Първият ден от новата учебна година… Не мога да кажа, че съм особено развълнувана от този факт, но ще споделя с читателите на сайта моите размишления защо е така.

Вероятната причина за липса на каквото и да е вълнение у мен, се дължи на факта, че този ми е десети по ред първи учебен ден. Цели десет години наред, прекарани в ранно ставане, непрекъснато прозяване и напразни надежди, че утре може би ще забравят да ме изпитат. Следобедите, изпълнени с писане на безкрайни домашни, които ежедневно се дават и често да си призная, на мен лично ми звучат като „смъртна присъда”. Уви. Трябва да я „излежа” докрай… докато завърша средното си образование.

Но има и нещо хубаво, което се случва на първия учебен ден. И то е в „Чисти сърца”. Тогава се събираме пак заедно всички, прегръщаме се поред и сме щастливи. Аз се връщам от дългата си ваканция извън Родопите и децата ми се радват. Аз също на тях.

С водосвет по традиция отбелязахме началото и на тази учебна година. Направихме го на празника „Вяра, Надежда, Любов и майка им София” в нашия храм „Свети Висарион Смоленски” с молитвата тази година да бъде по-добра и по-щастлива. Водосвета извършиха отец Запрян, който е секретар на Архиерейското наместничество, отец Димитър, предстоятел на храма, и иподякон Даниел от Смолян, студент в Богословския факултет на СУ. В песнопенията участваха и нашите най-малки чисти сърца – децата от групата по хорово пеене. А децата от групите по вероучение изпълниха поетична композиция за вярата, надеждата, любовта и мъдростта в живота ни. Много беше вълнуващо всичко. Поръсени бяхме със светена вода, отчупихме си от питите за здраве.

После всички заедно – малки дечица, големи тийнейджъри, родители, учители и гости се отправихме към залата на неделното училище за обща среща. Ръководителите на групите в „Чисти сърца” по пеене Соня Белидерова, по вероучение Николина Жекина и Радка Георгиева, по журналистика Росица Примовска и по изобразително и приложно изкуство Катя Савова представиха намеренията си за нашето творческо и духовно обучение през новата учебна година. Обявиха, че продължаваме да работим за укрепването на вярата и за съхраняване на българските ценности. От името на родителите благодари майката Снежа Аръчкава, а аз пък от името на децата.

На тази среща представихме 7-минутната си презентация, събрала 190 снимки от нашите разностранни дейности през миналата учебна година. Видяхме и всичко онова, което нашата Младежка доброволческа организация „Чисти сърца” е изпълнила. На някои прояви не съм била. Оказа се, че докато аз съм си почивала при баба и дядо, приятелите ми доброволци въобще не са бездействали. Те са работили. Видях, че са ходили и до Кръстова гора с доброволческа инициатива и в сайта „Смолян днес” са публикували 90 снимки. Това, драги читатели, ме накара да се почувствам малко по-малко доброволка. Затова пък успях да се реванширам още на следващия ден след откриването на учебната ни година и водосвета. Избърсах и подредих всички столове в неделното училище, с което изпълних първото си дежурство за годината. Щастлива съм, че съм пак с приятелите от „Чисти сърца” и можем да си говорим за всичко, можем от сърце да се радваме на успеха на всеки, дори да е малък. Но нищо не е малко, когато сме заедно.