9ec4b7418f554c6bde1a01aaf06c61e2 Всемирното Православие - СВ. ГРИГОРИЙ ПАЛАМА: БЕСЕДА ЗА ПРАЗНИКА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ (2)За изясняване на тайнството на настоящия празник и разкриване на истината, ни е необходимо да се обърнем към самото начало на днешното Евангелско четиво: След шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина ат. 17:1).

Питаме преди всичко откъде евангелист Матей започва броенето на шестте дни, след които е настъпил денят Преображение Господне, тоест от кой ден? Както показва повествованието, от деня, когато Спасителят, наставлявайки Своите ученици, им казал: Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си“, и добавил: „Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Сиат. 16:27-28), тоест, Светлината на предстоящото Преображение Той нарекъл Слава на Отца и Свое царство. Това посочва и по-ясно разкрива евангелист Лука, казвайки: Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава ука. 9:28-29). Но как да се примирят свидетелствата на двамата, когато единият ясно говори за промеждутък от осем дни между беседата и явлението, а другият (казва): „след шест дни“? Слушайте и разсъждавайте.

На планината били осем, но видими били само шестима: тримата – Петър, Иаков и Йоан, изкачили се заедно с Иисус, видели там стоящите с Него и беседващи Мойсей и Илия, така че всички те били шестима; но заедно с Господ, разбира се, били и Отец, и Светият Дух: Отец – със Своя глас свидетелствал, че Това е Неговият Син възлюбен, а Дух Светий възсиял с Него в светлия облак.

По такъв начин, тези шестима са всъщност осем, и по отношение спрямо осемте не представляват никакво разногласие; по същия начин не говорят различно и евангелистите, когато единият казва: „след шест дни“, а другият „около осем дена подир тия думи“; но тези двояки слова сякаш ни показват по някакъв начин тайнствено, а заедно с това и явно присъстващите на планината.

Разбира се, всеки, който разсъждава според Писанието, знае, че между благовестниците има съгласие: Лука говори за осемте дни, като не противоречи на Матей, който изрече: „след шест дни“ – без да брои денят, в който са били произнесени тези думи, а също и денят, в който Господ се преобразил (разумно разсъждаващите разбират за какви дни говори Матей); евангелист Лука не казва: „след осем дни" (както евангелист Матей: „след шест дни"), а: „около осем дни". Но в това, в което евангелистите изглежда, че говорят различно, всъщност те един чрез друг ни разкриват великото и тайнственото.

Наистина, защо единият е казал: „след шест дни“, а другият, оставяйки без внимание седмия, припомнил за осмия? Защото великата гледка на Светлината на Преображение Господне е тайна на осмия ден, т.е. на бъдещия век, който ще се открие след гибелта на сътворения в течение на шест дни свят. За силата на Божествения Дух, чрез която на достойните се открива царството Божие, Господ е предрекъл: „тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в силаарк. 9:1). Царят присъства навсякъде и царството Му е навсякъде, така че пришествието на Неговото царство не отбелязва прехода му от едно място на друго, а откровението му със силата на Божествения Дух, затова е и казано: „дошло в сила“. И тази сила ще се яви не просто на обикновените хора, а на стоящите с Господ, тоест на утвърдените във вярата в Него и подобни на Петър, Иаков и Йоан, и най-вече за тях като на свободни от естественото ни унижение. Заради това, и именно заради това Бог явява Себе Си на планината, от една страна снизхождайки от Своята висота, а от друга – възвеждайки ни от дълбините на унижението, така че Невместимият действително се вмества в смъртната природа; и това явление, разбира се, е много по-превъзходно и по-високо от ума, като произведено със силата на Божествения Дух.

