В Руската църква в София на този ден празникът е двоен. След св. Василиева литургия и чина „Тържество на Православието” предстоятелят на храма йеромонах Зотик /Гаевски/,  и. д. представител на Московската патриаршия при Българската патриаршия, и храмовото духовенство: свещеноиконом Симеон Минчев, протойерей Николай Нешков и дякон Сава Кокудев в съпровод на църковния хор и в присъстивето на множество вярващи направиха панахида за упокоение душата на обичния дядо Владика в селенията на праведните. 

Всъщност всички ние, които многократно сме получавали помощ от светия архиепископ, знаем, че той отдавна е в лоното на Авраама, макар че официалната му канонизация още не е извършена. Сигурни сме, че този ден е близо, и че Господ иска още повече да прослави Своя утодник.

През 1950 г. Неделя православна се падала на 26 февруари. На същия ден светлата душа на Владика Серафим (Соболев) отминала при Господа. Големият съвременен руски подвижник, роден през 1881 г. в гр. Рязан, по Божия воля прекарва последните 29 г. от живота си в България като настоятел на храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец" при руското посолство в София и на руския манастир „Св. Александър Невски" край Ямбол. По-късно той оглавява руските църковни общини в България.

Владика Серафим обиква България и българите, които и приживе, и след смъртта му се стичат при него, привлечени от любящото му сърце. Той написва акатист на закрилника на българския народ св. Йоан Рилски Чудотворец, основава манастира „Покров на Пресвета Богородица” в Княжево и има съществен принос за снемането на схизмата над Българската православна църква през 1945 г.

Заради благочестивия му живот, грижата за ближните и дръзновената защита на светото Православие Господ Иисус Христос предизвестил деня на смъртта му, паднал се неслучайно точно когато Църквата празнува Тържеството на Православието над ересите.

На плачещите около болничния му одър дядо Серафим завещал след смъртта му да оставят при гроба му писма с проблемите си и да идват при него не само като при роден баща, но и като при родна майка. Така и станало, ето вече 61 години оттогава в криптата на Руската църква в София „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” от сутрин до вечер идват хора с грижите си или за да благодарят за застъпничеството на дядо Владика пред Бога. Кутия с молитвени писма до архиепископ Серафим е поставена и в митрополитския храм „Св. вмца Марина” в Пловдив.