"Какво ли не е било по нашата земя?

Какво  ли не е видяла нашата майка България?

...

Свята земя!

Свята! Опръскана с кръвта на нейните чада, носещи в себе си висок дух и отговорност пред род, родина, вяра!

И през тези най-трудни времена за българския народ, българският дух се е възвисявал, побеждавал, възраждал, изграждал и запазвал това, което е най-ценното и свидното за всяка душа - ВЯРАТА!"

 

Така е започнала книгата си за Казанлъшкия манастир "Кратка история на манастира "Въведение Богородично" авторката й / Вселена/, повеждаща читателя от годините на робството до наши дни...

Може би малцина от нас знаят историята на този манастир, стаил у себе си спомена за миналото...Минало, увековечено чрез монументалния паметник в двора на манастира, съхранил спомена за паметните години за нашия народ - 1877-1878 година...

Тук, в това тихо място, човек несъзнателно свежда смирено главата си още с влизането в двора на манастира, защото земята, по която стъпва, е свята земя... Земя, напоена с кръв и... сълзи...

 

Казанлъшкият манастир "Въведение Богородично"! Строен някога в покрайнините на града, днес този манастир се намира почти в центъра на града. Ограден с високи стени, той е изолиран от света и прилича на старинна крепост, стаила в себе не само спомена за миналото на народа ни, но и болките и стенанията на народа ни по време на робството, турското - най-жестокото, което е запомнил народът ни...

 

Тази българска светиня е построена в годините на робство - турското робство. Името на този манастир "Въведение Богородично" е свързано с името на Сусана Генчева, учителка от Казанлък, която по-късно постъпва като монахиня в Калоферския манастир. Според легендата, в която се разказва за тази Света обител, една нощ през 1828 г. на монахиня Сусана Генчева й се явява в сън Света Богородица, която й казва да се върне в родния си град Казанлък и там да създаде женски манастир.

 

Така тя заедно с още седем послушнички напуска Калоферския манастир и се озовава в родния си град. Заедно с момичетата се настаняват в къщата на търговеца Иванчо Клатната, където създават нова монашеска обител, известна в града като "Метоха".  В тази къща те живеят повече от  20- т години, водейки изключително мизерно съществуване. Занимават се с ръкоделие, изработват шевици, ръкавици, чорапи, дантели, които сами продават на пазара. Въпреки огромните трудности, които срещат, въпреки мизерното съществуване, в което се намират тези девици, посветили изцяло живота си на Христа, те не забравят изявеното желание на Майката Божия, не забравят даденото обещание  - да изпълнят молбата и. Не ги напуска ентусиазмът им - да изградят истински Девически манастир в този град! И те успяват, преодолявайки всички трудности! Успяват, с Божието благословение и с помощта на Майката Божия, Която никога не ги изоставя!

 

Същинското изграждане на манастира обаче е свързано с името на монахиня Зиновия Станчева, която е изключително дейна и богата творческа личност, изключително смела и находчива Божия рабиня. Тя успява да се снабди с препоръчителни писма и заедно с монахините Дионисия и Варвара, отива в Румъния,  при своя брат Димитър Станчев, който е търговец в Браила. Тук, в Румъния, тя се свързва с многобройните български емигранти не само в Браила, но и в Галац, Гюргево и достига до Букурещ, където успява да спечели и подкрепата на Румънската църква в лицето на живеещия тогава там български архиерей Панарет Погониатски, който направил свое лично дарение за българския манастир. Така те, монахините,  успяват да съберат първите 1000 гроша, с които закупуват дворното място, върху което е построена Светата обител.

 

По-късно същата тази монахиня Зиновия се снабдява с разрешително да посети град Одеса, като мине през Цариград. Този път заминава заедно с монахиня Капитолина Тодорова, с цел -  събиране на средства за построяване на манастира. Тук, в Русия (в Одеса, Киев и Петербург), са посрещнати топло и сърдечно, получавайки щедри дарения за своето богоугодно дело. Тези две монахини 7-м  пъти са пътували до Русия, а следващия път с тях заминала и Мария Иванова (племенница на мон. Зиновия и бъдеща многогодишна игумения на построената със съвместни усилия Света обител).

 

Така със събраните средства монахините започнали строителството на старата манастирска част, стопанската част, а след това, през 1857 г. започнало изграждането  на храма "Въведение Богородично", завършен през 1866 г. Цели 9-т години са били нужни за изграждането на този храм. Архитектурният план бил изготвен от руски архитект по поръчка на тогавашния Петербургски митрополит Исидор, Председател на Руския синод, чиято подкрепа монахиня Зиновия успяла да спечели, посещавайки Петербург при многократните си пътувания. Той, митрополит Исидор, дори поръчал със свои средства прекрасния църковен иконостас за новостроящия се храм, който бил пренесен на части и монтиран тук - в самия храм.

 

Храмът е изграден от български майстори, дебърски майстори: майстор Козма, майсторите - строители Данаил Несторов, Захари и Йосиф, а също и с подкрепата на родолюбивото население на града, което взело дейно участие в изграждането на храма със своя всеотдаен труд.

Изографисването на храма е дело на трима зографи, на трима български възрожденци.

Олтарната част е изографисана от сина на Шипченския свещеник - поп Павле /а в някои източници е посочено името на самия свещеник, поп Павле, като автор на стенописите в олтарната част/.

Най-голямата, корабната част на храма, е изографисана през 1870 г. от Петьо Ганин от гр. Казанлък, който е изографисал 51 от стенописите със сюжети от Новия завет.

Куполната стенопис е дело на Георги Данчев от Чирпан, пръв приятел на дякон Игнатий /Васил Левски/. Тя, куполната част, е изографисана през 1871 г.

Всички стенописи са уникални, както и в архитектурен план храмът е единствен по рода си в България. Храмът е кръстокуполен, без нито една колона в него.

Камбанарията, свързана хармонично с храмовия корпус, е изградена по-късно, по време на игумения Зиновия Иванова през 1938-39 г., а преди това е имало само малка камбанка и клепало.

 

Изключително голяма е била радостта на всички за новия храм, които са взели  дейно участие в неговото построяване. Дори се говори, че първата негова игуменка, Сусана Генчева, 82-годишна вече, "сама носела на старческия си гръб торбичката с големите гвоздеи, поръчани от нея при местния ковач", както е посочила Лилия Димитрова в своята книга "По пътеките на Православието" - книга, посветена на храмовете в Казанлък и манастира "Въведение Богородично".

Голяма част от вътрешната украса на храма, а също и църковните утвари, които били златни, били получена от Русия. А братята от руските лаври ( Троице-Сергиевата, Александро-Невската и Киевско-Печерската) също изпратили за новопостроения храм  много подаръци, скъпи подаръци, заедно с всичко необходимо за украсата и служението в храма. Подаръци, които пристигнали в България в 20-т големи сандъка.

 

Светата обител "Въведение Богородично"! В скоро време след построяването й, тя се превръща в истинско просветно средище. Заедно с богатата Православна духовна култура, тук започва и  учебна дейност. Открито е Девическо училище, което по това време, както отбелязва Лилия Димитрова в книжката си, "е нещо изключително"! Да, изключително!  Както са били изключителни и послушанието, и обичта на тези предани на Бога и народа си монахини, построили този забележителен манастир в толкова трудни за народа ни години - годините на робството...

 

Светата обител "Въведение Богородично"! Тя слива не само в едно общо благородно дело труда на българи и руси чрез своето многогодишно изграждане, но се превръща и в Духовен дом, приютил ранените руски войни по време на Руско -турската освободителна война, настанени и лекувани в двуетажната източна сграда, превърната в лазарет по време на войната. Някои от  руските войни завинаги са останали тук, в тази Света обител, погребани в североизточната част около храма, за да ни напомнят винаги за своята саможертва... За да ни напомнят за цената на кръвта, с която е извоювана свободата ни...

 

Пак по време на Руско-турската война през 1877 - 1878 г. храмът е превърнат в зърнохранилище, опожарено при отстъплението на турците. Оттогава стенописите бяха силно опушени, което наложи тяхната реставрация преди няколко години.

 

Казанлъшката света обител "Въведение Богородично"!  Храмът "Въведение Богородично"! Параклисът "Животоприемен източник", който е в самата обител!

Всички те са построени в чест на Майката Божия - най-бързата молитвена помощница и закрилница на всички, всички нас - Нейните изстрадали чада...

 

Изключително голяма ценност в този храм е Чудотворната икона на Майката Божия, донесена от Божи гроб и подарена преди години на този манастир от боголюбива жена - християнка. Пред тази чудотворна икона застават много хора, за да помолят Божията Майка за Нейното застъпничество и помощ в трудните житейски изпитания. Тя винаги помага на всеки, обърнал се към Нея с Обич и Благодарност в сърцето и душата си!

Пиша тези редове, но не само защото съм прочела или чула за Нейната помощ, а защото и аз съм една от тези, на които Майката Божия е помогнала в изкючително труден момент... Тя, Майката Божия, винаги заслужава нашата Благодарност и Обич!

 

В двора на манастира, в близост до параклиса, е изградена красива чешма от бял мрамор, пред която обикновено на Йордановден се извършва празничният водосвет. На нея, със старинен шрифт, са посочени датата и годината, когато е издигната тази чешма - 10-ти май 1884 г., а също и следният текст:

"Настоящий источник се въздига със старанието на г-жи монахините Зеновия и Капитолина."

Кратко и скромно, с изключително смирение, е отразено сътвореното от тези Божии рабини, допринесли толкова много за построяването на тази Света обител

 "в сърцето на България", в прекрасната Долина на розите, разнесла славата на страната ни по всички краища на света с прекрасното розово масло...

 

Казанлъшкият манастир! Той е и паметник на културата. В двора, в близост до храма, в чест на 100-годишнината  от Освобождението на Българи, е изграденият монументален паметник от тогавашното ръководство на града, издигнат за увековечаване паметта на загиналите руски войни, български опълченци и убитите в двора на манастира по време на Руско-турската война 340 жени, деца и старци...

На този монументален паметник, пред който почти винаги има поставени цветя, върху двете колонки, са изписани следните думи:

"На руските войни

и българските опълченци,

загинали за освобождението на България

                         1877-1878 г."

"В памет на зверски избитите

от османските орди

340 беззащитни жени, деца

и старци от Казанлък."

                    Август 1877 г.

 

Паметник, пред който стаяваме с трепет сърцата си...

Паметник, пред който заставаме смирено -с наведени глави...

Паметник, пред който всяка година на 3-ти март, тук се събират заедно вярващи и невярващи граждани, за да почетат паметта на загиналите руски войни и български опълченци и да благодарят на Бога за тези святи жертви, с кръвта на които е извоювана свободата ни...Свобода, която трябва да ценим и пазим, защото тя е Дар от Бога...Дар за нас и нашите деца и внуци...Дар за целия български народ... Дар за всяко ново поколение, поело по пътя на своите прадеди, завещали ни Вярата като най-голямото, най-ценното съкровище, което сме длъжни да съхраним и предадем на хората, които ще дойдат след нас на тази земя, наречена България...

Да съхраним Вярата на своите прадеди... За да я има България... За да остане България... За да пребъде България...

Книги, в които всеки, който се интрересува от историята на този манастир,

може да прочете подробно за ужасите по време на робството;

за духовниците, които са служили или служат в момента в тази Света обител!

 

Забележка: Фамилните имена на монахините /а също и на зографите/, посочени в тези размисли за Казанлъшкия манастир, за времето, в което са живели, са звучали по следния начин:

Сусана Генчова; Зиновия Станчова; Георги Данчов и пр.

 

Изпратени снимки:

1. Храмът "Въведение Богородично"

2. Параклисът "Животоприемен източник"

3. Монументалният паметник в двора на манастира

4. Чешмата до параклиса на манастира

5. Паметникът на монахините - игуменки на манастира

6. Книгите, посветени на манастира /2 броя/

 

 

 

 

 

 

 Manastir 3.jpg - 62.71 Kb

 Manastir 4.jpg - 55.96 Kb

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре