След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост, наричан често „четиридесетница на ап. Филип“. Установен е сравнително късно, в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост и с чисто сърце, душа и тяло благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.

През дните на поста преди Рождество Христово са празниците на много старозаветни пророци, предсказали раждането на Спасителя.

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост и не се различава от Петровия. В много устави дните от 20 до 24 декември са свързани с по-големи ограничения, подобно на дните преди Великден.

1. 15 – 20 ноември - само растителна храна с олио


На 21 ноември е Въведение Богородично - разрешава се риба.


2. От 22  до 29 ноември – разрешава се риба (без сряда и петък)


3. От Андреевден до Никулден: 30 ноември – 6 декември - разрешава се риба (без сряда и петък)


4. 7 декември – 13 декември– разрешава се риба (без сряда и петък)

5. 14 декември – 19 декември – разрешава се риба (без сряда и петък)


6. 20 декември – 24 декември – само растителна храна с олио


От Игнажден до Бъдни вечер е Предпразненство на Рождество Христово


25 декември - Блажи се. Не се пости дори ако се случи в сряда или петък.

НАЙ-ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОСТА

КОГАТО ПОСТИШ…

Преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден, не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не давай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си; нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце!

Бъди благоговеен във всичко – бъди всякога смирен и кротък. Защото каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети? 

И така, като постим телесно, нека постим и духовно; като очистваме тялото с въздържание от храна и питие, нека очистваме душите си от суетни и нечисти мисли; нека се украсяваме с милосърдие, кротост, смирение, примиряване с враговете, с милост към всички наши ближни. Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас. Постихме с пост благоприятен, благоугоден на Господа. Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите. Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен“.


(**Човек, който се готви за изповед и причастие, е необходимо предварително да уточни с изповедника начина на постене. Който е болен или има хронични заболявания, да се посъветва също с изповедника и лекаря си.)


1. В основата на поста е борбата с греха чрез въздържане от храна.

Именно въздържанието, а не изнемогата на тялото, затова всеки трябва да съизмери своите сили, своята подготовка и готовност да пости с правилата за спазване на постите.


2. Постът е аскетичен подвиг, изискващ подготовка и постепенност.


Необходимо е постенето да започва постепенно.
Отначало се започва с въздържание от блажна храна в сряда и петък през цялата година.

 
3. Желаещите да постят трябва да се посъветват с опитен духовник, да му разкажат за духовното и физическото си състояние и да го помолят да благослови поста.


4. Болните задължително да се посъветват с лекар. Бременните жени трябва да се отнасят много внимателно към постенето. На малолетните деца и пътешествениците се разрешава облекчен режим.


5. Заговява се (започва се приемането на блажна храна) след дълги пости в празничните дни след литургията, което също трябва да става постепенно.

 

6. При постите съществуват шест степени на строгост:

  • всичко, освен месо (Месни заговезни);
  • вкусване на риба;
  • топла (готвена) храна с растително масло;
  • топла (готвена) храна без мазнина;
  • студена храна без мазнина и без топли напитки (т.нар. сухоежбина);
  • пълно въздържане от храна.

В дните, когато се разрешава риба, е позволена и топла (готвена) храна, приготвена с растителна мазнина. За спазване на по-строг пост в определени дни е необходимо благословението на свещеник.


7. Телесният пост, без духовен пост, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се прониква със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия.


Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.
За православния човек постът е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от храна. Телесният пост заедно с духовния образуват истинския пост.


Според църковния Устав по време на пост се забранява блажна храна — месо и млечни продукти; само в някои постни дни се разрешава риба, а в дните на строг пост не се позволява не само риба, но и никаква топла (готвена) храна и храна, приготвена с растителна мазнина.


Повярвалите в Христа започнали да постят още от времето на апостолите. Първите християни постили твърде често и продължително, за да се подготвят по-добре за богоугодни подвизи. В първите векове всеки християнин постел не в определено време, а колкото искал и когато желаел. В ІV век намираме вече указания и наредби освен за съществуващите Велик и Петров пост, още и за Рождественския (Коледен) и Богородичен пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.


КОИ СА ПОСТНИТЕ ДНИ?

Kогато към четирите многодневни пости се прибавят и еднодневните, постните дни в православния църковен календар са до двеста на брой.


 ЕДНОДНЕВНИ ПОСТИ


Православната църква е наредила специални постни дни през седмицата. Те са:


всяка сряда – за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания;

всеки петък – за спомен на самите Му страдания и смърт;

срещу Богоявление – 5 януари (18 януари стар стил) – за достойно приготвяне за този велик празник;

на Кръстовден – 14 (27) септември – за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа,

и в деня на Отсичане главата на св. Иоан Предтеча – 29 август (11 септември стар стил).


Пост се изисква от християните и във всеки неделен и празничен ден до свършване на светата литургия.


Постът може да бъде общ – задължителен, и личен – доброволен. Такъв доброволен пост е тримеренето — първите три дни от многодневния Велик пост се прекарват в пълно въздържание. Той се спазва от онези, които желаят и могат да го издържат, с благословение от изповедника им.


ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОСТИТЕ


Постът е въздържание с религиозно-нравствена цел от блажна храна, при умерена употреба на постни ястия. В Стария Завет има много наредби за поста.


Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи Десетте Божии заповеди. Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царства 18:4 – 13). Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в по-малка или по-голяма степен поста.


От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастяването да се предшестват и съпътстват от тъй нареченото говеене. Това ще рече по-усилена и благоговейна подготовка чрез пост и молитва.


Най-благоприятно време за тази подготовка представлява Великият пост. Той, както и другите пости, започва с така наречените „заговезни“ – т. е. ядат се вечерта блажни храни, а от сутринта на другия ден започват постите. При нормални условия говеенето трае една седмица, като първите три дни се прекарват в пълен пост, т. е. „тримерене“. Тримеренето, както беше посочено, е доброволен пост, извършван от онези, които желаят и могат да го издържат, с благословение на духовника им.

При особени обстоятелства като старост, тежка болест, предстоящо неотложно заминаване по служба и др., срокът на говеенето през първата седмица на поста може да се съкрати на три, или даже на един ден, като се препоръчна това да стане с благословението на епархийския архиерей или на енорийския свещеник.

Мнозина от говеещите смятат, че постенето трябва да се състои в отказ от блажни храни. Това е само едната страна на поста – телесният пост, който сам по себе си е недостатъчен без духовния пост, без покаяние. Православните християни, които искат да постят, трябва да знаят това и да го спазват.

 

Икона: (Рождество Христово - Икона от VII-IX в., манастир "Св. вмца Екатерина", Синай)

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре