***О, Матер Божья

О, Майко Божия,

слез като звезда

в мрачното ложе

на глуха тъма.

Излей като м?сло

Лунната коса

в селските ясли

на мойта страна.

 

Нощта не е кратка,

Синът ти там спи.

Спусни на зората

покрова си син.

С усмивка обгръщай

земята във кръг

и в люлката-слънце

люлей всеки стрък.

Да блесне във нея

преславен денят

и раят ни земен

с Младенеца скъп.


***

О, Матер Божья,

Спади звездой

На бездороже,

В овраг глухой.

Пролей, как масло,

Власа луны

В мужичьи ясли

Моей страны.

Срок ночи долог.

В них спит твой сын.

Спусти, как полог,

Зарю на синь.

Окинь улыбкой

Миркую весь

И сольнце зыбкой

К кустам привесь.

И да взыграет

В ней, славя день,

Земного рая

Святой младень.


1917-1918


*** Шел Господь пытать людей в любови

Тръгна Господ като просяк беден,

любовта на хората да види.

Срещна старец, върху пън поседнал,

дъвче бавно къшеят последен.

Старецът погледна този просяк,

по пътеката, с бастун железен,

и помисли: „Виж го, колко бос е

и залита, май, от глад болезнен.”

Приближи се Господ, скрил тъгата:

Вижда се, сърцата им - корави...

Каза старецът прострял ръката:

„На, вземи... хапни за здраве”.


***

Шел Господь пытать людей в любови,

Выходил он нищим на кулижку.

Старый дед на пне сухом в дуброве,

Жамкал деснами зачерствелую пышку.

Увидал дед нищего дорогой,

На тропинке, с клюшкою железной,

И подумал: "Вишь, какой убогой,-

Знать, от голода качается, болезный".

Подошел Господь, скрывая скорбь и муку:

Видно, мол, сердца их не разбудишь...

И сказал старик, протягивая руку:

"На, пожуй... маленько крепче будешь".


1914



***Запели тесаные дроги

Поскърцват в пътя си колите,

минават храсти, равнини,

параклисите за молитви

и кръстове от старини.

Тъга стаена е във мене

за вятъра в овес люлян.

Дочул, камбанен звън зове ме,

неволно кръстя се с ръка.

Русийо ти, поле малинно,

река в небесна синева,

до болка и до радост мили

са твойте тъжни езера.

Скръбта ти е неизмерима

с мъглите в облачния бряг.

За тебе вяра, обич имам,

без тях не мога оживя.

Не ще отхвърля твойто робство,

съня си аз ще продължа –

да слушам как в полята росни

молитвено треви шептят.


* * *

Запели тесаные дроги,

Бегут равнины и кусты.

Опять часовни на дороге

И поминальные кресты.

Опять я теплой грустью болен

От овсяного ветерка.

И на известку колоколен

Невольно крестится рука.

О Русь, малиновое поле

И синь, упавшая в реку,

Люблю до радости и боли

Твою озерную тоску.

Холодной скорби не измерить,

Ты на туманном берегу.

Но не любить тебя, не верить -

Я научиться не могу.

И не отдам я эти цепи

И не расстанусь с долгим сном,

Когда звенят родные степи

Молитвословным ковылем.


1916


***

Ще тръгна смирен като послушник,

а може – белобрад бедняк,

в полето край брезите чудни,

белеещи като варак.

Земята цяла ще премина

с попътна призрачна звезда,

повярвал в щастие на ближен

и в звънкащата ръж в бразда.

А утринта, с ръката росна,

отбрулва ябълки в зори.

Сеното окосено нося

и слушам пеещи коси.

А, гледайки наоколо в междите,

на себе си говоря пак:

щастлив е, който тук се скита

с тояга и с торбичка хляб.

Щастлив е с радостта бедняшка,

без враг останал, без другар

върви по пътищата прашни

с молитва пред кръстци-олтар.

_____

*кръстци – снопи, наредени един върху друг след пожънване


***


Пойду в скуфье смиренным иноком

Иль белобрысым босяком

Туда, где льется по равнинам

Березовое молоко.

Хочу концы земли измерить,

Доверясь призрачной звезде,

И в счастье ближнего поверить

В звенящей рожью борозде.

Рассвет рукой прохлады росной

Сшибает яблоки зари.

Сгребая сено на покосах,

Поют мне песни косари.

Глядя за кольца лычных прясел,

Я говорю с самим собой:

Счастлив, кто жизнь свою украсил

Бродяжной палкой и сумой.

Счастлив, кто в радости убогой,

Живя без друга и врага,

Пройдет проселочной дорогой,

Молясь на копны и стога.


1914


Тройцыно утро...

Троица светлее, утринен канон,

по брези се лее бял камбанен стон.

Селото се буди от упойващ сън,

вятърът разнася пролетния звън.

По резби, прозорци – панделки, цветя.

В църквата на служба ще поплача аз.

Пейте горски птички, пейте вий със мен,

мойта младост нека с вас да погребем.

Троица светлее, утринен канон,

по брези се спуска бял камбанен стон.


***

Троицыно утро, утренний канон,

В роще по березкам белый пиризвон.

Тянется деревня с празничного сна,

В благовесте ветра хмельная весна.

На резных окошках ленты и кусты.

Я пойду к обедне плакать на цветы.

Пойте в чаще, птахи, я вам подпою,

Похороним вместе молодость мою.

Троицыно утро, утренний канон.

В роще по березкам белый перезвон.

 


СЕРГЕЙ ЕСЕНИН - ПРАВОСЛАВНА ПОЕЗИЯ - I част  виж ТУК

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре