239015.p Всемирното Православие - ГРУЗИНСКАТА ЦЪРКВА КАНОНИЗИРА ДВАМА ЦАРЕ, ДВЕ ИГУМЕНИИ И ЕДИН ПАТРИАРХНа заседанието си от 21 декември Св. Синод на Грузинската православна църква канонизира грузинските царе Баграт III и Соломон I, игумениите Нино (Амилахвари) и Тамар (Марджанишвили), както и Католикос-Патриарха Калистрат (Цинцадзе), възглавявал Църквата в периода от 30-те до 50-те трудни години на ХХ век, съобщава Благовест-инфо, с препратка към Interpressnews.

 

Баграт III (960-1014) се прославил като цар-обединител. Той успял да обедини под своя власт почти цяла Грузия, без Тбилиси, който останал в подчинение на арабите.

Соломон I (1735-1784) бил цар на Имеретия (Западна Грузия) през втората половина на XVIII век.

Католикос-Патриарх Калистрат се родил през 1866 г. в свещеническо семейство в едно от имеретинските села. Според Уикипедия, той завършил Тифлиската семинария и Киевската духовна академия. Бил ръкоположен за свещеник през 1892 г. През 1925 г. станал епископ, а през 1932 г. бил избран за патриарх. След като поел управлението на Църквата, той се стремял да спре процеса на закриване, разрушаване и разграбване на храмовете и манастирите, запазвайки при това лоялно отношение със съветската власт.

Игумения Нина (Нино) Амилахвари живяла през втората половина на XIX век. Благодарение на трудовете ѝ бил възстановен монашеският живот в манастира „Св. Нина“ в Самтавро (Мцхета).

Схиигумения Тамар (Тамара Александровна Марджанишвили, 1869-1936) приела монашество в манастира Бодбе, където завършила жизнения си път света равноапостолна Нина. През 1902 г. тя станала игумения на този манастир. През 1905 г., след покушения над живота ѝ по време на революционните събития, се преместила в Москва, където възглавила Покровската община, пише сайтът на църквата „Св. Благовещение“ в Тайнинск. Впоследствие основала Серафимо-Знаменския скит близо до Москва. След като болшевиките закрили скита, тя живяла в Подмосковието, в Перхушково, а през 1931 г. била арестувана и заточена в Сибир. След три години на майка Тамар, която била вече неизлечимо болна, ѝ било разрешено да се върне в Подмосковието, където починала през 1936 г.