297029.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)Чудотворната икона на Пресвета Богородица „Царицата, носеща радост” е своеобразен аналог на Иверската икона на Пресвета Богородица - Вратарница, която се пази в Иверския манастир на Света Гора - Атон. Иконата се намира при Зураб Шиошвили в Тбилиси от 2014 година.

-          Здравейте, драги Зураб! Много от нашите читатели са забелязали бележката за чудотворната икона на Пресвета Богородица „Царицата, носеща радост” и са прочели за нейните удивителни свойства, както и за това, че ръцете ѝ са винаги топли, както на жив човек. Разкажете ни, моля ви, за тази чудотворна икона и многобройните чудеса, свързани с нея.

 

Зураб:

-          Този разказ има своята предистория. Една сутрин, на празника Благовещение, още докато бях в леглото, имах видение (за него по-късно бе разказано на патриарх Илия II, по съвета и благословлението на който ние после постъпвахме).

   Чувам, че мама ме вика „Зураб, Зураб!” Отзовавайки се на нейния глас отивам в съседната стая. Мама стои в ъгъла и аз виждам в нашата стая, във въздуха виси икона, излъчваща ослепителна светлина. Това беше Иверската икона на Пресвета Богородица, Атонския оригинал. Едновременно се радвам и учудвам, защото помня, че Иверската икона трябва да напусне Атон, и същевременно съм щастлив, че се е появила в нашия дом, в нашето семейство. В това време у нас идва моят приятел Георгий. Двамата протягаме ръце към иконата, взимаме я и я поставяме на масичката. И в този момент се събудих в леглото си. Усещането за това видение в мен беше толкова силно, че го чувствах по-реално от действителността. Много учуден, се обадих на моя приятел Георгий и му разказах всичко. При това през цялото време не ме напускаше усещането, че това е същинско Божие знамение, което и споделих с Георгий. Говорейки за това, ние се предадохме всецяло на Божията воля. Измина един месец, или малко повече, и в нашия живот с Георгий започнаха да се случват странни неща.

 

Георгий:

-          След като Зураб ми разказа за своето видение, след един месец ме преместиха на нова работа, където бях в непрекъснат контакт с много гърци. Трябва да отбележа, че аз бях малко разочарован от тази промяна, защото ние със Зураб често пътуваме из Грузия и правим професионални снимки на исторически паметници за нашия летопис, започвайки от бронзовата ера и свършвайки с XIX век. И за това лято също бяхме планирали пътуване, но новата ми работа променяше коренно всичките ни планове. И ето, че след около седмица, откакто ме бяха преместили, пристига при мен един съвършено непознат човек, грък, и ми казва:

-          Ти си добро момче и трябва да отидеш в Атон!

Вътрешно, в душата си аз бях съгласен с него, но вместо това казах:

        А защо ми е нужно да ходя там?

Измина още една седмица и при мен идва друг грък и отново ми казва:

-          Трябва да заминеш за Атон!

Минават още няколко дни и пристига при мен един гръцки свещеник и ми казва:

-          Трябва да посетиш Атон!

След още няколко дни при мен дойде една местна тбилиска гъркиня, която от много години живее в Гърция, и много настойчиво ми казва

-          Ти, и твоят приятел, непременно трябва да заминете за Атон! Аз ще ви помогна да получите покана от епископа.

И без да дочака съгласие от мен, се зае да ходатайства и урежда нашето пътуване със Зураб.

-          Сякаш Божият Промисъл започва да ви води по своите неведоми пътища…

Зураб:

-          Да… Трябва да кажа, че когато разбрах, че са преместили Георгий на нова работа, която е свързана с много контакти с гърци, в душата ми по неизвестна причина се зароди мисълта: значи, трябва да отидем в Атон! През този период аз усилено се молех и често ми се присънваше Иверската икона на Пресвета Богородица, и винаги в златисто сияен обков. А когато слушах, че на Георгий непрекъснато и настойчиво непознати хора му говорят за Атон, аз приех това като знак, изпратен от Бога. И когато ние с него твърдо решихме, че ще заминем за Атон, всякакви разговори на тези тема се прекратиха. Все едно Бог ни бе чакал да се вразумим за това пътуване, и когато окончателно взехме решение, вече нямаше нужда от вразумление…

Георгий:

-          След всички тези разговори за Атон ние със Зураб решихме непременно да отидем, въпреки че не разполагахме с материални възможности и някак си съвсем не бяхме подготвени за едно такова пътуване. Тогава аз реших да напиша писмо до манастира Ватопед с молба да ни приемат, и за мое учудване, получих бърз и утвърдителен отговор. Точно тогава Зураб се разболя, за което също писах до манастира. Монахът, които ми беше изпратил отговора, много топло и сърдечно ми писа, че ще каже на братята да се молят за Зураб, за бързото му оздравяване и за нашето успешно пътуване до манастира Ватопед. Аз тогава бях изненадан и възхитен от тази сърдечност и съпричастност, проявена от монаха.

Зураб:

-          Тогава аз непрекъснато мислех, че трябва да вземем с нас в Атон икона на грузинската Иверска Пресвета Богородица, и то задължително със златен обков. Решихме с Георгий да поръчаме такава икона на иконописец. Но цените, които ни казваха, бяха твърде високи за нашите възможности. Тогава започнахме да търсим из църковните магазини в града. Беше непоносима лятна жега. А ние все ходехме и търсехме, но точно такава икона, каквато ни се искаше да купим, така и не намерихме …

-        -          Вие някаква по-специална икона ли търсехте? В края на краищата, ние в Грузия имаме прекрасни копия с различни чудотворни икони на Иверската Пресвета Богородица …

Зураб:

– Наистина, в Грузия имаме различни прекрасни, удивителни, красиви и чудотворни икони на Иверската Пресвета Богородица, и въпреки че външно се забелязват известни разлики, те всички са копия на Атонския оригинал. Ние явно търсехме, ако може така да се каже, „нашата икона”, и то задължително в златен обков, но някак си все не успявахме да я открием. И един път, когато с Георгий вече бяхме започнали да разучаваме по-подробно всичко свързано с Атон, посредством приятели и познати се свързахме с един свещеник, който буквално преди няколко дни се беше върнал от Атон – той се съгласи да се срещне с нас и ни покани при себе си в Патриаршията. Когато с Георгий вече влизахме в Патриаршията, аз пък срещнах мой стар познат, когото не бях виждал повече от 10 години. Заговорихме се и кой знае защо, започнах да му разказвам за това, че търсим икона на Иверската Пресвета Богородица в златен обков, точно копие на Атонската, и той ме посъветва да се свържа с един мъж. И наистина, ние с Георгий се срещнахме с този човек, а когато видяхме иконата, която той ни предложи, сърцето ми буквално замря, обвзе ме такова чувство, все едно „Тя” е стояла тук няколко столетия и ни е чакала… Това беше Иверска икона, едно малко необичайно копие, в златен обков, но наистина „нашата”. Купихме я и ѝ поръчахме калъф. После тръгнахме към катедралата „Света Троица”, за да я осветим. Когато излизахме от храма, аз бях буквално поразен от това, че пред входа се бе събрало множество хора, които все едно бяха чакали, за да посрещнат иконата там. Кой и как беше събрал тези хора? Та нали ние освещавахме иконата за нас...Всичко това напомпняше с нещо Вход Господен в Йерусалим. Там имаше и просяци, и сакати, и поклонници, и енориаши. В тълпата започна да се говори:

– Царицата дойде! Царицата идва!

И хората започнаха да се тълпят и притискат към иконата. Ние с Георгий бяхме поразени от случващото се…

– Излиза, че името „Царица” на иконата е дал самият народ?

Зураб:

        Да, самият народ даде това име на иконата – „Царица”. А когато бяхме при патриарх Илия II, той ни каза, че това е много радостно явление, и така иконата по думите на патриарха, започнаха да наричат „Царицата, носеща радост”.

Георгий:

Наистина, сега ние виждаме по случващите се събития и чудеса, колко радост и утешение получават хората от тази чудотворна икона.

– И какво стана след това?

Зураб:

-          След това ние започнахме усилено да се готвим за пътуването към светия Атон. Обикаляхме с нашата чудотворна икона из Грузия и я поставяхме до различни светини. Един път, когато бяхме в манастира Самтавро, където почиват мощите на новопредставения свят чудотворец Гавриил Юродиви (Ургебадзе), аз помолих на ум светеца:

– Свети Гавриле, страхувам се, моля те, ако обичаш, бъди с нас в това пътуване!

И ето какво се случи: когато трябваше да ни издадат визи и да закупим билети, беше необходимо да направим и съответната застраховка. Застраховката на Георгий беше оформена веднага. А мен дълго ме държаха на гишето и момичето, което се занимаваше с моите документи, непрекъснато звънеше някъде и разпитваше някого, гледаше ме някак странно и с извиняващ се глас накрая ми каза:

– Вижте, поради някаква причина на вас трябва да направим двойна застраховка, нещо което по принцип не се прави, но ето че така се получава и на вас ще издадем застраховка като за двама човека.

Когато Георгий се приближи към мен и ме попита, каква е причината за моето забавяне, аз му казах:

– Светият старец Гавриил пътува с нас!

– И наистина, удивителното в това наше пътуване беше, че където и да отивахме, навсякъде до нас се оказваше по едно свободно място: и там, където оставахме да нощуваме, и в столовата, където това е почти невъзможно да се случи. Аз съм сигурен, че отец Гавриил постоянно беше с нас. От Грузия до Гърция пристигнахме за 4 дни и учудващото е, че въпреки многоброброините проверки от митническите служители, никой и никъде не се заинтересува от нашата икона. Макар че ние бяхме взели специален документ от Министерството на културата, даващ ни свободен пропуск за изнасяне и внасяне на иконата. Получаваше се така, че все едно иконата беше невидима за митническите служители. По пътя се натъквахме на различни трудности. На два пъти попадахме и в аварийни ситуации. Но като по чудо всичко приключваше благополучно. Пристигайки в Гърция, се отклонихме малко от Атон и се озовахме в Уранополис. При проверка на документите се оказа, че нас с Георгий ни няма в списъка. Притеснени, ние с учудване чухме, че документите ни всъщност са оформени там, където се придвижват документите на специалните пътници, т.е. такива, който имат разрешение за посещение на Атон като най-почетни гости. В душата ми се породи чувството, че това уважение всъщност е оказано на Пресветата Богородица, чиято икона носехме с нас.

В манастира Ватопед ни приеха много добре. След гощавката отидохме да се поклоним пред светините, влязохме в храма и извадихме нашата икона „Царицата, даряваща радост” и тогава се случи нещо невероятно: когато извадихме от калъфа иконата, заедно с нея се оказа и иконата на светия Гавриил Юродиви. Никой от нас не я беше поставял, а иконата на Богородица досега бяхме вадили много пъти, но нищо освен нея нямаше в специално ушитата чанта. Заедно с нас в този момент стояха и братята монаси. Всички бяхме буквално потресени… попитах ги, има ли в манастира икона на светия Гавриил Юродиви? Отговориха ни: не. Тогава аз ги помолих да приемат от нас в дар тази света икона. И досега не мога да си обясня, как е възможно грузинската икона на свети Гавриил, която и самите ние не бяхме виждали, да се озове при нас. Това беше истинско чудо.  

Георгий:

След това нашият път водеше към манастира Иверон. Именно за това и пристигнахме в Карея. През този ден валеше неспирен и проливен дъжд. Целите бяхме подгизнали, а иконата бяхме подслонили под козирката на едно малко магазинче. Няколко часа стояхме под дъжда с надеждата, че все ще появи някакъв случаен транспорт, но нашите очаквания се оказаха напразни. Тогава се обърнахме към собственика на магазинчето и го попитахме как да се доберем до манастира Иверон. Той ни каза, че е най-добре да отидем в Кутлумушкия манастир, да намерим там подслон и разберем всичко най-подробно. Така и направихме. Когато пристигнахме в манастира Кутлумуш, извадихме нашата икона. Монасите, които бяха около нас, бяха много развълнувани от вида на иконата. Братята ни обясниха как да стигнем до манастира Иверон, но ни посъветваха да не тръгваме сега. Беше станало почти вечер и бързо се смрачаваше, а при това ние бяхме много изморени и отслабнали, а да се намери храна в Атон, ако не си постоянно пребиваващ в манастир, е доста сложно. Трябва да кажа, че нашият път към Иверон минаваше през гора, пълна с диви зверове и змии. Да, но ние със Зураб бяхме твърдо решени да тръгнем веднага. Извървяхме съвсем кратко разстояние, колкото да разберем, че напълно сме се изгубили…


Зураб:

297085.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)– Тогава неочаквано покрай нас се появи едно голямо куче. То дойде при нас като при отдавнашни познати. И тук аз онемях: кучето се приближи към нашата икона на Пресвета Богородица! Положи на нея муцуната и лапата си така, както човек би положил към изображението лицето и ръката си. След това кучето сложи муцуната си върху ръката на Зураб, и аз усетих, че то ни е изпратено в помощ. Зураб се обърна към него, говорейки му на грузински:

– Заведи ни в манастира Иверон!

