За архиепископ Серафим (Соболев), неотдавна причислен към лика на светиите, сякаш вече доста е написано и разказано. Въпреки това има всички основания да се смята, че занапред ни чакат нови открития. Да си спомним, че едва преди десетина години в ръцете на руския читател бяха само кратки спомени за владиката, написани от духовните му чеда – архимандритите Пантелеймон (Старицки) и Серафим (Алексиев).
В настояще време картината е друга – на свети Серафим се посвещават конференции, а новите публикации за него следват една след друга. Всичко това дава основание да се смята, че с течение на времето изследователите ще срещнат доста интересни сведения за владиката.
Важно откритие, позволяващо да се изяснят много моменти от живота на светеца, станаха записките на неговата духовна дъщеря - монахиня Касиния (в света Галина Везенкова). Съдбата на тези записки е трънлива и в някаква степен трагична. Самата монахиня се потрудила много за съхраняване на паметта за своя духовен отец, записвала духовните му съвети, конспектирала проповедите му, водела дневник при леглото на умиращия Старец. Именно благодарение на матушка се запазили уникални данни за него.
Работата е там, че голяма част от наследството на владиката било унищожено при пожара в Руския Николски храм през 1944 г. Част от неговото наследство се оказало в ръцете на монахините, отишли в старостилен разкол в Покровския манастир, и са недостъпни за изследователите.
Оказали се изгубени и много писма на светеца. През 1944 г., когато в България влязла съветската войска, свети Серафим се обърнал към всички духовни чеда с молба да унищожат всички негови писма, главно заради съдържащите се там нападки срещу комунистическата власт. Действително, голяма част били унищожени тогава. Майка Касиния също не нарушила благословението на духовния си отец, само че преди да изгори писмата направила много извадки от тях, подбирайки най-важното. Получил се голям куп листове, върху които били запечатани наставления на светителя и мнението му по различни въпроси. Монахинята ги допълнила и със свидетелства за чудеса по молитвите на владиката.
Сам светецът предсказал на матушка, че след време тя ще има свой манастир. Но тъй като българските манастири обикновено са малочислени, майка Касиния дълги години била и игумения, и единствена монахиня в обителта. Старицата завършила мъченически жизнения си път - през 1981 г. била убита при неизяснени обстоятелства. За да скрият следите, убийците запалили къщичката, в която матушка живеела. Затова писмата ѝ пострадали и от огъня, и от водата, с която пожарникарите заливали къщата ѝ. Повредените листа хартия се оказали у духовната дъщеря на монахиня Касиния – историкът Анастасия Бойкикева. И въпреки че голяма част били изгубени, все пак съдържанието на доста от тях било възстановено. Записките на монахиня Касиния били допълнени със спомените на йеромонах Николай (Шелехов). Неотдавна част от тези материали бяха публикувани на български език, друга част влезе в книгата „Огнен пламък“ („Пламень огненный“), има и такива, които все още чакат своя час.
Трябва веднага да направя уговорката, че не всичко може да се публикува. В частност, това се отнася за някои съвети на св.Серафим, които владиката е давал на конкретни хора и които не могат да бъдат прилагани за всички. Например, владиката съветвал едно от духовните си чеда да чете само определени томове от „Добротолюбие“, преценявайки, че за неговото душевно устроение в този момент това ще бъде най-полезно. Но за широк кръг читатели такъв конкретен съвет може да не е от полза.
Друго нещо са щрихите към портрета на владиката. Благодарение на запазилите се записки, можем да узнаем много нови и интересни факти за светеца.
Това касае и воронежкия период от живота му. Архипастирът тежко преживявал революцията и гражданската война, измъчвали го въпроси за бъдещето на страната, за бъдещето на Църквата, какво го чака него самия. Намирайки се в България, той си припомнял как през 1919 г. едва не загинал по време на литийно шествие, когато болшевиките открили огън срещу молещите се. В този момент отец Серафим държал в ръце Евангелието и под дъжда от куршуми го отворил:„Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си“ (Лука 1:15) — прочел архимандрит Серафим първите попаднали пред очите му думи. Този евангелски откъс, отнасящ се за свети пророк Йоан Предтеча, и прочетен пред лицето на изглеждалата неминуема смърт, светителят ще помни винаги и ще приеме като Божие указание да се стреми към съвършенство.
Не по-малко интересни са сведенията за отношението на владика Серафим към Распутин. В книгата „Огнен пламък“ („Пламень огненный“) се привеждат свидетелства, че йерархът цял живот го смятал за авантюрист, който руши царското семейство и дискредитира монархията. Такива сведения има например в публикуваното наскоро собственоръчно написано писмо на свети Серафим до архиепископ Вениамин (Федченков). Благодарение на записките на монахиня Касиния обаче стана известно, че такъв негативен извод светителят е направил не въз основа на чужди думи, а въз основа на личен опит. Слушайки за Распутин, бъдещият владика, тогава още студент в академиятаНиколай Соболев, го посетил, но скоро бил разочарован от него. Смята се, че разговорът между тях не бил дълъг, тъй като светeцът впоследствие често си спомнял само една фраза на Распутин: „Явно Соболев трябва да замине за Япония“.
Посещението на Распутин не било случайно – владиката често посещавал подвижници на своето време. От някои, като Распутин, той се разочаровал, а други помнел цял живот, като пример за благочестие и смирение. Поразителното е, че в навечерието на страшните години на безбожие и антицърковен терор Господ изпратил на руската земя огромно множество подвижници, както ярки, така и незабележими. Така че бъдещият светец имало при кого да отиде.
В годините, когато учел, той посещавал праведния Йоан Кронщадски и гетсиманския старец Исидор (Грузински-Козин), който му предсказал монашество. Ставайки йеромонах и поселвайки се в Калужка губерния, той се сближил с Оптинските старци. Един от тях, преподобни Анатолий (Потапов), станал негов духовник. Но отец Йоан Кронщадски, отец Исидор, старецът Анатолий са добре познати имена на известни нам подвижници. А колко са били забравените днес праведници, които светителят също е успял да посети? Във Воронеж, както е известно, той посещавал стареца Аарон Задонски, за чийто живот, за съжаление, нищо не се знае. Чрез проповедите на светеца постоянно се разкриват примери от живота на други подвижници от началото на ХХ в., с които той е бил лично познат.
И в емиграция светецът не оставил своите духовни чеда и се сближил със старци от атонския Свято-Пантелеймонов манастир. Самият манастир в онези години бил практически недостъпен за руските бежанци – Цариградската патриаршия водела политика за прогонване на руснаците от Атон.
Но светогорските монаси имали възможност периодично да напускат манастирите си. Така старецът Касиан (Корепанов) обгрижвал духовно братята от манастира „Св. Иов Почаевски“ в Словакия. Пътувайки през България, той отсядал при свети Серафим. Впоследствие, отец Касиан оставил отзив за владиката, че е свят човек. И още нещо интересно - старецът Касиан поддържал приятелски връзки с още един подвижник от онова време — преподобни Силуан Атонски.
Свети Серафим общувал и с други светогорски старци, изповядвал се при тях, но особено близък бил с йеросхимонах Лот.
Записките на монахиня Касиния хвърлят светлина и върху отношенията на архиепископ Серафим към Втората световна война. Дълго преди нейното начало владика Серафим казвал, че такъв Божий гняв, като този върху Русия през 30-те години на XX век, е невиждан откакто свят съществува. Действително, опитът да бъде построен земен атеистичен рай, масовият терор, погубил милиони души, унищожаването на Църквата – всичко това не можело да остане без наказание. Но както и мнозина руски йерарси, владика Серафим се надявал на скорошното освобождение на Русия. На Архиерейския събор през септември 1939 г. владиката признал необходимостта от възстановяване на монархическата власт в Русия. За политически лидер на руската емиграция Съборът признал тогава великия княз Владимир Кирилович.
Но архиепископ Серафим не се зарадвал, когато Германия нападнала Русия – светецът разбирал, че освобождението на Отечеството му от болшевизма не влиза в хитлеристките планове. „Падаме в ново робство – немско“ – ще запише той. Затова владиката никога не извършил служба за победата на Германия, не благославял духовните си чеда да воюват срещу родината. Оставало да се моли, и в частните си молитви светецът просел Русия да се избави и от Хитлер, и от Сталин. Трябва да се каже, че до края на дните си светецът се отнасял рязко отрицателно към Сталин.
Архипастирят смятал, че заради тайната вяра, която народът пазел в годините на безбожие, Господ ще помилва Русия и ще ѝ даде православен монарх. Според записките на монахиня Касиния, владиката говорел, че преди това в Русия ще дойде на власт национален лидер „от военните“. Остава да се надяваме, че това пророчество няма да ни отмине.
Съществуват ли перспективи за откриване на нови материали за свети Серафим? — Несъмнено. Така например, до този момент не е открита кандидатската дисертация на отец Серафим — „Учение за смирението по отците от Добротолюбие“ („Учение о смирении по отцам Добротолюбия“). Известно е, че владика Серафим водел кореспонденция с митрополит Елевтерий (Богоявленски), който живеел в Литва, както и с пребиваващия в Париж архиепископ Вениамин (Федченков). И е напълно възможно в местните архиви да се намерят негови писма. Същото може да се каже и за Атон.
Така че църковните историци има над какво да поработят.
Статията е предоставена на „Всемирното православие“ с любезното съдействие на доц. д-р Андрей Кострюков.