И така, Светлината на Преображение Господне не се ражда и не изчезва и не е обект на сетивна способност, и въпреки че тя е била съзерцаема с телесните очи за кратко време и на незначителен планински връх, но и Господните тайници (ученици) по това време преминали от плът в дух чрез изменение на чувствата, предизвикано у тях от Духа, и по такъв начин видели с какво и колко ги е облагодетелствала силата на Божествения Дух – тази неизречена Светлина. Тези, който пък не могли да постигнат това, измислили, че избраните от апостолите видели Светлината на Преображение Господне с чувствена и сътворена сила (способност) – и чрез това се опитват да сведат до твар не само тази Светлина, Божия слава и царство, но и силата на божествения Дух, чрез която на достойните се откриват божествените тайни. Навярно такива не са чували думите на апостол Павел: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат. А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии" (1 Кор. 2: 9-10).

И така, след настъпването на осмия ден Господ, като взел Петър, Иаков и Йоан, се изкачил на планината да се помоли: защото Той винаги се молел или сам, отделяйки се от всички, дори от самите апостоли, както например по това време, когато наситил с пет хляба и две риби пет хидяли души, освен жените и децата ат. 14:19-23), или взимайки със Себе Си малцина, които превъзхождали другите, както било при приближаването на спасителните страдания, когато, казвайки на останалите ученици: „поседете тука, докле ида там да се помоля" (Мат. 26:36), - взел със Себе Си Петър, Иаков и Йоан. Ето и сега, като взе само тези същите, Господ ги възведе само тях на високата планина и се преобрази през тях, тоест пред очите им. „Какво означава – се преобрази?“ – пита Златословесният богослов (Златоуст), и отговаря: „тоест открил нещо от Своето божество толкова, колкото те могли да вместят, и показал обитаващия Бог в Себе Си“. Евангелист Лука говори: „и когато се молеше, видът на лицето Му се измени ука. 9:29); у евангелист Матей пък четем: „лицето Му стана като слънце" (Мат. 17:2). Но евангелистът е казал това не в смисъл, че трябва да почитаме тази Светлина като чувствен обект (да се премахне от нас заслеплението на ума на онези, които не могат да си представят нищо по-високо от чувствен обект!), а желаейки да покаже, че Христос Бог за живеещите и съзерцаващите духом е същото, както слънцето – за живеещите в плът и съзерцаващи с чувство: понеже друга Светлина за познаване на Божеството не и нужна на тези, които са обогатени с божествени дарования. Възсияла пък онази неизразима Светлина и тайнствено била явена на апостолите и на първите от пророците в това време, когато (Господ) се молел; с това е показано, че родителка на това блажено видение била молитвата, че блясъкът произлязъл и се явил от съединението на ума с Бога, и че той се подава на всички онези, които, при постоянно упражнение в подвизите на добродетелите и молитвата, устремяват ума си към Бога.

За истинската красота е свойствено да бъде съзерцавана само с очистен ум; внимателно взиращият се пък в нейното сияние като че взима някакво участие в нея, като че начертава някакъв ярък лъч върху лицето си; затова и Моисеевото лице се просветило от събеседването с Бога. Знаете ли, че Моисей се е преобразил, изкачвайки се на планината, и там видял Божията слава? Но той (Моисей) не сам е произвел, а само е претърпял преображение; Господ пък наш Иисус Христос Сам от Себе си имал онази Светлина. По тази причина, именно, То нямал и нужда от молитва, за да осияе с божествена Светлина плътта Си; но само показал, откъде тази Светлина слиза върху божиите светии, и по какъв начин може да бъде съзерцавана; защото е написано, че и светиите „ще блеснат като слънце" (Мат. 13:43), тоест, всецяло проникнати от божествената Светлина, ще видят Христа, божествено и неизречено провъзсиял, у Когото блясъкът, произлизайки от божественото естество, се е явил на Тавор общ и за Неговата плът, по причина на Ипостасното съединение.

Ние вярваме, че Той е показал при Преображението не някаква друга светлина, а само тази, която била скрита у Него под завесата на плътта; тази пък Светлина била светлината на божественото естество, затова и била несътворена и божествена. Така, и според учението на богословстващите отци, Иисус Христос се е преобразил на планината, без да приеме нищо и без да се превърне в нещо ново, което до тогава не е притежавал, а е показал на учениците Си само това, което е било вече у Него, отваряйки очите им и превръщайки ги от слепци в зрящи. Виждаш ли, че очите, които виждат по природа, са слепи по отношение на тази Светлина?

И така, тази Светлина не е чувствена светлина, и съзерцаващите я не просто я видели с чувствените си очи, но с променените със силата на божествения Дух очи: те се променили и само по такъв начин видели промяната, настъпила при самото приемане на нашата немощ, обожена при съединението със Словото Божие. От тук и Заченалата и Родилата чудесно узнала, че Роденият от нея е въплътилият се Бог; и Симеон – веднага щом взел този Младенец на ръце; и старицата Анна, която излязла за срещата – защото божествената сила проблясквала сякаш през стъклена черупка, сияейки за онези, които имали чисти сърдечни очи.

А и за какво Господ преди началото на Преображението ще избира най-главните от апостолския лик и ще ги изкачва със Себе Си на планината? Разбира се, за да им покаже нещо велико и тайнствено. Кое пък е особено велико и тайнствено в показването на чувствената светлина, която обилно тогава имали вече не само избраните, но и останалите апостоли? Каква е била необходимостта да се променят със силата на Духа очите им за съзерцаването на тази Светлина, ако тя е била чувствена и сътворена? Как може славата и царството на Отца и Светия Дух да се представят в някаква чувствена светлина? Наистина ли в подобна слава и царство ще дойде Христос Господ в края на вековете, когато няма да има нужда нито от въздух, нито от пространство, нито от нещо подобно, а когато, по свидетелството на апостола, Бог ще бъде всичко у всички" (1 Кор. 15:28), тоест, ще замени всичко за всички? Ако пък – всичко, тогава, следователно – и светлината.

Оттук става явно, че Таворската светлина е била божествена светлина! И Евангелист Йоан, научен от божественото Откровение, ясно казва, че бъдещият вечен и пребъдващ град няма да има нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът" (Откр. 21:23). Не е ли ясно, че той показва тук същия Този Иисус, Който сега на Тавор се преобразил божествено и Чиято плът сияела като светилник, явяващ славата на Божеството на изкачилите се заедно с Него на планината? По същия начин и за жителите на този град същият богослов говори: „и нощ не ще има там, и не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява" (Откр. 22:5).

Но каква ще е, питаме ние, тази друга светлина, в която няма изменение, нито сянка от промяна" (Иак. 1:17)? Каква е тази светлина, неизменна и незалязваща, ако не светлината на Божеството? Освен това Моисей и Илия (и особено първият, който, явно, е присъствал духом, а не с плът) посредством каква чувствена светлина биха могли да бъдат осияни, видими и познати? Защото и за тях е написано: като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим(Лука 9:31). И как иначе апостолите са можели да разпознаят онези, които никога до тогава не са виждали, ако не с тайнствената сила на божествената Светлина, отваряща умствените им очи?

Но няма да отегчаваме вниманието ви с допълнително разясняване на словата на Евангелието Ще вярваме така, както ни научиха онези самите, които са просветени от Самия Христос, защото само те знаят това добре: защото тайните Божии са познати, по думите на Пророка, само на Бога и на Него са присъщи. Ние пък, разбирайки тайната на Преображението Господне по техните наставления, и сами ще се стремим към озарението с тази Светлина и ще разгаряме в себе си любовта и стемежа към вечната слава и красота, очиствайки духовните си очи от земни помисли и от тленни и бързопреходни сладости и красоти, помрачаващи дрехата на душата и хвърлящи в геенския огън и непрогледната тъмнина, от които да се освободим с озарение и познание на невеществената и присносъщна Светлина на преобразилия се на Тавор наш Спасител, за Негова слава, и на Неговия превечен Отец, и животворящия Дух, Които са едно сияние, едно божество, и слава и царство, и сила сега и винаги, и во веки веков. Амин.