Кучето послушно се затича напред, ние вървяхме след него, понякога то изчезваше буквално пред очите ни, тогава продължавахме сами, а после отново се появяваше. Така и достигнахме до вратата на манастира. Щом влязохме вътре, бяхме сърдечно посрещнати и на молбата ни да останем в манастира, получихме съгласие. По-късно разпитвахме различни хора за това куче, но никой и никога не го бе виждал, нито знаеше нещо за него…

Разрешиха ни да се поклоним пред главната светиня в манастира – Иверската икона на Пресвета Богородица – Вратарница. Заедно с нас имаше и няколко други поклонници. Знаех, че не е редно дълго да се задържаме пред иконата и затова казах на Георгий:

– Хайде, докато другите хора се поклонят пред иконата, ние в това време да се помолим малко по-встрани.

Поставихме нашата икона до първообраза ѝ, а ние паднахме на колене и започнахме да се молим. Никога и никъде не ме бяха обземали такива силни чувста, благодатта от Иверската Пресвета Богородица беше толкова силна, че аз буквално я усещах на физическо ниво. Това силно чувство така ме преизпълваше, че започнах да ридая; погледнах към Георгий и видях, че той също плаче… Дълго се молихме и благодатта буквално се изливаше над нас, усещането беше, че се молим не пред икона, а пред Самата Царица Небесна. В това време монахът, които чете молитви пред този свещен образ, виждайки ни как се молим, плачейки, ни разреши свободно и колкото искаме да се молим пред Богородица, въпреки че времето за молитва на поклонници на това място е ограничено. Ние навярно се молихме така около 2 часа и се простихме с Богородица, изпълнени с велико благоговение и любов. Още си спомням съвсем ясно този поразителен епизод: докато се молехме там, един гръцки монах ме попита нещо на гръцки и аз, който не знам и една дума гръцки и не разбирам никак този език, тогава веднага и всичко разбрах. Чел съм преди, че на Атон се случват такива чудеса, хора, не знаещи езика на другите, се разбират и могат да разговарят с часове едни с други. На другия ден, рано сутринта, на разсъмване, ние с молитви, понесли нашата икона „Царицата, носеща радост”, тръгнахме към мястото, където грузинският монах светият Гавриил Грузин, е поел в ръцете си знаменитата икона Вратарница – това е било нещо изключително вълнуващо. Това не беше някакво пишно шествие, а кръстен ход, извършващ се във велико благоговение, съзерцание и любов, по пътя, отдавна прочут със своята свята история.


– Да, разбира се, че почти всички християни са слушали историята за грузинския монах Гавриил Грузин, приел в ръцете си иконата Вратарница. Как Самата Богородица казала на монаха, че ще бъде тяхна защитница и покровителка. А вие чувствате ли опека и защита от иконата „Царицата, носеща радост”?

Георгий:

– Вижте, нашата икона „Царица, носеща радост сама избира къде да се отправи. И много често това за нас се оказва съвършено неочаквано. Така се случи и в Атон. Сложно е да се обясни, но ние винаги смирено чакаме накъде Богородица ще пожелае да ни отправи.


– Навярно са много неочакваните радости, които „Царицата, носеща радост” ви подари.

Зураб, Георгий:

– Да, наистина невероятно и радостно беше и това, че 4-дневната виза, която издават за Атон, нас абсолютно никога не ни я потърсиха за проверка, а ние в чудесно състояние пребивахме в Атон 11 дни. С голяма любов приемаха нашата икона „Царицата, даряваща радост” не само във Великата Лавра, но и в другите манастири, които посетихме. Монасите наобикаляха светинята и се покланяха пред нея с дълбоки, земни поклони. Неимоверно много чудеса ни показа Царицата Небесна в Атон, както и във всички други места, където бяхме. След Атон ние се отправихме към Метеора. Но след това, когато вече се върнахме в Грузия, чудесата сякаш нарастваха с всеки изминал ден. Връщайки се в Грузия, Богородица ни показа едно много специално чудо, което продължава и до ден-днешен, а и по всяка вероятност е единствено в целия християнски свят. Това чудо пръв забеляза един молещ се пред иконата, а след това и друг, и трети и т. н. Често, дори на ксерокопие на чудотворната икона на обикновен хартиен лист, ръцете на Богородица са топли, а понякога дори горещи. Когато вярващите разбраха за това, то много от тях започнаха да потвърждават този факт, че ръцета на хартиените копия от иконата са топли, и живи. Спомням си, че от Гърция ни писаха, че те нямат ксерокопия от чудотворната икона, но има списание, с изображението на Богородица и дори на отпечатъка в списанието, Нейните ръце са топли. Наскоро в Грузия, в списание „Тбилиселеби” бе отпечатан календар с илюстрация чудотворната икона „Царицата, носеща радост” и вярващите масово започнали да съобщават, че ръцете на Богородица от иконата излъчват топлина, което освен това било съпроводено и с мироточение, а на снимки, направени от оригиналната икона, започнали да се появяват фигури на светци. С всеки изминал ден тези чудеса се увеличават, имаше невероятни, поразителни изцеления, които според това, което виждаме, са вече с хиляди, а понякога за един ден се случват по няколко. Хората се изцеляват от нелечими заболявания, което повече прилича на възкръсване от мъртвите. Рак, левкимия, слепота, безплодие и много, много други.

Случват се чудеса и от Матушка Матрона Московска. Наш много близък и любим приятел живее в Москва и редовно ходи в манастира при Матронушка, а матушката, която поддържа гроба на светицата, често му подарява цветя, осветени на нейните мощи. На едно от поредните си посещения матушката ни изпрати чрез него бяла изсъхнала лилия, която имаше в края на стеблото си няколко филиза. Нашият приятел си беше в Москва и все още не възнамеряваше да идва при нас, и естествено, цветето можеше да увехне. За да го запази добре и хербаризира, той много старателно го сушил върху радиатора цели две седмици. След известно време нашият приятел ни даде тази лилия и ние, наслаждавайки ѝ се, се прибрахме вкъщи и я сложихме пред чудотворната икона "Царицата, която носи радост" и запаленото кандило пред нея. На другата сутрин аз усетих необичаен аромат, който идваше от стаята, където стоеше светата икона, но дори и много не се учудих, защото едно от чудесата на Богородица от тази икона е и това, че често от нея се разнася благоухание, и всеки път то е с различен аромат. Случвало се е да се разнасе благоухание, когато предстои изпитание и затова аз бързо се поклоних пред иконата – и, о чудо! – изведнъж забелязах, че изсъхналите до вчера филизи на лилията са живи и са раззеленили. В първия момент не реагирах, но после я фотографирах, за да запечатя този кадър. Ето така безжизненото цвете разцъфтя под въздействието на благодатта. Чудо се случи и с памучето, взето от гроба на свети Георги - на него и до днес има капчици миро. Това памуче винаги стои пред иконата и често мироточенето от нея се усилва.

– Разкажете, моля ви, какво се случи след завръщането ви от Атон в Грузия?

Георгий:

– След посещението в Атон ние бяхме на гости на патриарх Илия II. Той изслуша разказите ни за чудесата, които се случиха, благодарение на иконата „Царицата, носеща радост”, и ни каза, че това е знамение за велика радост. И наистина, навсякъде се носи радост от Нея, защото е Майка и Застъпница за всички, които Ѝ се молят. С благословлението на патриарх Илия II иконата беше изложена за поклонение в централния храм „Пресвета Троица”. Хората в безкраен поток от сутрин до вечер, в огромни редици, вървяха към Богородица. И след едно чудо следваше друго. Богородица на иконата „Царицата, носеща радост” дотолкова е Скоропослушница, че хората още не излезли от храма, получаваха отговор на молитвите си. Грузинците изключително много обичат Богородица. За тях тя е Надежда, Утешение, но и огромен източник на любов.


– А има ли свидетелства за чудеса, произлезли от чудотворната икона и случили се извън пределите на Грузия?

