Автор: Ставр. иконом Димитър Македонов 
Източник: Църковен вестник
 

По запазени данни в летопис от 1205 г. първият отшелник в Чехия е св. Иван Чешки. Според същия писмен извор около 880 г. Иван, син на хърватския княз Гестимулус, решил да се посвети на пустинен живот. След като обходил много места, избрал си в Светоянските пещери под голяма скала една пещера и се установил в нея. Днес малката община, която се намира на 4 км от град Бероун в Средна Чехия и на 30 км от Прага, се нарича „Свети Ян под скалата”.

 


Един ден княз Борживой Тетински, от известния род Пржемисловци, дал много князе и крале на чешкия народ, излязъл на лов за мечки. Но кучетата му подгонили една сърна, която се спряла на брега на река Миза и се бранила от кучетата. Княз Борживой слязъл от коня и с меча си я пробол, но внезапно от вимето ѝ започнало да тече мляко, което изненадало много княза и тези, които го придружавали. В този момент от скалата излязъл величествен мъж, който здраво държал в ръката си тояга, бил бос, облечен в груба дреха, с много дълги коси и вежди, които се спускали над очите му. Той се обърнал към княза с въпрос: „Защо уби моето животно?” Князът се стреснал, но събрал сили и попитал: „Заклевам те в името на Иисуса Христа, лош или добър човек си?” Мъжът отговорил: „Човек съм и недостоен служител на Иисуса Христа, а тук живея в името на Света Троица, с помощта на Иисуса Христа, света Богородица и свети Йоан Кръстител!”

По молба на княза той му показал пещерата, в която живее, казал му своето име Иван и това на родителите си Гестимулус и Елисавета. А така също, че живее в пещерата четиридесет и две години и никога не я е напускал. Млякото, което му давала сърната, му служело за прехрана. Князът не искал да вземе убитата от него сърна, но св. Иван му казал да я отнесе със себе си, а месото ѝ да раздаде на бедни, за да се молят на Бога за техните души.


Когато князът се завърнал в замъка си Тетин, разказал на жена си Людмила (бъдещата св. мчца Людмила Чешка) за необикновената среща с този свят човек. На другия ден князът изпратил един църковен служител и шест други мъже да помолят св. Иван да посети Тетин. Те го качили на едно осле и се отправили за Тетин, където с голяма почит бил посрещнат от княз Борживой и жена му Людмила. Приели го в замъка и му предложили храна, но той не вкусил нищо, благословил двамата и се върнал в пещерата си, придружен от същите мъже. Преди това помолил о. Павел, свещеника при замъка, след три дни да отиде и отслужи света Литургия в пещерата му.

Когато той дошъл, св. Иван се изповядал и му разказал за своя произход, за това, че обикнал пустинническия живот още от младини и след като се разделил с родителите си, дълго време обикалял много планини, докато ангел Божий го довел и му показал скалата, в която трябвало да се засели. В продължение на две години зли духове го нападали и измъчвали. Но когато решил да напусне пещерата, явил му се св. Йоан Кръстител и му казал: „Иване къде отиваш?” Той му отговорил, че зли духове го измъчват и не му дават покой. Св. Йоан Кръстител му казал да се върне в пещерата и му дал кръст, с който да прогонва злите духове. Той се върнал в пещерата и въпреки че бил подлаган от сатаната и неговите служители на изпитания, той ги прогонвал със светия кръст.


След като се причастил с Тялото и Кръвта на Господа Иисуса Христа, три дни след това починал и бил погребан съгласно желанието му на това място в скалата, където преживял целия си пустиннически живот.


Православната църква в Чехия празнува паметта на св. Иван Чешки на 25 юни и го прославя със следния тропар:

„Когато в тъмнината на неверието живееше народът, явил се в пустинята ангел Божий и свидетелствал за Христовата православна вяра. Многопочитани свети Иване Чешки, моли Христа Бога да укрепи наследието на отците ни и спаси нашите души.”


След смъртта му княз Борживой построил на това място храм, посветен на рождението на св. Йоан Кръстител. В този храм се предполага, че са запазени част от мощите на св. Иван Чешки. Неговият гроб станал място за поклонение. Непосредствено пред пещерата тече и освежава поклонниците водата на извора Иванка - извиращ от пещерата. На водата от извора се приписва чудодейна сила. В тайнствената атмосфера на пещерата се намират проходи, които крият спомени за светия пустинник: издяланото в камъка легло на светеца, камък с ясно отчетливи отпечатъци от усърдното коленичене по време на молитва.

Два отвора в скалата имат интересен произход. Единият възникнал, когато св. Иван се опрял на скалата и тя се отместила, за да не го нарани. Другият отвор в тавана се нарича Дяволска дупка, през която отшелникът прогонвал злите духове, когато го изкушавали. Днес тези, които не се плашат да се изкачат на скалата, биват възнаградени от прекрасния изглед към околността, с живописния път на река Бероунка, извиваща се около скалите. Все повече поклонници идват при скалата и търсят молитвената помощ на св. Иван (Ян) пред Бога.

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре