800px-Warsaw_07-13_img38_Russian_church Всемирното Православие - ПОЛСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА (ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ)Полската Православна Църква е създадена е през 1948 г.

Историческа справка

Християнството идва в пределите на днешна Полша от югозапад от Моравското княжество, от запад – от Германия и от изток – от Киевска Рус.

През 966 г. в Гнездно приема кръщение полският княз Мешко (Мечислав) I, след когото се кръщава масово и неговият народ. От X век върху част от Полша се разпростира Владимиро-Волинска епархия на Киевска митрополия на Константинополската църква, от която през XI-XII век е отделена Перемишълска, а през XIII век – Холмска епархия.

С отпадането на Римската църква от Православието в западната част на страната започва да се разпространява римокатолицизмът. След като през 1385 г. княз Ягайло обявява своя избор в полза на римокатолицизма, мнозина го следват и Православието престава да бъде преобладаващата вяра в Полско-литовската държава.

През вековете могъщество на Полско-литовската Жечпосполита (съществува между 1569 и 1795 г.) нейните крале радеят за насаждане на римокатолицизма в тяхната държава и Православието продължава да бъде стеснявано. На Бресткия събор през 1596 г. някогашните православни архиереи на полско-литовските земи начело с Киевския митрополит Михаил (Рогоза) приемат унията. До 1632 г. Православието се оказва извън закона, вярващите са подложени на тежко гонение и мнозина приемат унията. След това Киевският митрополит св. Петър (Могила) провежда редица реформи, които, с цената на сближаване с римокатолическите образци, утвърждават Православието като търпима вяра в Жечпосполита. Но през следващите векове под натиска на държавата и на римокатолическия клир продължава преминаването на православните християни към униатите.

Заедно с подчиняването на Киевския престол, от края на XVII в. православните християни в Полша са вече под омофора на Московския патриарх. Едновременно с това през XVIII в. продължава поглъщането на Жечпосполита от съседните й държави и към края на столетието голяма част, под името Полско царство, влиза в състава на Руската империя. В тези земи Православието се превръща от подтискана вяра на малцинството в господстваща, което обуславя масовото преминаване на униатите в Православието през следващия век.

От 1785 г. за обгрижване на православните в Полша е учредено Переяславското наместничество (коадюторство), а от 1793 г. го замества Минска епархия. От 1799 г. полските земи влизат във Волинска епархия. През 1840 г. специално за Полско царство е образувана Варшавска епархия, а от 1905 г. съществува и отделна Холмска катедра.

Във връзка с провъзгласяването на независимостта на Полша (1918 г.) с указ на Московския и на цяла Русия патриарх св. Тихон през 1921 г. на Православната църква в Полша е дадена „широка поместна автономия“. В средата на юни 1922 г. под натиска на полското правителство Варшавският митрополит Георги (Ярошевски) предприема стъпки за създаване на автокефална Полска православна църква. Вместо към свещеноначалието в Москва е взето решение да се обърнат към Константинопол и на 13 ноември 1924 г. в Константинопол патриарх Григорий VII подписва Томос № 4588 за създаване на автокефална Православна църква в Полша. Тази автокефалия не е призната от Московската патриаршия, но Руската задгранична православна църква я приема. През 20-те и 30-те години на XX в. в рамките на политиката за полонизация и покатоличване в Полша са разрушени или конфискувани повече от половината православни храмове, във Варшава е съборена катедралата „Св. Александър Невски“ (там сега се намира Паметникът на незнайния воин).

В първите години на Втората световна война източните граници на Полша, установени между двете световни войни, преминават към СССР и са извадени от състава на Полската православна църква, намираща се все още в разкол с Московската патриаршия. След това, в хода на Великата Отечествена война привържениците на автокефалията в Украйна оправдават разколническата си дейност чрез номинално подчинение на Варшавския митрополит Дионисий (Валедински).

В резутат на войната Полша се оказва в съветската сфера на влияние и влиза в социалистическия лагер. В условията на студената война вместо предишните връзки с Константинополската започват да се градят връзки с Московската патриаршия. През юни 1948 г. делегация начело с Бялистокския архиепископ Тимотей (Шрьотер) се обръща към Руската църква с молба да ходатайства за даване на автокефалия на Полската църква и на 22 юни същата година е подписан съответният акт.

След падането на комунистическия решим в Полша, Полската православна църква получава възможност да разшири благотворителната и социалната си дейност.

Епархии

Понастоящем Полската православна църква има 6 епархии на територията на Полша:

Освен в Полша, Полската православна църква има две епархии и в Бразилия: Рио-де-Жанейро и Ресифи.

Особен статут притежава Православният ординариат на Полскатаправославна църкваъзглавявана понастоящем от Семятичския епископ Георги - Върховен православен ординарий на Православната епископия Войска Полска).

Предстоятели

Георги Ярошевски((15 септември 1921 г.) 12 февруари 1922 г. - 8 февруари 1923 г.)

Дионисий Валедински(8 февруари - 27 февруари 1923 г.)

Дионисий Валедински(27 февруари 1923 г. - 6/17 април 1948 г.)

Серафим (Ляде) (23 декeмври 1939 г. - 24 септември 1940 г.)

Тимотей (Шрьотер) (1945 г.)

Тимотей (Шрьотер), 2-ри път (6/17 април 1948 - 7 юли 1951 г.)

Макарий (Оксиюк)(7 юли 1951 (8 юли 1951 г.) - 2 март 1961 г.) след 8 декември 1959 г. е на лечение

Тимотей (Шрьотер), 3-ти път (8 декември 1959 - 5 май 1961 г.) Тимотей (Шрьотер) (5 май 1961 - 20 май 1962 г.)

Георги (Коренистов) (20/24 май 1962 - 26 май 1965 г.)

Стефан (Рудик) (26 май 1965 - 26 март 1969 г.)

Георги (Коренистов) (26 март 1969 - 24 януари 1970 г.)

Василий (Дорошкевич) (24 януари 1970 г.) (1 март 1970) - 11 февруари 1998 г.)

Сава Грицуняк (от 12 май 1998 г. (31 май 1998 г.))

Статистика

Учебни заведения

Социална и благотворителна дейност

В Полската православна църква действа Православен благотворителен център „Елеос“, основан от митрополит Сава през 1996 г. с цел по-ефективно организиране на помощта за нуждаещите се. Социалната дейност на Полската православна църква включва още издръжка на милосърдно сестринство, домове за закрила и служби за подпомагане на бездомни .

Разпространена практика в Полската църква е създаването на братства, действащи както в отделните енории, така и в цялата Църква. Най-значими от тях са:

Още факти:

Полска православна църква е автокефална поместна Църква.

Канонична територия: Полша (мнозинството вярващи живеят в източните части на страната); с "диаспора" в Бразилия.

Богослужебен език: църковнославянски (основен); полски (по изключение в някои енории); португалски (в Бразилия).

Предстоятелят на Полската православна църква, митрополитът на Варшава и на цяла Полша Сава Грицуняк) - за него виж тук.