След като получи акта на Светия архиерейски събор на „Македонската православна църква – Охридска архиепископия“, с който приема общопризнатия каноничен статут, предоставен ѝ през 1959 г. от Светия архиерейски събор на Сръбската православна църква, той изрази надежда Сръбската православна църква да определи каноничния ѝ статут, който трябва да бъде последван от общоправославно съгласие и приемане на този статут.

Имайки това предвид, Светият архиерейски събор на Сръбската православна църква реши:

- с благодарност към Господа и с радост, Съборът приветства приемането на общопризнатия каноничен статут, който е статут на възможно най-широка автономия, т.е. пълна вътрешна независимост, предоставена през 1959 г.;

- тъй като това премахва причините за прекъсване на богослужебното и канонично общение, причинено от едностранното провъзгласяване на автокефалията през 1967 г., се установява пълно богослужебно и канонично общение;

- чрез установяване на единство на канонични основания и при условията на действие на каноничния ред на цялата територия на Сръбската православна църква, диалогът за бъдещето и евентуалния окончателен статут на епархиите в Северна Македония е не само възможен, но и целенасочен, легитимен и реалистичен;

- в диалога за тяхното бъдеще и евентуално окончателен каноничен статут, Сръбската православна църква ще се ръководи само и изключително от еклисиологично-канонични и църковно-пастирски принципи, критерии и норми, без да се интересува от „реално-политически“, „геополитически“, „църковно-политически“ и други подобни факти или от едностранни инициативи и неподлежащи на ничие влияние или натиск;

- и накрая, Съборът не възнамерява да определя на новата Църква-сестра ограничителни клаузи относно обхвата на нейната юрисдикция в родината и в диаспората след решаване на статута си, с препоръка да разреши въпроса за официалното си име в пряк братски диалог с гръцките и други поместни православни църкви.

(16 май 2022 г.)