За манастира на ул. „Одеса” № 26 в софийския квартал „Орландовци” има предание, че е издигнат върху мястото на древна обител, съществувала тук още от времето на Първото българско царство. Сегашните постройки са започнати през 1942 г., а иконостасът е изписан (датиран ) 1834 г. Забележителни с изкусната си дърворезба са царските двери.

 По-късно църквата е разширена до триапсидна, изградена е и битово-жилищна манастирска сграда. По-възрастните хора си спомнят, че в обителта преди години е живяла монахиня, но след време е потърсила по-усамотено място.  Днес ефимерий  на манастира е свещеник Димитър Генчев.

Тази година службата за храмовия празник оглави  архимандрит Теофан, поканени бяха и други духовници от Софийска епархия. Въпреки рекордно ниските температури, църквата се изпълни с богомолен народ.

В словото си за празника архим. Теофан разказа как е възникнало общото честване на тримата велики архиереи на православието – св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст. Въпреки че св. Трисветители са живели през IV век, общият им празник започнал да се отбелязва доста по-късно – чак от XI век насам. Повод за това станало разделението на християните на три групи, всяка от които почитали като първенствуващ един от тримата архиереи, наричайки себе си съответно „василиани”, „григориани” и „йоанити”.  Споровете между тях прераснали в опасно увлечение, заплашващо целостта на Църквата. Тогава св. Трисветители се явили на Евхаитския митрополит Йоан (+ 1095 г.) – бележит песнописец от XI в.,  и му поръчали да заяви в Цариградската патриаршия за тяхното равенство пред Господа. Те наредили паметта им да се чества в един ден, като се съчинят химни за общото последование на празника. Св. Йоан Евхаитски съставил служба на 30 януари, тъй като и тримата светители се възпоменават през м. януари. В нея се говори за равенството на великите архиереи помежду им и пред Бога, за ораторския им дар, за тяхната борба за тържеството на църковните догмати.

Освен храмовия празник в манастира се отбелязват тържествено и празниците на всеки един от св. Трисветители: на 1 януари – на св. Василий Велики, на 25 януари – на св. Григорий Богослов и на 27 януари – на св. Йоан Златоуст. Чества и денят на обновлението на обителта – в деня на св. мчци Кирик и Иулита (15 юли), както и на св. мъченик Трифон  (1 февруари), тъй като в манастира се съхранява частица от св. му мощи. Отделно всяка събота се отслужва св. литургия.

След края на св. Литургия беше отслужен водосвет и на дошлите на почетат празника беше раздаден вкусен корбан за здраве и благословение.