Автор: Иво Георгиев 

За безсмъртния Апостол на българската свобода Дякон Игнатий - Васил Левски е казано и написано много. В  близкото минало някои псевдоисторици изписаха тонове мастило за да "докажат" невярната теза, че Левски едва ли не демонстративно "хвърлил расото".  Но никой не може да скрие истината, че до края на живота си Васил Левски е бил силно религиозен православен християнин.

   Бъдещият Апостол става послушник на вуйчо си, който през това време го учи на черковна служба и на черковно пеене. Левски е взимал уроци по черковно пеене при Райко Попович. В свещеническия курс Левски е пръв между другарите си, бъдещи духовници. На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир "Св. Спас" младият послушник Васил Иванов става монах Игнатий. След това Левски постъпва певец в църквата "Св. Богородица" в Карлово. През 1859 г. в Карлово пристига гръцкият митрополит Паисий от Пловдив. Именно той ръкополага в  йеродяконски чин Левски. От този момент Васил Левски е вече дякон Игнатий.

През декември 1872 г., малко преди предателството и залавянето на Апостола, троянският йеродякон Максим и председателят на революционния комитет в Сопот отец Енчо Николов отслужили литургия в Сопот. Ето какво разказва йеродякон Максим: "На края на службата отидохме в килията на болната монахиня баба Христина уж да я причастим. Слязохме по секретна стълбичка, прикрита с черга, в зимника, дето намерихме Дякона, че си чете причастни молитви пред иконата при запаленото кандило и две вощеници. Аз дякон, снех от рамото си орара и го предадох на Левски, който облечен в расото на леля Христина, го постави на рамото си и се причасти като дякон - от Светия потир."

   Преди години учебниците пишеше, че на Великден  Левски уж "демонстративно" отрязал косите си на йеродякон, "хвърлил" расото и т.н. Защото прозрял, че "Свободата не ще Екзарх, а иска Караджата". Има обаче една съществена подробност - и Екзархът, и Караджата се появяват няколко години по-късно.
   В началото на революционната си дейност Апостолът казва на майка си: "Мамо, вземи косата ми, та я скрий в сандъка си, защото аз се отделям от тебе, и кога чуеш, че съм загинал, да я извадиш, за да се опее и погребе, защото може би ще остана неопят и непогребан."