София /КРОСС/ На 22 септември 1908 г. в старопрестолния български град Велико Търново е обявена независимостта на България от Османската империя. Това става факт 30 години след края на Освободителната руско-турска война през 1878 г. На 3 март 1878 г. между Русия и Османската империя се подписва Санстефанският мирен договор, с който българската държава се възстановява в нейните изконни етнически граници. Няколко месеца по-късно обаче, водени от своите интереси на Балканския полуостров, европейските велики сили, представени на конгреса в Берлин, ревизират този договор. 

Паралелно уреждат териториални претенции и в други части на региона. Съгласно решенията на Берлинския конгрес Северна България заедно със Софийски окръг се обособяват в трубитарното Княжество България. Територията под Балкана включваща Пловдивско, Пазарджишко, Старозагорско, Сливенско, Бургаско и Хасковско под името Източна Румелия получава пълна административна автономия и български управител, но остава под политическата и военната власт на султана. Македония, Беломорска Тракия, Одринско и Западните покрайнини са върнати в пределите на Османската империя. През 1885 г. след блестящо подготвена и осъществена с мирни средства акция Северна и Южна България се обединяват. Страната обаче си остава княжество, васално на Османската империя. Благодарение на младотурската революция, избухнала на 11 юли 1908 г Източник: Информационна агенция КРОСС