Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки. 

Когато се кръстиха, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзьло, или црькы, или YAIANНIЕ, или широта, или iадь, или ждоу или ЮNOСТЬ, илиiaзыкъ и други тям подобни. И така беше много години.

Св. Софроний Врачански e народен будител и един от най-изявените дейци на нашето Възраждане.

Той е роден през 1739 г. в Котел, град наречен от редица специалисти “Ерусалим на българското Възраждане”. Дете е на заможно и родолюбиво българско християнско семейство. Мирското му име е Стойко Владиславов. От 1750 г. учи в местното килийно училище, по-късно работи като учител в родния си град, а през 1762 г. е ръкоположен за свещеник. 

Преди половин век, водена от повика на жадния си дух, игумения Валентина (Друмева) прекрачва прага на Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично”, става Христова невеста, за да намери тук отговор на неземния си идеал за щастие. Строгото разбиране за монашеството като фар в бурното море на живота при нея се съчетава хармонично с духовна чувствителност, плод на която са десетките й книги. Една част от тях са уроци за известното калоферско неделно училище, което майка Валентина води вече двадесет години, други представляват поетични или есеистични миниатюри, изтъкани с нишките на вярата, исторически прегледи, а последните й трудове от поредицата за мъчениците, пострадали за Христа в най-ново време, продължават да се умножават за слава Божия.

         Бай Каравелов,

Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода", който издавате, [се борите] без разлика за всеки народ, който би показал, [че иска] да живее [свободно].

Ние, българите, бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, [който] дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република". Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло.