P1170508 Всемирното Православие - ЛАГЕРЪТ НИ В ГЪРЦИЯ С ТВОРЧЕСКА И ПОКЛОННИЧЕСКА ЦЕЛ БЕ ЕДНО НЕВЕРОЯТНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

Още от самото начало на пътуването за съседна Гърция всичко започна направо прекрасно.  Първото нещо, което направихме след като преминахме границата до Златоград, беше да посетим манастира „Света Богородица” край Ксанти , където се  срещнахме с  монахиня /прекрасна жена/ по една чиста случайност. Тъкмо когато мислехме да си тръгнем и съжалихме,  че не сме срещнали никого и не сме влезнали в църквата,  почукахме на манастирската врата и монахинята ни отвори. 

Тя веднага ни въведе в църквата, а после ни даде нафора , която да изядем на другия ден преди закуска. След сбогуването ни с нея се отправихме към  лагера – една наета къща на брега на Бяло море в община Авдира от нас, клуб „Деца-журналисти” към Младежкия православен център”Чисти сърца” в Смолян, водени от ръководителката ни Росица Примовска.  От далеч забелязахме „новия наш дом”. Беше прекрасен. Посрещнаха ни семейство Мария и Манол Люнчеви. Това бяха така да се каже нашите хазяи за през тези 4 дена.

Настанихме се.  Хапнахме и веднага хукнахме към  морето, което буквално беше на 30 крачки от къщата. Плуване, игри, веселие.  Дойде време за вечеря. Всеки вече знаеше своите задължения. Едни нареждаха масата, други сервираха, трети отсервирваха, а останалите миеха чинии. След  вечеря събрахме съчки и клечки и си напалихме огън на плажа. Беше много романтично, защото същата вечер луната бе направила в морето лунна пътека. После решихме да се разходим по плажа. За наше учудване, на мястото на дневното ни море сега заради отлива имаше малки островчета. Веднага се затичахме към тях и си направихме снимки.

След закуската на другия ден отидохме в Порто Лагос, за да посетим манастира „Свети Николай” в самото море.  Преминахме по дългия дървен пешеходен мост, за да стигнем до него.  Там беше прекрасно. Разказаха ни историята за един много добър монах, който приживе е помагал много на хората, а сега след смъртта му, когато хората се молят в  църквичката, където той е живял и служил, ставали чудеса.  ”Много силно място” – така ни казваха всички и ние решихме да напишем имената си за здраве.  На следващия  ден отидохме на параклис върху скала на брега на морето до Авдира, в който вместо стенописи, има окачени различни икони, донесени от хора от цял свят. И ние децата от „Чисти сърца” също оставихме една иконка с  Богородица и кандилце точно на входа, за да може, който дойде в това параклисче, да запалва кандилцето за здраве. После слязохме до мястото, където ни чакаше нашият автобус и играхме български хора, които ни показваше госпожа Олга Келевска, ръководител на танцов театър „Еньовче”. С нас през цялото време беше и майка Снежа Аръчкова, която често  ни помага.

Върнахме се в  „къщичката” ни. Обяд и после плаж, а след плажа вечеря. Но тази вечеря беше по-специална. Чичо Манол, както всички го наричахме, ни омая с чудните си разкази за Атон, за живота на монасите и за нашия манастир там. Всички слушахме в захлас.

Но дойде и време за раздяла. Въобще не ни се тръгваше, но трябваше. След като се сбогувахме с това хубаво място, ние потеглихме отново към България,  към нашия Смолян. Преди да преминем границата обратно, ни очакваха още два обекта. Първо се отбихме в Археологическия  музей в Авдира, в който има  богата колекция-експонати,  свързани с историята на древна Елада.  В Ксанти посетихме  ботаническата градина-и магазин на гръцкия агроном, завършил в Пловдив. Взехме му интервю и му разказахме за нашата акция на Доброволческата ни организация „Чисти сърца” – „Цветните балкони на Смолян”. Той ни се зарадва много. Когато си тръгнахме,  на чист български ни каза да изчакаме малко. Върна се с цяла касетка босилек, който ни подари специално за нашата акция. Бяхме много щастливи, че ни подкрепиха дори и в Гърция.

 

 

 P1180440.JPG - 76.08 Kb

 

 P1200573.JPG - 42.62 Kb

 

 P1200628.JPG - 46.57 Kb

 

 P1200645.JPG - 65.94 Kb

 

 P1200664.JPG - 59.59 Kb

 

 P1200685.JPG - 50.09 Kb

 P1200690.JPG - 57.90 Kb