Източник: pravoslavie.ru
Превод: Василка Нанева 

Когато беше в Гърция, кореспондент на списание „Road to Emmaus” взе интервю с конгоанеца о. Теотим Цалас, православен свещеник, духовен син на о. Козма Асланидис — „апостола на Заир” от атонския манастир Григориат.

- Отец Теотим, моля разкажете ни като начало за историята на първите християни в Африка.

Веднага трябва да кажа, че не съществува съмнение: през земния Си живот Христос е бил в Месопотамия и Египет, т. е. бил е всичко на всичко на два континента, единият от които е Африка. За нас това е неоценим знак на Божие благословение.

Има и друго. На римляните, водещи Христа на разпятие, им е било нужно да намерят неиудеин, който да помогне при носенето на кръста. Изискванията за ритуална чистота забранявали на иудеите дори да се докоснат до кръста. Затова, виждайки тъмнокож човек, те решили, че той е търсеният чужденец, спрели го и му заповядали да вземе кръста. Този човек се оказал Симон Киринеец от наричаната някога страна Ливия. В Евангелието от Марка е казано, че Симон имал двама сина, Александър и Руфа.  Според правословното предание един от двамата ученици, срещнали Господа на пътя към Емаус след Неговото Възкресение, бил Клеопа, а вторият – синът на Симон - Александър.

- Симон бил ли е вече последовател на Господа към момента на Неговото разпятие?

Не, той се е оказал случайно там. Нямало е как той да бъде близо до Господа, да го следва, тъй като иудейската традиция забранява на чужденец, на човека с чужда кръв, да принадлежи към религиозната група на иудеите. Обаче мнозина чужденци, - да си спомним за римския стотник и за жената хананейка, - знаели за Христа, макар и да не влизали в кръга на Неговите ученици. Тоест съществува вероятност децата на Симона да са били последователи на Христа, така да се каже, „от разстояние”. Във всеки случай, в онзи ден по пътя към Емаус Александър не бил случаен минувач. Той вече бил по някакъв начин свързан с християнската община, нали разговарял с Клеопа за Христа.

Освен това в глава 13 от Деяния на апостолите се упоменава Симеон, наричан Нигер (т.е. чернокож), а по-нататък в Деяния на апостолите Филип наставлява във вярата евнуха на етиопската царица Кандакия.  

- Бихте ли могли да разкажете за разпространението на християнството в Африка в по-късни времена? Известно е, че в Северна Африка са живели отци пустинници. Дали християнството е било проникнало далеч на юг в първите векове преди Рождество Христово?

Това е тема на моята втора книга, написана на гръцки език. От деня на основаването на Александрийската църква до наши дни, до днешния наш патриарх Теодор е имало общо сто и дванадесет александрийски патриарси, последователно сменящи се един с друг. Писаната история на християнството в Африка би запълнила много томове.

Но защо св. Марк се смята за основател на Александрийския патриархат? Защо там са го приели? Защото неговите родители иудеи са били с африкански корени, предците им също живеели в Киринея, затова и той се отправил да проповядва именно в Африка. Африканската църква, Александрийският патриархат са по-древни от Гръцката църква. Каква е причината за това? Обяснението е, че св. Марк се оказал в Александрия, докато св. апостол Петър се отправил за Гърция. По тази причина Александрийската църква е била под ръководството на патриарх още през първи век, когато в Гърция още не са и мислели за епископи. Това е бил първият период на съществуване на християнството в Африка.

Говорейки за Африка от първи век, обаче, нямаме предвид територията на юг от Сахара, където в тези времена още е нямало градове. Разпръснатите тук- там малки племена живеели също както коренните племена на Северна Америка. Когато християнството дошло в Северна Африка, най-напред населението там практикувало главно местни племенни култове, включително поклонение на гръцките и римски богове. А към седми век християнството вече трайно се вкоренило в Северна Африка, без, разбира се, тези земи да са били стопроцентово християнски.

- Гръцкият историк и журналист Георгий Александру показа, че през първи век много хора пътешествали в Африка, южно от Сахара, т.е. търговските пътища в това направление били доста развити и обширни. Как мислите, могло ли е посредством тези пътища да се осъществява мисионерска работа?

Напълно е възможно някои християни и преди седми век да са ходили на юг от Сахара, но няма нито устни, нито писмени предания, свидетелстващи за това, т.е. ние просто не знаем какво се е случило в действителност. През седми вед започнал дълъг период на войни между населието на Африка южно от Сахара и мюсюлманите, затова този път практически бил забранен за европейските християни. Опасявайки се от другоземно нахлуване, африканците не допускали чужденци до себе си. И само поради възникването на държави започнала да се развива търговия и обмен. Така че първото споменаване на християнство в тази част на Африка, за която сега говорим, се отнася към XVIII век.

При разрушаването на Александрия изчезнали много раннохристиянски текстове и писмени свидетелства. Затова ние си представляме отчетливо историческия път на Африка едва от началото на XVII век. С разпространението на исляма и нахлуването на араби мюсюлмани от север в африканския континент пред мнозина християни и пред тези, които все още държали на местните култове, стоял избора: да приемат исляма или да умрат. И на християните, и на привържениците на местните религии им се наложило да се спасяват с бягство. Тогава именно започнала масовата миграция в Южна Африка. Мнозина умирали по пътя. Тези, които останали, се смесили с арабските завоеватели, затова сега при нас в Северна Африка има мулати. Днешните североафриканци не са, в точния смисъл на думата, чисти африканци. Представляват по-скоро смес от европейци, африканци и араби мюсюлмани. Вследствие на настъплението на исляма, Африка на юг от Сахара навлязла в нова за нея епоха.

- А нима отците пустинници и ранните християни в Северна Африка не са принадлежали към това общество, вместващо в себе си множество култури? Нали Александрия и другите североафрикански градове са били центрове на гръко-римска култура, по протежение на цялото крайбрежие се водела небивала по размери търговия.

Да, Северна Африка винаги е изпълнявала ролята на топилна пещ, — африканците векове наред са се смесвали с римляни, гърци, евреи.

- Какво се е случило с християните на юг след нахлуването на мюсюлманите

Удържайки победа в политически смисъл, ислямът не могъл докрай да изкорени християнството в Северна Африка. Аз вече казах, че у нас, както и в Йерусалим, се е запазило непрекъснатото приемство на  александрийските патриарси. Положението на останалите християни било подобно на ситуацията, която виждаме днес в Палестина: християните били просто смазвани; или както е в Саудитска Арабии, където християнската Православна църква е под забрана, независимо, че неголеми групи християни могат да се събират неофициално на молитва.  

 

Свети преподобни мъченик Моисей Мурин

Отбелязва се на 28.август/ 10 септември 

Тези, които избягали на юг, или запазили християнската си вяра, или се влели в местните езически племена. Мнозинството от тези, които останали християни, се обособили в Етиопия и Еритрея, - страните, които вече били по онова време християнски. Етиопските християни – това са коптите; тях Господ ги е просветил, давайки им писменост. До този момент в Африка на юг от Сахара още нямало писменост, преданията се предавали от уста на уста. И само в Етиопия вече съществувала писменост. Християните, които били отишли далече от Етиопия, вероятно се държали още няколко поколения, но в края на краищата тяхната вяра се разтворила в местните култове.  

- Не са ли останали някакви свидетелства от тези раннохристиянски времена?

Не, само в Етиопия. При все това, чувайки истината, африканците много лесно стават християни. Религиозността на африканците е обърната към задгробния свят, това в някакъв смисъл ги сближава с Православието.

- Иска ми се после да се върнем пак към този въпрос, а сега позволете малко да сменим темата и да Ви попитам как и кога Вие самият станахте православен.

Аз съм от Конго, по-рано тази страна се наричаше Заир. През 1970-те години в моя роден крад Колвези дойдоха мисионери от Гърция, построиха църква във византийски стил. По пътя към училище ние, децата, всеки път минавахме покрай нея и веднъж, заглеждайки се в кръстовете, решихме да влезем и да видим какво има вътре. Вярващите в този храм ни казаха: „Елате в неделя на службата”. Аз дойдох на литургията и почувствах умиление от службата. В тази година навърших дванадесет. И реших да стана православен. Минах катехизация, приех кръщение, дадоха ми кръстче. След това се върнах вкъщи и съобщих на роднините си: „От този ден в сряда и петък ще постим” (смее се).

За африканците Православието - това е вярата, в която хората постят в сряда и петък. Ако всички знаят, че си православен, тогава говорят без сянка съмнение: „Днес е сряда, той не яде”. Но ако ти ядеш в сряда и петък месо или риба, неправославните ще кажат: „Той не е православен, той е лъжец”. Постепенно цялото ми семейство прие Православие, освен двамата ми по-големи братя, които по това време вече бяха напуснали родителския дом. Родителите ми и осем мои братя и сестри станаха православни.  

Първият мисионер в Колвези беше о. Амфилохий Цухос, той сега живее в Родос. Той е на около седемдесет години. Това е човек със свят живот. През 1986 г. две гръцки монахини, които ни помагаха в Африка, взеха със себе си сестра ми Текла в манастира на остров Калимнос, и тя остана там 16 години, ставайки първата православна монахиня африканка. Аз тогава работех с отец Козма от Атонския манастир Григориат и бях познат с един гръцки епископ, ректор на семинарията в Заир. Независимо от младостта  ми ми позволяваха да присъствам на занятията, да слушам. В  аудиторията аз мълчах, но когато на семинаристите им предстоеше да се явят на зрелостни изпити, учителят ми каза: „Ако искаш, може също да се явиш”. Аз реших и издържах всички изпити.

Тези, които бяха по-големи, станаха свещеници, а на мен, поради младостта ми , епископът ми предложи да отида да уча в Гърция. Като завърших средното училище в Заир, отначало се отправих за Атон, в манастира Симонопетра, а след това в епархия Пиргос в Пелопонес. Там научих гръцки език. След това отидох да уча богословие в Атинския университет.

Мислех да стана монах, но преди смъртта си родителите ми казаха: „Трябва да се ожениш”. Аз не исках родителите ми да се безпокоят, тогава си помислих: „Ако сега не ги послушам, те ще умрат опечалени”. И отговорих: „Добре, изберете ми девойка, която ви е по сърце и ми я доведете. Но тя трябва да знае, че се каня да ставам свещеник”. Девойката дойде и ние се оженихме. Уверен съм, че родителите ми заминаха със спокойна душа за другия свят.

По Божия воля сега съм свещеник, живея тук, в Атина, служа в храма, посветен на св. апостол Тома. Сестра ми Текла се върна от мисия в Заир. Тя рисува икони, шие за Църквата. Освен това тя се опитва да устои в Заир скит, но това не е съвсем лесно да се направи.  

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре