Евангелско и Апостолско четиво за деня
България

Република България е държава в Европа. Разположена е в източната част на Балканския полуостров и заема 22% от неговата територия. Площта ѝ е 110 843 км², от които 110 510 км² суша и 333 км² водна площ. Населението е около 7 640 000 души (2007). Столица на държавата е град София.
България граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, с Република Македония и Сърбия на запад и с Румъния на север. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни, 686 км — речни (главно по река Дунав) и 378 км — морски.
Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"
Вие като честен и свободен български вестникар, такъв Ви показва и листът "Свобода", който издавате, [се борите] без разлика за всеки народ, който би показал, [че иска] да живее [свободно]. Ние, българите, бяхме честити чак сега да се сдобием с напълно свободен вестник, [който] дава право на всекиго да представи народното ни мнение пред света. И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът - в България, Тракия [и] Македония. От каквато и народност да живеят в този наш рай, [те] ще бъдат равноправни с българина във всичко. Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република". Същото желаем и на братята сърби, черногорци, румънци и пр. да не остават след нас [и] в едно и също време да дадат гласа си. Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат брата, син баща, бащата сина си да убива? Сега е време да преварим това зло.
|
Православният Дякон Игнатий - Васил Левски
За безсмъртния Апостол на българската свобода Дякон Игнатий - Васил Левски е казано и написано много. В близкото минало някои псевдоисторици изписаха тонове мастило за да "докажат" невярната теза, че Левски едва ли не демонстративно "хвърлил расото". Но никой не може да скрие истината, че до края на живота си Васил Левски е бил силно религиозен православен християнин. Бъдещият Апостол става послушник на вуйчо си, който през това време го учи на черковна служба и на черковно пеене. Левски е взимал уроци по черковно пеене при Райко Попович. В свещеническия курс Левски е пръв между другарите си, бъдещи духовници. На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир "Св. Спас" младият послушник Васил Иванов става монах Игнатий. След това Левски постъпва певец в църквата "Св. Богородица" в Карлово. През 1859 г. в Карлово пристига гръцкият митрополит Паисий от Пловдив. Именно той ръкополага в йеродяконски чин Левски. От този момент Васил Левски е вече дякон Игнатий.
Преди години учебниците пишеше, че на Великден Левски уж "демонстративно" отрязал косите си на йеродякон, "хвърлил" расото и т.н. Защото прозрял, че "Свободата не ще Екзарх, а иска Караджата". Има обаче една съществена подробност - и Екзархът, и Караджата се появяват няколко години по-късно. Изложба в президенството показва за пръв път въртящия се печат на ОмуртагИзключително интересен и непоказван досега у нас въртящ се печат валяк на българския цар Омуртаг бе изложен преди дни на експозицията „По стъпките на историята” в столицата. Интригуващата изложба се намира в сградата на президентството и е част от инициативата на институцията да отвори вратите си за посетители. Показани са неизлагани досега у нас експонати от хранилищата на музеите в Преслав, Плиска, Шумен и Търново. Софиянците и гостите на столицата могат безплатно да видят експонатите до 10 февруари от 10 до 16 ч. Историкът Андрей Аладжов, който е един от уредниците на изложбата, разказа специално за „Новинар”, че въртящият се печат на Омуртаг и изключително впечатляващата златотъкана дреха на търновски болярин (която и след векове грабва посетителите със своята пищност и внимание към детайла) не са излагани досега и към тях има огромен интерес. Посетителите с най-голямо любопитство разглеждат и макета на Златната църква от Преслав и изящно изписания във византийски стил...
Read more: Новини от novinar.net Биха камбаните малкия БатакТържествен камбанен звън се разнесе днес от двата православни храма в Търговище. Така бе известено освобождението на града от османско робство, както това е станало преди 132 години. Признателни българи поднесоха цветя и венци пред църквата "Успение Богородично", където бе отслужена и панихида в памет на загиналите за освобождението на града. По време на драматичните събития в този храм, през далечната 1878 година, десетки жени, деца и старци са потърсили спасение от развилнелия се башибозук, но безпощадно са били изклани от отстъпващите турски орди. Кървавата драма, разиграла се в църквата, и днес ужасява със своята жестокост. Затова и историците наричат града малкия Батак. В паническото си бягство османлиите, подложили българското население на грабежи и мъчения, показват историческите документи. По пътя си те опожарили близо 400 дюкяна, 7 хана, много къщи и кулата на градския часовник. Броят на жертвите на поробителите при безчинствата им в града надвишил 485 души. Това е цената на освобождението на града, казват историците.
Румяна Николова Председателят на парламента подари на музея „Аушвиц” копия на 17 документа, свързани със спасяването на българските евреи. Директорът на музея заяви, че достойното дело на българския народ трябва да се помни и почитаИзточник: parlament. bg
Председателят на Народното събрание Цецка Цачева подари на музея «Аушвиц» копия на 17 документа, свързани със спасяването на българските евреи. Тя направи това на 27 януари 2010 г. по време на възпоменателната церемония по повод 65-тата годишнина от освобождението на лагерите на смъртта Аушвиц-Биркенау, в която участваха над 150 бивши концлагеристи и политици. Директорът на музея Пьотр Цивински отбеляза, че спасяването на българските евреи е светлина в тъмния тунел на Втората световна война. Днес в церемонията участват представители на 30 страни, но никоя не може да бъде така горда като България, заяви той. България каза „не” на депортацията и това достойно дело на българския народ трябва да се помни и почита, подчерта директорът на музея. Председателят на Народното събрание посочи, че спасяването на българските евреи е сред най-ярките прояви на гражданското общество в историята на българския 20-ти век. Цецка Цачева подчерта, че замисляната депортация на евреите среща решителна съпротива, в която се включват представители на цялото общество, и каквато не е имало никъде в Европа. Българските евреи не отпътуваха за лагерите на смъртта, в България не загина нито един от общо 50-хилядната еврейска общност, заяви председателят на парламента. България е единствената европейска страна, в която в края на войната има повече евреи, отколкото в нейното начало, добави Цецка Цачева. Председателят на Народното събрание и съпредседателят на Парламентарната група на ПП ГЕРБ Красимир Велчев поднесоха венец на стената на екзекуциите. Сред документите, които г-жа Цачева подари на музея, е инициираното на 17 март 1943 г. от подпредседателя на 25-то Народно събрание Димитър Пешев писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортирането на българските евреи, подписано от 43-ма народни представители. Копие на подписаното на 22 февруари 1943 г. споразумение между германския пълномощник Теодор Денекер и българския комисар по еврейските въпроси Александър Белев за изселване на 20 000 евреи от Тракия и Македония в източните германски области, също беше предоставено на музея. Дарени бяха и факсимилета от протест от жителите на Трето районно кметство в София и от изложение на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати до председателя на Народното събрание срещу законопроекта за защита на нацията. Двата документа, както и изложение на Централната консистория на евреите в България до депутата Никола Сакаров срещу този законопроект, са от октомври 1940 г. Сред документите са и писмо от главния равин на Стокхолм Маркус Еренпрайс за дейността на Софийския митрополит Стефан за спасяването на българските евреи и писмо от представителя на Международния Червен кръст Ед. Шапюиза до Ели Ешкенази, председател на еврейския научен институт, с данни за спасяване на евреи в България през 1943 г. (8 юни 1948 г.). |





























