандрит Теофан и столични предстоятели на храмове: иконом Антоний Алексиев („Св. великомъченик Димитър Солунски”), иконом Василий Сарян („Св. Преображение Господне”), ефимерия свещеник Димитър Генчев (от манастира „Св. Трисветители” в кв. Орландовци), иконом Марио Найденов (”Възкресение Христово”) и протодякон Любомир Братоев.

Преди началото на св. Литургия в параклиса беше извършен водосвет, както обикновено се прави на храмов празник. След това еп. Наум поръси кръстообразно олтара и вярващите със светена вода, „лечителна за душите и телата и прогонваща всяка съпротивителна сила”.

В празничната служба тържествените песнопения на Рождество Христово се редуваха с многократно изпетия тропар на първомъченика, божествения Стефан.

Св. Стефан бил най-усърдният служител в първата християнска община, която била израз на мира, братството и светостта. Преизпълнен с благодат и духовна сила, св. архидякон проповядвал вдъхновено, като призовавал всички към вяра и любов в Христа и вършел знамения и чудеса сред народа. Чрез неговата проповед броят на вярващите се увеличавал бързо, дори някои от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това раздразнило иудеите, които намразили пламенния проповедник така, както мразели самия Христос.

Но св. архидякон обичал своите сънародници, желаел тяхното спасение и вдъхновено проповядвал истината, като употребявал всичките си сили да ги убеди да повярват в Месията, обещан от Бога преди векове и предсказан от техните пророци. Но напразно, иудеите оставали непреклонни.

В защита на вярата при спор с еврейските първенци св. Стефан бил изправен на съд пред синедриона – главната еврейска синагога. Изпълнени със завист и скърцащи със зъби от злоба, те подучили някои от съмишлениците си да лъжесвидетелстват, че св. архидякон уж хулел Бога и Моисеевия закон. Но св. архидякон ги изобличил с неоспорими доказателства, че именно те непрестанно нарушават закона и дори убили самия Син Божий. Като не могли да противостоят на божествената му мъдрост и сила, обвинителите му пламнали от гняв срещу него и макар всички да видели, че лицето му било като лице на ангел, го осъдили да бъде убит с камъни извън града. Изпълнен с божествена любов, първомъченикът се молел за тези, които го убивали: „Господи, не им зачитай този грях!” И с тази молитва издъхнал.

Еп. Наум подчерта, че подвигът и примерът, които ни дава св. Стефан, не са лесни за подражание, защото подобно на иудеите ние оставаме глухи към проповедта на св. архидякон, оставаме жестоки противници на Светия Дух, оставаме се да ни движи злобата. Нашите сърца не са стоплени от вярата, милостта и любовта. Но всички ние копнеем за Христовите блага. За да ги придобием, трябва да отворим сърцата си за благия дух на миротвореца Христа и да се постараем да вървим след Него, да ръководим живота и делата си според Неговото учение. Да почерпим поука от подвига на св. архидякон Стефан, живял с Неговия дух, преизпълнен с духовна сила, той бил приятел на бедните и немощните, услужвал на всички, вършел добри дела и чудеса сред народа, навсякъде със слово и дело проповядвал вяра, истина и любов.

Ние също следваме Христа, - каза владиката,- но колко бързо губим търпение при най-малките неуспехи, колко бързо губим душевен мир и не само роптаем, но и се нахвърляме на причинителите на нашите неуспехи. А това правим, защото не живеем с Христа, Който ни дава благодатни сили да понасяме обидите и несполуките и продължаваме да живеем в духа на злобата, който ни тласка към нови размирия и нови несполуки. Така е, защото се вглеждаме само в своите оскърбители и своите страдания и въобще не обръщаме внимание на нашите грехове и пороци, заради които заслужаваме и още по-големи страдания.

Бъдете един към друг благи, милосърдни, като си прощавате един другиму, както и Бог чрез Христа ви е простил – призова архиереят. - От това трябва да се ръководим, това е пътят на любовта, търпението, милосърдието и взаимното опрощение. Само този път води към небесен мир и земно добруване, но да помним, че по този път може да върви само този, който носи в себе си Христовия Дух. Да отворим сърцата си за този Дух и да живеем с него. Той ще ни даде благодатни сили да станем търпеливи и справедливи, да станем способни не само да прощаваме, но и да обичаме враговете си. Ще ни научи да побеждаваме злото с добро. Нека с Неговата благодатна помощ да създадем нашето общо мирно добруване. Амин.

Службата завърши с многолетствие и поднасяне на цветя на високия гост от предстоятеля на храма свещеноиконом Георги Петров.

(Аудиозапис на проповедта на Стобийския еп. Наум може да намерите във Файловия център на сайта)