В началото на октомври журналистът от списание «Тома» Денис Маханко беше една седмица в Африка. Той беше поканен от отец Филип Гатари, настоятел на православен храм в най-бедния район в Кении — Ниери. Денис е успял да участва в живота на кенийската епархия,  а също и да участва в литургията на Възкресение Христово.


 
Възкресната утрин в селото. Тържествено облечените вярващи се събират за службата в православния храм.  

 
Православния храм "Свети Антоний"  в местността Ишамара не може да се похвали със златни куполи и звънящи камбани. Този храм се намира в най- бедния район на Кения. 

 


 
Впрочем, неотдавна храмът е имал камбана, но като единствен ценен предмет е била открадната от нарушители.  

 
В олтара ври водата за службата - на въглища, като древните времена. 

 
С тази вода, преди началото на службата, според древната традиция, свещеникът трябва умие ръцете си. 

 
Настоятелят на храма, свещеник Филип, отслужва проскомидия — първата част от Възкресната Литургия. 

 
От голямата просфора се изрязват частици. Одна от тях е за всички православни християни в целия свят. 


 
В това време към зданието на църквата приближават все повече хора. 

 
В кенийския храм е прието да се поставят скамейки, но в най- важните моменти на службата, миряните се молят прави. 

 
В православните  църкви в Африка по време на молитвата е прието да се  използват традиционни музикални инструменты — барабаны, бубини, идиофони. 

 
Въцърковяване на наскоро кръстено детенце — нов член на епархията. Семействата в Кения, като правило, са големи и в храма родителите и децата ходят заедно. 

 
В кенийските храмове не съществува специално обособен хор. Богослужебните песнопения се изпълняват от всички  без изключение.  

 
Богослужението в храма се извършва на местните езици — Суахили и Кикуйю. Затова свещеникът използва две книги. Едната от тях е ръкописна. Настоящите печатни книги тук струват скъпо и да ги получиш никак не е лесно.  

 
Отец Филипп, според местните критерии, е много образован човек. Той е получил образованието си в Румъния. В епархията е сформирано и неделно училище, което ръководи свещеника. 

 
На отеца помагат иподяконите — ученици от неделното училище към храма. Те са  сериозни и съсредоточены… 

 
…въпреки че  появяването  тук на бял човек (на суахили «мзунгу») може да развесели даже иподякона! 

 
Стихарите (свещенически одежди - Р.К. ) за помощниците на свещеника са голям дефицит в кенийските епархии. Те се предават по наследство. Тук действа правилото: «един свещеник — едни одежди»: богослужебните одежди отецът получава при ръкополагането си и ги използва не по-малко от 10 години. 

 
Иподяконът, отговорен за запалването на кандилата. Той не  се бои от огъня! 

 
На Великия вход, когато се пее песнопението «Иже херувимы» (естествено, под барабанен звук), свещеникът, съгласно гръцката традиция, обхожда с Чашата целия храм. 

 
Причастие. Първи към Чашата подхождат децата, а те в храма са твърде много. 

 
В това време, в кухнята при храма, се доготвя обяда за свещеника, миряните и гостите на храма! 

 
След богослужението в храма  започват танците. Първи са учениците от Неделното училище. 

 
Представителят на енорийския Комитет за майчинството с кратка реч.  
Танцувайки по звуците на барабана, миряните се приближават към свещеника, за да приемат просфора.  


 
Гостът от далечна Русия. Снимка за спомен. 

 
Така завършва Възкресение Христово в кенийската селска църква

 

Източник:http://www.foma.ru  


Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре