Семействата, които се молят заедно, остават заедно.
Древна пословица
Канонизацията на мъченически убитите членове на руското царско семейство, извършена през 2000 г. в Москва, подбуди мнозина да погледнат на семейството в контекста на светостта. Не само съвременната, но и древната история на Църквата ни разказва за цели семейства светии. Достатъчно е да си припомним св. София с нейните три дъщери – Вяра, Надежда и Любов; св. Терентий, жена му Неонила и седемте им деца [1], наскоро провъзгласени от Гръцката църква за покровители на семейството; св. Василий Велики, баба му св. Макрина Старша, майка му св. Емилия, братята му светите Григорий Нисийски и Петър Севастийски, сестрите му св. игумения Макрина и дякониса Теозва. Църковната история обаче ни показва още по-впечатляващ пример на семейна святост: древното английско кралско семейство.
Преди норманското завоевание Англия преминала през два периода на духовно величие: «златния век» през VII и VIII столетие и «сребърния век» през X столетие. Последният бил белязан главно със свети крале и епископи. Поредицата от крале светци през тази епоха започнал с благоверния Алфред Велики, съпругата му св. Елсвита Уинчестърска († 903; празнува се на 20 юли), дъщеря им св. Етелгива (игумения Шафтсбърийска; † 903; празнува се на 9 декември), внучката св. Едбурга Уинчестърска († 960; празнува се на 15 юни) – при мощите й в манастирската църква на град Першор в Уестършир ставали многобройни чудеса – и съпругата на внука им св. Елгива († 944; празнува се на 18 май).
Последната била майка на св. Едгар, първия крал на обединена Англия, а към края на живота си станала игумения в Шафтсбъри. Св. Едгар бил баща на св. Едуард Мъченика и на св. Едит Уилтънски [2], така че може да се говори за династия от осем светии.
Историята на «златния век» на английското благочестие е твърде своеобразна. През 597 г., когато християнската вяра си пробивала път в тази страна, главната трудност, с която се сблъсквали мисионерите, било разделението на английската земя на седем често враждуващи помежду си кралства. Най-действеният начин за преодоляване на това разделение бил династичният брак между членовете на кралските фамилии. Тези от семействата, които вече били просветени с истините на християнството, се заели да разпространяват с голямо усърдие вярата. Главна роля тук играели кралиците и принцесите – жените от кралските семейства; те, както навсякъде другаде, били много по-възприемчиви към вярата и по-бързо от мъжете приемали с цялото си сърце Христовата истина. Много от тях – вдовици, неомъжени сестри и дъщери – избирали монашески живот, което също способствало за обединението на отделните кралства в единна нация. Древна Англия може да се похвали с 37 игумении светици, много от които били от кралски произход.
«Златният век» на английската святост започнал от 597 г., когато първият местен крал бил обърнат във вярата. Това бил св. Етелберт, крал на Кент, който привел цялото си кралство към истинната вяра, при това без да прилага сила. Под влияние на св. Етелберт и други кралства започнали постепенно да приемат християнската вяра. Св. Етелберт имал син и дъщеря, която се казвала Етелбурга († 647; празнува се на 8 септември). Тя се омъжила за краля езичник Едвин Нортумбрийски и в голяма степен благодарение на нея този крал се обърнал към Христа и впоследствие станал светия. След като останала вдовица, Етелбурга основала манастир в Лиминдж , кралство Кент, и станала негова настоятелка. Дъщеря й се казвала Енфледа (626–704; празнува се на 24 ноември), тя също овдовяла след династичен брак и станала настоятелка на манастира Уитби, където после игумения била нейната дъщеря св. Елфледа[3]. Синът на св. Етелберт, крал Едбалт, имал една дъщеря и двама сина. Дъщеря му се казвала св. Енсвита (614–640; празнува се на 31 август и като местен празник на 12 септември), тя била основателка и игумения на първия девически английски манастир във Фолкстън, а мощите й и досега пребивават в местната църква и са достъпни за поклонение. Св. Енсвита се почита като «духовна майка на Кент», в нейна чест са написани православни химни в стила на Роман Сладкопевец. Първият син на Едбалт имал четири деца: св. мъченици Етелберт и Етелред, св. монахиня Етелгита (впоследствие станала игумения в Нортумбрия († 720; празнува се на 22 август) и св. Ерменбурга († ок. 700; празнува се на 19 ноември). Св. Ерменбурга се омъжила за принца на Мерсия (дн. Мидлендс), а след овдовяването си основала към 670 г. манастира Минстър на остров Танет и станала негова настоятелка. Тя била майка на три свети сестри: Милбурга – настоятелка в Уенлок, Милдреда - монахиня и настоятелка в Минстер-ин-Танет, и Милдгита – настоятелка в манастира Истри, кралство Кент. Вторият син на Едбалт, Ерконберт се сродил с кралско семейство от Източна Англия. Жена му св. Саксбурга (ок. 625 – ок. 700; празнува се на 6 юли), основала девическия манастир в Минстер-ин-Шеп в Кент, а след като останала вдовица, през 664 г. приела монашество и се подвизавала отначало в същия манастир, а след това в манастира Ели в родната й Източна Англия, където през 679 г. станала игумения. Св. Саксбурга имала брат на име св. Юрмин. Първата й сестра била св. Уитбурга († 743; празнува се на 8 юли) – отшелничка, по-късно основателка и игумения на манастира Ист-Дерехем в Норфолк, живяла повече от 100 години и прославена с нетленни мощи. Втората сестра на св. Саксбурга била св. Етелбурга, а еднокръвната й сестра била св. Сетрида († ок. 660; празнува се на 10 януари). Двете станали настоятелки в Галия: св. Сетрида се обучавала в манастира Фармут при св. игумения Бургундофара и след смъртта й през 657 г. станала нейна приемница, а св. Етелбурга († 664; празнува се на 7 юли) станала игумения на същия манастир след св. Сетрида. Тя построила църква на името на дванадесетте апостоли, а нетленните й мощи, правещи чудеса на изцеления, се съхранявали в църквата „Св. Стефан”. Но в това свято семейство имало още шест деца – най-великата от английските светици св. Одри, или Етелдреда († 679; празнува се на 23 юни), основателка и игумения в Ели. Наричат я «майка на Източна Англия», нетленната й ръка се пази в католическата църква в Ели, а много момичета в Англия и до днес са наричани с името й в нейна чест. Удивителното благочестие на семейството на св. Саксбурга продължило и в следващите поколения. До овдовяването си тя станала майка на две деца. Имената им били св. Ерконгота, която станала монахиня, и св. Ерменилда. Св. Ерконгота († 660; празнува се на 21 февруари) се подвизавала в галския манастир Фармут и починала в млада възраст. В същата нощ, когато се представила, всички в обителта чули ангелско пение и както пише преподобни Беда Достопочтени, «видели най-ярката светлина, снизхождаща от небето, която възнасяла святата душа, освободена от оковите на плътта, към вечната радост на Небесното Царство». Св. Ерменилда († 703; празнува се на 13 февруари) се сродила с кралското семейство на Мерсия, както и братовчедка й св. Ерменбурга (за която вече споменахме). След смъртта на съпруга й крал Улфхер Мерсийски през в 675 г., св. Ерменилда приела монашество в манастира на своята майка св. Саксбурга в Минстер-ин-Шепи и по-късно станала нейна приемница, а към края на живота си - игумения в Ели. Св. Ерменилда имала три деца, всички те станали светии: мъчениците Вулфхад и Руфин, а също св. Уербурга – основателка и настоятелка на няколко манастира. Мъжът на св. Ерменилда никога не е бил смятан за светец, но почитаеми светии са някои от роднините й: кралят на Мерсия св. Етелред (също Айлред; † 716; празнува се на 4 май), оставил трона и станал игумен на манастира Бардни; св. принцеса Осит († 700; празнува се на 7 октомври), св. монахиня Едбурга (род. 650; празнува се на 18 юли) – дъщеря на войнствения езичник крал Пенда, мощите й пребивавали в град Байчестър; а също светите сестри Кинебурга и Кинесвита († ок. 680; празник на 6 март), също като дъщерята на Пенда и двете станали настоятелки в Карстор, графство Нортхемптъншир: отначало св. Кинебурга, а след нейната смърт – света Кинесвита; заедно с тях се почита родственицата им – св. монахиня Тиба.
Преподобна Милдреда, настоятелка в Минстер-ин-Танет
Този необикновен списък съдържа имената на 27 светци. Благодарение на тях основните британски кралства: Кент, Източна Англия, Мерсия и Нортумбрия били свързани едно с друго и станали пример за бъдещото национално единство. Този образец на държава бил основан на светото Евангелие: то било проповядвано и по неговите закони живеели в основаните от светите кралици и принцеси забележителни манастири , които обединили кралството. За отбелязване е, че всички тези пет поколения светии произхождат от един човек – св. Етелберт, крал на Кент, който пръв бил обърнат към Христа от св. Августин (Кентърбърийски – б.пр.).
Ще разгледаме житията на две представителки на тази свята фамилия – света Уербурга и света Милбурга, братовчедки, произхождащи от петото поколение на това семейство на светии.
Както вече знаем, св. Уербурга (празнува се на 3/16 февруари) произхожда по майчина линия от кралското семейство на Кент, дало много светии. Баща й се наричал Улфхер, той бил принц на новообърнатото във вярата кралство Мерсия. Бащата на Улфхер и дядото на св. Уербурга бил не някой друг, а точно Пенда – войнстващият езичник, кралят на Мерсия, станал причина за мъченичеството на
християнските крале от двете съседни държави – св. Освалд Нортумбрийски и св. Сигеберт Източноанглийски.
Бащата на св. Уербурга починал през 675 г., когато тя била твърде млада. Останала на грижите на сродницата си св. Одри, в манастира Ели. По-късно Уербурга се преместила в манастира Минстър-ин-Шепи в Кент, заедно с майка си св. Ерменилда и баба си св. Саксбурга. Няма съмнение, че тук светицата се е запознала с братовчедките си светите Милбурга, Милдреда и Милдгита. Уербурга била приобщена към кентските и източноанглийските традиции на семейното и монашеско благочестие, предавани от поколение на поколение, попила в себе си наставленията на духовните отци и свети жени, за които знаели в семейството й: всички тези традиции и наставления водели към св. Августин, апостола на англите. На св. Уербурга по Божи промисъл й предстояло да насади тези традиции в родната й Мерсия. Преданието говори, че някакъв човек се домогвал до ръката й, но тя отхвърлила предложението му, и че именно той организирал убийството на братята й Улфхад и Руфин, които защитили светицата. Не е известно дали това е било истина или не, но е ясно, че когато св. Уербурга била още съвсем млада, тя твърдо решила да се посвети на монашески живот. Тя приела монашество и след известно време станала настоятелка на обителта в Минстер-ин-Шепи, а след това в Ели. Светата управлявала и двата манастира, но не било съдено това да продължи дълго. Поради дългогодишния й духовен опит, преминал в тези прочути английски манастири, нейният чичо – крал Етелред, впоследствие канонизиран за светец – й предложил да се заеме с обгрижването на девическите манастири в Мерсия. Това били обителите в Уидон (графство Нортхемптъншир), в Хенбъри (графство Стафордшир) и в Трекингем (графство Линкълншир).
Св. Уербурга се отличавала с кротост, смирение и разсъдителност. Грижите й за сестрите от обителта и наставляването им можело да се нарече по-скоро служение, отколкото управление.
Разказите за живота на св. Уербурга от този период повествуват и за непосредственото й общение със света на животните. Съществува предание, според което тя се заела с „превъзпитанието” на диви гъски, които унищожавали реколтата в Уидон. Игумения Уербурга им заповядала да летят в конюшнята – такова било тяхното послушание. На следващото утро гъските я молили да ги пусне на свобода. Друг случай, показващ смирението на светицата, било спасението на пастира Алнот, човек с прост и свят живот, от жестокостта на неговия господар. Тя паднала в краката на господаря и го умолявала да пощади Алнот, казвайки, че той е по-угоден на Бога и от тях самите. Впоследствие този пастир станал отшелник в горите недалеч от Стоу и завършил живота си мъченически. Местната почит на паметта му е на 27 февруари.
Света игумения Уербурга се представила пред Господа в Трекингем на 3 февруари около 700 г. (според друга версия – около 710 г.). Откриването на мощите й се състояло при непосредственото участие на нейния брат крал Кенред. Очевидно по поръчение на самата светица те били пренесени от Трекингем в Хенбери, където останали до 875 г. Много поклонници идвали да се докоснат до мощите на светата. Поради опасност от датско завоевание, обаче, те били пренесени по-късно в град Честър и положени в църквата, която първоначално била посветена на светите апостоли Петър и Павел, а впоследствие станала известна като църквата на света Уербурга. В чест на многовековната връзка на светицата с този град често я наричат св. Уербурга Честърска.
На мястото на някогашната църква на св. Уербурга сега се издига Честърският катедрален храм, в който се пази част от ръката, в която били положени мощите й. През 1540 г. Хенрих VIII направил от манастирската църква на света Уербурга катедрален храм и, както правят протестантите, а преди тях и норманите, премахнал името на светицата от названието му. И днес обаче храмът е свързан със св. Уербурга, тъй като улицата, водеща към него, носи името й.
От край време застъпничеството на светицата търсят главно млади хора, особено деца и млади момичета. Църквата в Хенбери и до днес е посветена на св. Уербурга. Вероятно тук светицата е основала девически манастир, а и Уидон само е възстановила монашеския живот. Друга църква, носеща името на тази светица, се намира в Кингсли, недалече от Хенбери. Църквите в Дерби и в съседните Спондън и Блекуел са също посветени на св. Уербурга – има основание да се смята, че тя е и тяхна основателка, доколкото е известно, че е развивала дейност в тази област и в съседния Рептън. Независимо че Честърският храм бил преименуван по време на Реформацията, селището Уарбъртън (също Уербургтън) в Чешир до днес носи името на светицата, а местната църква, издигната вероятно мястото, където някога е бил манастирът, също е осветена в нейна чест. В Мидлендс съществувало село с името Уербургевик, но днес го няма на картата.
Древната църква – приорат на с Милбурга в Мач Уенлок, графство Шропир
Паметта за св. Уербурга се пази също и в Кент, където е съвременното селище Ху-Сент-Уербург – недалече от девическия манастир Минстер-ин-Шепи. На остров Танет някога също е имало село на нейното име - Уербургингленд. Църкви, посветени на светицата, има още в Бристол, Девоншир, Тренеглос и Уорбстоу в Корнуол. Възможно е тези места да свидетелстват за това, че мощите на св. Уербурга са били премествани на запад.
Неотдавна е била съставена православна служба на св. Уербурга на английски език.
Братовчедката на св. Уербурга, св. Милбурга (празнува се на 23 февруари/8 март), била по-голямата от сестрите си Милдреда и Милдгита. Имената им означават съответно „Кротко покровителство”, „Кротка сила” и „Кротък дар”.
В Кент св. Милдгита († 676; празнува се на 17 януари) се почита като монахиня, а вероятно и като игумения на манастира в Истра, а мощите й впоследствие пребивавали в Кентърбъри. Св. Милдреда [4] била също много обичана и почитана в Кент като настоятелка на манастира Минстер на остров Танет, където и досега се пазят част от нейните мощи. Името Милдред носили голяма част от жените в селата чак до XIX век.
А какво може да се каже за най-голямата от трите сестри – св. Милбурга?
За разлика от сестрите си, св. Милбурга не се върнала обратно при майка си в Кент, а останала в родината на баща си, крал Меревалд, в кралство Мерсия. За съжаление в древноанглийските източници са се запазили малко подробности за живота на тази светица. Но пък изобилстват романтични легенди за живота й, съставени в периода след норманското завоевание. Според тях някакъв младеж, подобно на историята на братовчедка й св. Уербурга, се домогвал до ръката й. Девойката обаче успяла да се скрие от преследването му в селото, което сега се нарича в нейна чест Стоук-Сент-Милборо, графство Шропшир, където и до днес съществува аязмото на св. Милбурга. Когато живеела още в света, в имението си, тя се отказала от богатство, грижила се за бедните и болните, привела мнозина към Христа.
Монашеското пострижение над нея извършил светият архиепископ Теодор Кентърбърийски. През 670 г. св. Милбурга се преместила да живее в манастира в Мач Уенлок, графство Шропшир, основан от нейния баща, усърден в добродетелите след обръщането си в християнството. Неин наставник и покровител в тази обител бил светият игумен Ботулф († 680; празнува се на 17 юни). Светата подвижница винаги останала свързана с манастира на св. Ботулф; тук тя впоследствие станала негова втора настоятелка. Писмени сведения сочат, че по времето, когато тя била настоятелка на манастира, „животът тук процъфтявал като в рая”. Св. Милбурга била обичана и почитана от всички заради нейната скромност, кротост, смирение и свят живот. Тя винаги се трудела, отглеждала много красиви цветя и плодови дръвчета. Независимо от строгите правила в манастира, св. Милбурга се отличавала с гостоприемство, приемайки вдовици, сираци и различни гости. Благодатта на Светия Дух изобилствала в нея и благодарение на духовните си дарования тя привеждала мнозина към покаяние. Била проницателна, виждала от разстояние и още приживе правела чудеса. Една история, потвърждаваща, че св. Милбурга имала дар да изцелява, разказва, че веднъж една съсипана от скръб майка донесла в манастира мъртвата си дъщеря и умолявала светата да й върне живота. Игуменията отговорила, че това не е по силите й. Но майката настоявала, говорейки, че светицата има такава силна вяра, че само ако поиска, може за извърши велико чудо. Тогава св. Милбурга паднала на колене в гореща молитва и девойката оживяла.
По време на игуменството на св. Милбурга на един монах в Уенлок било пратено видение за рая и ада, станало по-късно известно благодарение на разказите на св. Бонифаций в началото на VIII век [5].
Преданието разказва за това, че св. Милбурга също предпазвала от разорение реколтата и имала близък контракт с дивата природа: растителния и животинския свят, особено с птиците. Ето как звучи едно стихотворение, съчинено в Шропшир през миналия век:
Ако лейди Мил се грижи за нивата ни,
цели ще бъдат зърната, тревата и детелината.
Но ако възрастната лейди скоро заспи,
горко на зърната, тревата, детелината и овцете ни.
Както св. Уербурга, така и братовчедка й св. Милбурга защитавала нивите от диви гъски – големи вредители по онова време, а около раката с мощите й благочестиви поклонници обикновено продавали малки дървени гъски. Другата връзка между английските селски жители и св. Милбурга е кайсията – любимият плод на светицата, която тя особено пазела.
След продължителна и мъчителна болест светата настоятелка Милбурга тихо се простила с монахините и кротко предала душата си в ръцете на Бога. Това се случило на 23 февруари 715 г. (по някои сведения – през 722 г.). Последните й думи били: „Блажени чистите по сърце, блажени миротворците”.
През IX век манастирът на св. Милбурга бил разорен от датчаните, а мощите й изчезнали. Но се случило чудо и в края на XI век (около 1079 г.), светите мощи били открити - играейки, деца намерили раката, в която били положени. Нетленните мощи, все така благоуханни, били открити заедно с различни документи, сред които било и завещанието на светата игумения, включващо списък на земите, принадлежащи на манастира. Мощите били положени в сребърно ковчеже за съхранение и почитание. Отново започнали да се извършват чудеса от мощите на светицата, особено изцеления на прокажени и слепи. Около 1082 г., по съвет на Клюнийския манастир, граф Роджър Шропширски възстановил неголемия бенедиктински манастир в Уенлок, а св. Милбурга станала покровителка на обителта. В късното Средновековие тя била една от най-почитаните свети жени в Англия.
В наши дни от манастира в град Мач Уенлок е останало твърде малко, ако не се смята древната църква приорат на св. Милбурга. Но споменът за нея се пази в селището Стоук-Сент-Милборо, за което споменахме. Името на светицата носят църквите в Бекбъри, графство Шропшир, в Уиксфорд, графства Уорикшър, в Офенхем, графство Устършър, в Ланвило, зад уелската граница и други десетина храма.
Разказите, свързани със св. Милбурга, описват кротка, подредена, лишена от честолюбие натура, което така ярко подхожда на името й, означаващо „Кротко покровителство”. Светата рядко пътувала, но била особено внимателна и добросъвестна по отношение на важните битови задължения в монашеския живот. Тя винаги била другар и помощник на всеки, който търсел подкрепата й. Както вече видяхме, св. Милбурга била помнена и обичана в Шропшир, именно заради добротата и усета й за красота и подредба.
Аязмото на св. Милбурга
През XIX век Ф. Арнолд-Форстър написал следните трогателни думи за св. Милбурга: «Споменът за нея е жив, защото тя е една от типичните английски свети жени, които живели тихо сред своя народ и благодарение на своите скромни, добри дела са станали любими на хората”.
Ето че дойдохме до края на жизнеописанието на двете братовчедки светици, игумении от кралско потекло, наследили светостта от своя прапрадядо св. Етелберт Кентски, а също и от светите Ерменилда и Ерменбурга. Техният пример, а също и истината, за това, че един свят човек в семейството може да спаси цели поколения, трябва непременно да ни приведе в покаяние заради нашето собствено спасение и спасението на семейството ни. Защото «блажени чистите по сърце ... блажени миротворците» (Мат.. 5. 8, 9).
[1] Светите мъченици Терентий, Неонила и чедата им Савил, Фот, Теодул, Иеракс, Нит, Вил и Евникия, пострадали около 250 г.; паметта им се празнува на 28 октомври.
[2] Преподобна Едит (Едита) Уилтънска (961–984; чества се на 16 септември) била дъщеря на крал Едгар и Уилфрида. След раждането на св. Едит св. Едгар дълго се каял и дори в продължение на седем години не носил корона. Майка й я отгледала в манастира на град Уилтън. На 15 г. св. Едит приела монашество в тази обител. Подвизавала се в строг пост и въздържание, съчетавайки молитвения и деятелния живот. В житието й е написано, че тя „хранела гладните и странниците, обличала голите, грижила се за бедните”. От детските си години се отличавала с мъдрост, славила се със своята доброта и близост с дивите животни. По нейно настояване при манастира била открита болница за лечение на бедни. Св. Едит неведнъж била канена да заеме кралския престол, но тя всеки път отказвала. Светицата винаги носела красиви и разкошни дрехи, обяснявайки ,че Бог гледа единствено на нашето сърце, в което трябва има чистота, любов и смирение. Представила се на 22-годишна възраст. Преди смъртта си тя основала църква, по време на освещаването на която св. Дунстан Кентърбърийски заплакал, тъй като му било открита близката смърт на тази велика угодница. Почитанието на св. Едит е повсеместно; тя се смята за една от най-любимите на англичаните свети преподобни девици. През януари 2008 г. се появи православна служба за светицата.
[3] Преподобна Елфледа от Уитби (653–714; честване на 8 февруари) била дъщеря на Нортумбрийския крал Осви и св. Енфледа. Още от детството си «царствената девица Елфледа» (израз на преподобни Беда) решила да посвети живота си на Бога. Дали я в манастира Хартлпул, под възпитателските грижи на св. игумения Хилда. След известно време Елфреда се преместила в Уитби заедно със св. Хилда, където станала игумения след своята майка св. Енфледа. Била една от най-влиятелните, мъдри, опитни игумении и наставници на своето време. Св. Елфледа била силна в църковните дела, тя примирила св. Уилфрид Йоркски и Теодор Кентърбърийски. «Ревностната наставница» (пак по израза на преподобни Беда) смятала светителите Кутберт, Трумвин и Уилфрид за свои приятели. Веднъж св. Елфледа и една от монахините й се изцелили от силно главоболие от пояса на св. Кутберт. Светицата неведнъж беседвала с този светия за дълбините на духовния живот. Св. Кутберт предсказал смъртта на брат й крал Егфрид в боя с пиктите през 685 г. Нетленните мощи на св. Елфледа били открити през 1024 г.
[4] Преподобна Милдреда Танетска († ок. 700, по други сведения – 716 или 732 г.; чества се на 13 юли) – една от трите дъщери на св. Ерменбурга от Минстер, на остров Танет в Англия. От детските си години светицата имала стремеж към монашески живот. Преданието говори, че тя се обучавала в манастира Шел във Франция, където претърпяла много унижения и издевателства от игуменията, показвайки истинска вяра и смирение. Връщайки се в Англия, тя стъпила на брега при мястото, наречено Ебсфлид, където на големия камък завинаги останал отпечатък от стъпалото на светицата. Впоследствие от този камък в манастира ставали много чудеса на изцеление. Св. Милдреда постъпила в основания от майка й бенедиктински манастир на о. Танет (била постригана в монашество от св. Теодор Кентъбърийски) и по-късно станала втората настоятелка в този манастир след смъртта на св. Ерменбурга. Правела много чудеса. Веднъж бесът изгасил свещта й през нощта, но ангелът веднага я запалил. Св. Милдреда била покровителка на дивите гъски. Представила се след продължителна тежка болест.
Дълго време тя е една от най-почитаните светици в Англия, особено в южните райони на страната. След разоряването на манастира й от датчаните през 1011 г., мощите на св. Милдреда били пренесени в църквата на св. Августин в Кентърбъри; част от тях са запазени. Св. Милдреда се почита и в Холандия, където в Девентер се съхраняват част от мощите й.
Житието на св. Милдреда я описва като „винаги милосърдна, винаги кротка и тиха”. Почита се като покровителка на бедни и сираци и като „чудотворка на цял Кент”. Известни са случаи, когато св. Милдреда се явявала след смъртта си. Веднъж след нейното упокоение звънарят задрямал в параклиса. Светицата му се явила и му казала: „Това е параклис, а не спалня”.
Много църкви в Кент и в други английски графства са посветени на св. Милдреда, в това число и една на остров Уайт. Понастоящем на остров Танет наред с местата, където св. Августин слязъл в Англия, действа бенедиктински католически манастир, пазещ част от мощите на св. Милдреда. Тази светица се почита и в Утрехт, както и във фламандската местност Millam.
В началото на XXI в. е съставена православна служба на св. Милдреда на английски език.
[5] В житията на древните британски и ирландски светии нерядко се срещат описания на видения от духовния свят. Така преподобни Беда Достопочтени описал чудесното видение на св. Дритхелм († ок. 700; чества се на 17 август) за адските мъки, приготвени за грешниците - след това видение светият мъж се преместил да живее в манастира Мелроуз в Шотландия, където водел подвижнически живот. С видения на рая и ада се сподобил и великият ирландски светец мисионер Фурсей, а също и много други светии. А ето какво пише в книгата „Душата след смъртта” йеромонах Серафим (Роуз): «Епископ Игнатий не бил запознат с многобройните ранни православни западни източници, които никога не били превеждани на гръцки или руски, и които така изобилстват с описания на митарствата. Названието „митарства” като че ли се ограничава с източните писмени източници, но описваната в западните източници реалност е тъждествена. Например св. Колумба († 597), основател на манастира на остров Йона в Шотландия, много пъти през живота си виждал във въздуха битката на демоните за душите на умрелите. Св. Адамнан († 704) разказва за това в написаното от него житие на светеца. Ето един от случаите. Веднъж св. Колумба извикал своите монаси и им казал „Да помогнем с молитва на монасите на игумена Комгал, когото в този час искат да удавят в езерото, защото в този момент те се сражават във въздуха срещу силите на злото, домогващи се безуспешно да сграбчат душата на чужденеца, която да потопят заедно със себе си”. След молитвата той казал: „Благодарете на Христа, понеже сега светите ангели срещнаха тези свети души, освободиха този чужденец и с ликуване го изтръгнаха от войнстващите демони”.
Св. Бонифаций, англо-саксонски „апостол на германците” (VIII в.), предава в едно от писмата си разказ, чут в Уенлок от устата на един монах, който умрял и след няколко часа се върнал към живота. Когато той излязъл от тялото си, „го подхванали ангели с такава чиста красота, че той не можел да гледа към тях...”Те ме понесоха, – казвал той, – високо във въздуха”... По-нататък той разказвал, че за времето, когато бил извън тялото си, такова голямо количество души изгубили телата си и се струпали на мястото, където той се намирал, че му се струвало, че са повече отколкото цялото население на земята. Той също разказвал, че там се намирала и тълпа зли духове, и славен хор от висши ангели. И че злите духове и светите ангели водели ожесточен спор за душите, излезли от телата си: демоните ги обвинявали и преувеличавали бремето на техните грехове, а ангелите облекчавали това бреме и представяли смекчаващи обстоятелства. Той чул как всички негови грехове, започващи от младостта, които той или не бил изповядал, или бил забравил, или не осъзнавал като грехове, крещят срещу него, всеки със своя глас, и със скръб го обвиняват... Всичко, което бил извършил през живота си и отказал да изповяда, и много неща, които той не смятал за грях – всички те сега изригвали срещу него страшни думи. И по такъв начин злите духове, изброявайки пороците, обвинявайки и, упоменавайки дори времето и мястото, представяли свидетелства за злите му дела... И ето, скупчвайки се около него и изчислявайки всичките му грехове, тези древни врагове го обявили за виновен и безспорно в тяхна власт. “От друга страна – казвал той – малките, жалки добродетели, които аз притежавах недостойно и несъвършено, говореха в моя защита... И тези ангелски духове в тяхната безгранична любов ме защитаваха и поддържаха, а немного преувеличените добродетели ми се струваха прекрасни и много по-големи, отколкото аз можех да проявя със собствените си сили”.
