В предишното ни предаване говорихме за ранната история на Православието в Аляска, като се спряхме върху XVIII и началото на XIX век. Днес ще продължим тази дискусия и наш гост отново е Ерик Питърсън.

Матю Нейми: Ерик, добре дошъл отново в програмата!

Ерик Питърсън: Благодаря!

М: Ерик, миналия път спряхме точно на мястото, когато св. Инокентий пристигнал в Аляска. Можеш ли да ни кажеш нещо повече за св. Инокентий и как така той решил да дойде в Аляска?

Е: Св. Инокентий пристига в Сибир, в един град на име Иркутск и там той за първи път чува истории за Аляска от ловци, които са ловували там и разказват спомени. Тогава вероятно е чул за мисиите, които са се провеждали в Аляска, понеже в Сибир също, през последните 200 години, са се провеждали мисии в този район. Така той попил този дух на мисионерска активност по времето, когато постъпил в семинарията.

М: Разбрах, че по това време той още не се е казвал Инокентий.

Е: Не, рожденото му име било Попов, но понеже то било много разпространено, му дали името на тогавашния епископ на Иркутск Вениамин, който бил много уважаван.

М: Така фамилията му станал Вениаминов. Малкото му име било отец Йоан и в началото о. Йоан бил женен свещеник.

Е: Да, точно така. Той бил женен свещеник и отишъл в Аляска с жена си и семейството.

М: Вероятно това не се е харесало много на жена му?

Е: Вероятно. Аляска била много далеч, пътуването било трудно, те били далеч от семействата си, а и вече не се завърнали, за да ги видят отново.

М: Значи о. Йоан и семейството му отиват в Аляска, той пристига и… кажи ми, имало ли е много духовници там, много други свещеници или той е имал думата?

Е: Той е първият постоянен клирик в Аляска, след смъртта на последния духовник от мисията. Понеже св. Герман не е бил йеромонах, вероятно последният духовник е бил о. Макарий, който загинал в бурята, когато епископ Йоасаф и другите светии се качили на кораба и отплавали към Русия.

М: Значи, било изминало доста време, откакто на Аляска не е имало свещеник, а там все още е имало местни хора, които са били православни, които са поддържали вярата си, въпреки липсата на духовенство и в тази ситуация пристига св. Инокентий. Той свещеник на една църква ли е бил или е имал по-широко служение?

Е: Бил изпратен на остров Оналяска, който е някъде по средата на Алеутския архипелаг. Но това не била цялата му енория. Имам предвид, че тя била от Оналяска до Ситка, хиляди мили вода, планински терен и вярващи, които били много изолирани едни от други.

М: О, значи говорим за изключително голяма енория.

Е: Да, така е.

М: Какво прави св. Инокентий или о. Йоан по това време, какво успява да постигне?

Е: Едно от основните неща, който трябвало да прави, когато пристигнал било да миропомазва и да дава причастие на хората, понеже нямали свещеник за тези случаи.

М: И тези хора, мнозина от тях, били кръстени от миряни?

Е: Точно така. Били кръстени от бащите си, от кръстниците си, от старейшината на селото, понеже не е имало свещеник.

М: И св. Инокентий кръщава, извършва тайнствата и извършва други дейности, които не са непременно свързани със свещеническото служение?

Е: Да, той превеждал служби, строял църкви, също така излизал сред хората и проповядвал.

М: Разкажи ни първо за преводаческата му дейност.

Е: Той правел преводи на местните езици на Алеутските острови, ходил и изучавал езика, което му отнело много години, след това работил по превода на Евангелията, написал Катехизис, който бил първата оригинална творба на алеутски.

М: И той не просто пише на алеутски, но е този, който създава алеутската азбука, нали?

Е: Да, така е. Той създава азбуката по същия начин, по който го правят Кирил и Методий или както в Грузия и Армения, където, във връзка с разпространението на християнството по тези места, се създават азбуки.

М: Казваш, че освен лингвистичната си дейност св. Инокентий строял църкви. Не само ги е строял в смисъл, че е наблюдавал строежа на църквата, а като свещеник е правил много повече от това. Така ли е?

Е: Да, вероятно е бил основен работник в изграждането.

М: Той е бил много повече от обикновен клирик, имал е и технически познания.

Е: Да, бил е нещо като ренесансов човек в Аляска. Имам предвид, че е знаел как да поправя разни неща, как да сглобява, знаел е службите, знаел е как да учи хората на вяра.

М: Дай ни някакъв пример за техническите му способности.

Е: Ами, когато бил на посещение в Калифорния, срещнал група испански францискански монаси. Понеже бил учил латински в семинарията – нещо, което тогава не му харесвало особено – той успял да общува с тях, говорейки на езика им.

Разговаряйки, те развили някакво приятелство и той им направил латерна, понеже това било едно от нещата, които вече бил правил в Сибир. Те слушали тази нова за тях руска народна музика, мислейки си, че е църкона музика. Явно са направили грешка.

М: А освен това лично е наблюдавал строежа на катедралата си?

E: Да, точно така, била построена катедралата в Ситка. Той надзиравал работите по строежа.

М: Св. Инокентий не е бил сам в делото. Вероятно е имал някаква помощ, а може би и един от тези помощници е бил също светец, не чак толкова известният св. Яков. Можеш ли да ни кажеш нещо повече за св. Яков, за неговата биография и какво е правил?

Е: Св. Яков може да се нарече креолец, баща му бил руснак, а майка му – жител на Алеутските острови. Той е роден на остров Атка и по-късно отишъл в семинария в Сибир, бил свещеник и станал първият енорийски свещеник на остров Атка, вероятно по едно и също време със св. Инокентий. Служил е на Северните Алеутски острови, които са от другата страна от Оналяска, островите на север от Япония са наречени Курилски и Командорски острови и вероятно всички Командорски острови са били част от диоцеза.

М: Св. Яков е помагал на св. Инокентий не само в пастирската му работа, но също така е и превеждал, нали?

Е: Да, помогнал е да се преведе Евангелието на св. Матей на алеутски диалект и също така предполагам, че е помагал на св. Инокентий му в преводаческата му работа.

М: Свещениците – в началото о. Йоан, след това и о. Яков са действали, без да има голям надзор от страна на архиереите в страната им. Имало е комуникационни проблеми, за които ние днес дори не можем да си помислим.

Е: Да, така е. При положение, че владиката е бил толкова отдалечен, енорийският свещеник е бил този, който водел отчет за всичко, което се е случвало, за живота в енорията. Всеки свещеник трябвало да си води дневник за това какво прави и какво се случва, а понякога и повече от един дневник – един за основното пътуване и мисионерската дейност, дневник за дейностите с децата, дневник за статистическите данни – за ражданията в църквата, за това кой е починал, за парите, които са били събирани.

М: Комуникацията с епархийския архиерей в Русия е била много трудна и е можела да отнеме много дълго време. Доколкото си спомням има една случка от житието на св. Инокентий, която по някакъв начин илюстрира това.

Е: Да. Тази случка илюстрира много неща от живота му. Когато за първи път посетил остров Омнек, на брега имало голяма тълпа от хора на брега, които му казали: „Добре дошъл, о. Йоан!” Те го очаквали и той си помислил: „Странно е, защото не съм им изпратил нищо, за да ги предупредя, че идвам”. Попитал ги: „Откъде знаете, че ще дойда?”. А те му отговорили: „О, каза ни го нашия шаман!”.

М: А шаманът за местните в Аляска е бил нещо като знахар, нали?