Зураб:

– Да, вестта за чудотворната икона се разнесе едневременно не само в Грузия, но и в други страни. Историята за нея е преведена на много езици и ние сме виждали разкази на различни уеб-страници на руски, английски, френски, испански. Започнаха да се стичат и поклонници от чужбина, а потокът от хора в храма „Пресвета Троица” не секва. В този храм се случи и едно истински голямо чудо – Богородица се яви в телесен вид. Тя се яви на едно семейство поклонници във вид на Монахиня. Това явление се случи, когато едно семейство пристигна в храма късно вечерта (храм Самеба е отворен за вярващи и посетители до 10 часа вечерта) да се помоли, и тогава Богородица им се явила като Монахиня и разговаряла с тях. Това е една изключително рядка и вълнуваща до дъното на душата история. Георгий, пазителят на иконата, написа акатист за нея, и Богородица слуша и бързо изпълнява молбите на молещите ѝ се и същевременно въздава велико благословление и милост, след като прочетат акатиста, написан за нея. За съжаление този акатист още не е преведен на руски език.

След като получихме знак от Богородица, трябваше да отнесем иконата в Йерусалим. За нас това изглеждаше невъзможно, ние с Георгий сме обикновени хора, просто пазители на чудотворната икона „Царицата, носеща радост”. Ние не събираме пожертвувания и като цяло нямаме никакви допълнителни доходи. За пътуване до Йерусалим нямахме абсолютно никакви средства, но ето че се случи чудо, и след няколко месеца се отправихме на път към Свещената Земя. Спомням си как отначало, докато носехме иконата по улиците на Йерусалим и приближавайки храма „Възкресение Христово”: площадът пред църквата се изпълни с поклонници и всички искаха да се поклонят и помолят пред чудотворната икона. Молещите се бяха толкова много, че се наложи привечер да поставим иконата в храма, така че всички желаещи да могат да се помолят на Богородица. Славата за Нея мълниеносно се беше разнесла сред вярващите. И започнаха да се случват чудеса.

 

   296987.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)

 

296989.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)

 

 

 

-          297028.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)

 

 

297025.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)

       

 

 

 

297019.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)


 

 

297013.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)

297030.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)

 

 

 

297051.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)

 

 

 

 

297010.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)

 

 

 

 

 

297005.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)

 

 

 

 

297021.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)

 

 

 

297024.p Всемирното Православие - РАЗГОВОР С ПАЗИТЕЛИТЕ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „ЦАРИЦАТА, НОСЕЩА РАДОСТ”  (3)

 

 

 

 

 Сн. 1 - Пазителите на иконата "Царицата, носеща радост"  Зураб Шиошвили и Георгий Чолокав

Сн. 2 - Зураб с появилото се по чудесен начин куче, завело ги до манастира Ксенофонт

Сн. 3 - Зураб Шиошвили. На Голгота

Сн. 4 - Георгий Чолокав. Йерихон, Манастирът на изкушенията

Сн. 5 - Поклонници пред чудотворната икона. Храм „Свети Кирик и Юлита” в Тбилиси

Сн. 6 - Зураб Шиошвили с иконата при Йерусалимския патриарх в Йерусалим

Сн. 7 - "Царицата, даряваща радост” в катедралата „Света Троица” в Тбилиси

Сн. 8 -  Георгий Чолокав. Крайбрежието при Иверския манастир. Мястото, на което Гавриил Грузин е изнесъл от морето Иверската икона на Пресвета Богородица

Сн. 9 - Зураб Шиошвили на крайбрежието на Иверския манастир в Атон

Сн. 10 -  Иверската икона Пресвета Богородица – Вратарница. Манастирът Иверон, Атон

Сн. 11 - Зураб Шиошвили с чудотворната икона „Царицата, носеща радост” до копието на чудотворната икона в Манастира на Кръста в Йерусалим

Сн. 12 - Георгий Чолокав с чудотворната икона в Дома на Вероника. Виа Долороса, Йерусалим

Сн. 13 - Грузинският патриарх Илия II пред чудотворната икона в храма „Света Троица” в Тбилиси

Сн. 14 - ”Царицата, даряваща радост” на Гроба Господен, в храма „Възкресение” в Йерусалим

  

26 юли 2018 г.