Е: Знахар, лечител, духовният водач на племето. Св. Инокентий попитал: „Мога ли да се срещна с този човек?”. Те му отговорили: „Добре, той живее ето тук” и така се срещнал с него. Името на мъжа било Йоан Смиленков. А Смиленков се оказало, че бил кръстен при една от най-ранните мисии от Валаам, които дошли на острова. Той бил християнин, но нямало кой да му покаже нищо за вярата, да го научи. Бог му показал, че ще дойдат двама ангели да го посетят, които ще му кажат всичко, което иска да знае и че чрез него ангелите ще изцеляват хората на острова и ще се грижат за тях.

М: Значи те били тези, които казали на Йоан Смилеников, че Инокентий идва?

Е: Именно. Те му казали, че на този и този ден ще пристигне свещеник, съобщили името му и да слуша това, което ще им каже.

М: Св. Инокентий, о. Йоан, виждал ли е тези ангели?

Е: Ами той поискал разрешение от Йоан да види ангелите и Смиленков попитал ангелите дали о. Йоан може да ги види, а те отвърнали: „Той защо иска да ни види?”, понеже били изпратени от Бог. Но искайки това, той се опитвал да разбере дали тези ангели били истински ангели, или някакви привидения, а може би и демони.

М: Значи той не се е видял с тях. Какъв е бил проблемът?

Е: Той писал до владиката, молейки за разрешение. Една година по-късно разрешението дошло, владиката писал, че на всяка цена трябва да се опита да се срещне с ангелите, но през това време Йоан Смилеников починал и ангелите повече не се появили.

М: Значи му е отнело една година, за да осъществи някаква комуникация с владиката?

Е: Да, вероятно отнемало средно по година. Понякога времето за доставяне на писмата зависело повече от това дали ще дойде кораб да вземе пощата.

М: Това е факт, който подчертава, че Аляска е била много, много изолирана и че миряните са продължавали да играят главна роля, заедно само с двама свещеници.

Е: Така е. Искам да кажа, че св. Инокентий прекарал много време в работа с миряните и особено със старейшината на селото. Това бил уважаван човек и той сигурно е прекарвал време в разговори с тях, а после е говорил на хората и ги е водел на служба.

М: Вероятно нещата са станали малко по-прости, когато св. Инокентий станал епископ. Как е станало това, нали е бил женен свещеник?

Е: Да. Съпругата му починала, вероятно, когато той бил на път и когато се върнал в Русия, бил ръкоположен за епископ. Известно време, след като бил постриган за монах, бил ръкоположен за епископ и то не по негово желание, а защото решили, че това е най-добрият избор. А и с помощта на императора, който казал: „Изглежда ми добра кандидатура за владика”.

М: Така той се върнал на Аляска и когато пристига, вече не е о. Йоан, а владика Инокентий?

Е: Да, и отива да работи на строежа на катедралата, като построява и епископския дом, където трябвало да живее.

М: Св. Инокентий прекарва в Аляска известно време – докъм 1869 г., струва ми се?

Е: Да, мисля, че се е върнал в Сибир, където е продължил с мисионерската си дейност, която започнал на Аляска. В известен смисъл, Аляска била покръстена преди някои части от Сибир. Времето, за което говорим, било втората половина на XIX и Руската църква създала нов диоцез в Аляска. Св. Инокентий бил избран за архиепископ на диоцеза, който щял да обхваща Източен Сибир и Аляска. Това бил най-големият православен диоцез в историята.

М: И тогава, през 1867 г. се случило важно събитие – продажбата на Аляска от Руската империя на Съединените американски щати.  

 Е: Да. Руснаците сякаш загубили интерес към Аляска – търговията с кожи замирала, нямало толкова животни за кожа и така те си стегнали багажа и я продали на Съединените щати за толкова пари, колкото могли да вземат. След това проповедниците някак си били изоставени. Все още били на издръжка на правителството, но нямало решение какво да се прави с мисията.

М: Идеята на св. Инокентий била: „Да изпратим англоговорящо духовенство и да разпространим мисията в самите Съединени щати”. Е, това не се случило в действителност. Мисията си останала в Аляска.

Е: Да, останала в Аляска за повече от 50 години. Но св. Инокентий бил човек с много напредничаво мислене.

М: Така ние проследихме по-важните събития в историята на православната мисия в Аляска между 1824 и 1867 г. В следващите десетилетия в Аляска се случили много неща, но си мисля, че това е добър момент да спрем и в следващото предаване да продължим да дискутираме този много бурен и в много отношения – трагичен период в православната история на Аляска – периода, който последвал след продажбата на Аляска на Съединените щати. 

 

 Св. Ювеналий Аляскински

 

 

 Светият славен добропобеден свещеномъченик Ювеналий Аляскински, първият мъченик на Америка, бил член на първата група православни мисионери, които дошли от манастира Валаам да проповядват Божието слово на местните жители на Аляска. Той бил мъченически убит, докато благовествал сред ескимосите в континенталната част на Аляска през 1796 г. Паметта му се отбелязва на 2 юли, а също така на 24 септември (когато се празнува Събор на всички светии на Аляска) и на 12 декември (Събор на първомъчениците на американска земя).

 

Св. Ювеналий бил роден през 1761 г. в Екатеринбург, Русия. Светското му име било Якоб Говучкин. При монашеското си пострижение приел името Ювеналий, в чест на св. Ювеналий, патриарх Йерусалимски (5 век). След като станал монах, бил ръкоположен първоначално за йеродякон и след това за йеромонах. Голяма част от ранния си монашески живот прекарал край Ладожкото езеро (Северна Русия), близо до Финландия, в Конявеския и Валаамския манастири.

 

През 1793 г. в манастира Валаам, близо до Ладожкото езеро, била организирана мисионерска група от осем монаси, която трябвало да проповядва словото Божие на местните жители на Аляска. Тази група от мисионери била предвождана от архимандрит Йоасаф (Болотов) и включвала четирима йеромонаси, сред които Ювеналий и Макарий, един йеродякон (Стефан) и двама обикновени монаси, единият от които бил св. Герман Аляскински. Тяхната цел била руското селище на остров Кодиак в залива на Аляска. След като изминала около 8000 мили, прекосявайки цяла Азия, Сибир и след това студеното Берингово море в северната част на Тихия океан, групата пристигнала на остров Кодиак на 24 септември 1794 г. Тук ги очаквала неприятна изненада: селището било още по-примитивно от това, което им били описали; нямало я обещаната църква и през следващите три години липсвали обещаните доставки. Насилието било нещо обичайно.

 

Докато архимандрит Йоасаф, заедно с началника на селището Баранов, се занимавали с ръководни задачи, йеромонах Ювеналий и другите от групата започнали мисионерска работа. За две години, благодарение на усърдната им дейност, довели повече от 12 000 жители на Аляска до православната християнска вяра. При това, направили това, без да унижават тяхната предишна вяра (шаманизъм), а като им показвали, че християнството представлява пълнотата на тази вяра.

 

Тъй като групата продължавала да проповядва по-нататък от селището на о-в Кодиак, йеромонах Ювеналий започнал мисионерска дейност на континенталната част на Аляска през 1796 г. Тук той продължил успеха от миналите две години, като покръстил стотици индианци от племената чугач, сугпяг и атабаскан. Когато продължил обаче дейността си на северозапад към Берингово море, той изчезнал. Няма намерени веществени доказателства за неговата по-нататъшна съдба, но сред местните жители на Аляска се носи устно предание за това, че загинал мъченически. Според преданието, тъй като той навлязъл в територия, населена от ескимоси, някои ескимоси не разбрали жестовете му, докато се кръстел. Обезпокоен от това, един шаман на племето юпиат наредил атака срещу йеромонаха и той бил убит с копия и стрели. Така Ювеналий станал първият православен мъченик на Америка.

 

Източник: http://vatopaidi.wordpress.com

 

 

ИСТОРИЯТА НА ПРАВОСЛАВИЕТО В АЛЯСКА - част I

 

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре