Много е тежко след всичко, което Бог е направил за нас, хората, да отидем във вечните мъки и да Го огорчим. Да не дава Бог, не само човек, но и нито една птичка да отиде в ада".

Помнене на смъртта

- Отче, за какво трябва да мисли човек в деня, когато се е родил ^[102]?

- Нека мисли за деня, в който ще умре и да се готви за голямото пътуване.

Сприятеляване със смъртта

- Отче, получи се крайната диагноза. Бучката, която имате, е рак и при това злокачествен.

- Донеси ми една кърпа, та да стана да заиграя хоро и да запея: „Хайде сбогом, окаян свят”! Никога през живота си не съм играл хоро, но сега от радост, че смъртта приближава, ще поиграя.

- Отче, лекарят каза, че първо трябва да се приложи лъчетерапия, за да се разбие туморът, и след това ще се извърши оперативна намеса.

- Разбрах! Първо ще бомбардира авиацията, а след това ще започне атаката! И тъй, ще отида горе и ще ви донеса новини!... Някои, дори и възрастни, ако лекарят им каже: „Ще умреш” или „Има надежда петдесет на сто да оживееш”, стяга им се душата. Искат да живеят. Какво ще постигнат? Недоумявам! Ако човек е млад, е, някак си е оправдано, но един възрастен да полага усилия да живее, това не го разбирам. Друго е да се подложи на някаква терапия, за да станат поносими болките. Не иска да удължава живота си, а иска само да са малко по-поносими болките и да се обслужва сам, докато умре - в това има смисъл.

- Отче, молим Бога да удължи живота ви.

- Защо? Не се ли казва в псалома, че седемдесет са годините на нашия живот? (виж Пс. 89:10).

- Но Псалмопевецът добавя: „а при по-голяма сила, осемдесет години”... (виж пак там).

- Да, но казва: „най-доброто време от тях е труд и болести” (пак там), така че по-добър е покоят в другия живот.

- Отче, възможно ли е човек поради смирение да не се чувства духовно готов за другия живот и да иска да поживее още, за да се приготви?

- Това е добро, но откъде знае, че ако поживее още, няма да стане по-лош?

- Отче, кога човек се сприятелява със смъртта?

- Кога ли? Когато в него живее Христос, тогава смъртта е радост. Но не е правилно да се радва, че ще умре, поради това, че му е омръзнал животът. Когато в добрия смисъл се радваш на смъртта, тя бяга от тебе и отива да намери някой страхливец! Когато искаш да умреш, тогава не умираш. Който си живее в удоволствия, се страхува от смъртта, защото му е приятен светският живот и не иска да умре. Ако му споменат за смърт, казва: „Да чукна на дърво”! Докато, ако човек страда, измъчва се и т.н., счита смъртта за избавление и казва: „Жалко, че смъртта още не е дошла да ме вземе... Сигурно е срещнала препятствия!”

Малцина желаят смъртта. Повечето искат нещо да довършат и не искат да умрат. Добрият Бог обаче е устроил така, че всеки да умре, когато е вече узрял. Във всеки случай, един духовен човек, било млад или стар, трябва да се радва, че живее, да се радва, че ще умре, но да не се стреми да умира, защото това е самоубийство.

Един мъртъв за света, но духовно възкръснал човек никога не чувства безпокойство, страх или тревога, защото с радост чака смъртта, тъй като ще отиде близо до Христа и ще се весели. Но той се радва и че живее, защото живее отново близо до Христа и чувства част от райската радост още на земята, и се пита дали в рая съществува по-голяма радост от тази, която чувства на земята. Такива хора се подвизават любочестно и със себеотрицание и понеже пред себе си поставят смъртта и ежедневно мислят за нея, още по-духовно се подготвят, по-смело се подвизават и побеждават суетата.

Умиращите

- Отче, поискаха от нас да се помолим за един човек, който дни наред береше душа, но душата му не излизаше.

- Защо не излизаше душата му? Беше ли се изповядал?

- Не, не е поискал да се изповяда. Отче, винаги ли страданието на човека, когато излиза душата му, се дължи на греховността му?

- Невинаги е така. Нито когато душата на човек излиза спокойно, означава, че се намира в добро състояние, нито ако се мъчи в предсмъртния си час, означава, че има много грехове. Някои хора поради голямо смирение настоятелно просят от Бога неблагообразен свършек на живота си, за да не бъдат прославяни след смъртта си. Или пък, може някой да има мъчен край, за да изплати част от дълга. Например, ако хората са го хвалели повече, отколкото е заслужавал, Бог допуска в смъртния му час да изглежда по такъв начин, че да падне в очите на хората. Друг път Бог допуска някои да се мъчат, когато берат душа, за да разберат тия около тях колко е мъчно там, в ада, когато от тук не си се подготвил. Докато, ако имаш редовни документи, т.е. ако добре си подготвен, тогава преминаваш от единия живот в другия без дангалаците въобще да се доближават до теб.

- Отче, правилно ли е да не казваме истината на някой смъртник или на някой, който е тежко болен?

- Зависи и от това какъв човек е. Понякога някой болен от рак ме пита: „Какво ще кажеш, отче? Ще живея ли, или ще умра?” Ако му кажа: „Ще умреш”, ще умре още същия час от притеснение. Докато, ако не му го кажа, придобива кураж и посреща мъжествено болестта си. Когато съзрее, сам вдига кръста си и продължава. По този начин може да преживее няколко години, да подкрепи семейството си и да се подготви и той, и близките му. Естествено, не му казвам, че ще живее хиляда години или пък че никакво време не му остава, но му казвам: „По човешки е трудно да ти се помогне. Разбира се, за Бога няма нищо трудно, но ти гледай да се подготвиш”.

- Понякога, отче, близките му се колебаят дали да го причастят, за да не пробудят в него съмнения.

- Значи да си отиде непричастен, за да не би да научи, че ще умре и да се притесни, така ли? Нека близките му кажат: „Светото Причастие е лекарство. То ще ти помогне. Добре е да се причастиш”. Тогава чрез причастието получава помощ и едновременно с това се приготвя за другия живот.

- Отче, трябва ли да се служи маслосвет над умиращите?

- Над онези, които се мъчат да предадат душата си, се чете последование при разлъка на душата от тялото. Маслосвет се служи за всички болни, а не само за тия, които са на смъртния си час.

- Отче, това, което човек говори при смъртния си час, свързано ли е с духовното му състояние?

- Нека не си вадим лесно заключения. Може човек в смъртния си час да чувства болка, да се затруднява и на лицето му да е изписана болка, тъй че другите да си мислят, че не е в добро душевно състояние. Но изражението на болка се различава от другото, което е изражение на уплаха и агония. Може човек да страда, да го боли горкия, а другите да си мислят, че се бори с бесовете, които са дошли да вземат душата му!

- Отче, когато една душа напуска този живот подготвена, ще премине ли през митарствата?

- Когато една душа е подготвена и се издига към Небето, демоните не могат да ѝ попречат. А ако не е готова, бива мъчена от дангалаците. Някой път Бог допуска душата на човека, който има дългове, да гледа митарствата в смъртния час, за да получим полза ние, които ще живеем още, тъй че да се постараем да изплатим тук дълговете си. Спомняте ли си случая с Теодора? ^[104] Бог допуска някои хора да видят определени неща, за да получат полза останалите и да се покаят. В житието на преподобни Евфросин например четем как игуменът след видението, което преживял, се озовал с ябълките в ръка, за да видят това и другите и да получат полза ^[105] . 

Понякога пък Бог устройва така, че душата, която се разлъчва от тялото, води разговор, за да се покае самият умиращ или тези, които го слушат. Виждате ли, Бог има много начини, по които спасява човека. Понякога помага чрез ангели, понякога чрез изпитания или различни знамения. Познавах една жена, която се отнасяше варварски с мъжа си и свекървата си; биеше ги и двамата. Тя самата обикаляше по съседите да си говори, а свекърва си, която беше старица, я изпращаше всеки ден на нивата. Бедната старица ходеше всеки ден на нивата, на два часа път, едва влачейки краката си и работеше от сутрин до вечер, без да се оплаква. Докато един ден, когато се върнала вкъщи пребита от работа, легнала и казала на снаха си: „Архангел Михаил взема душата ми. Изчисти кръвта, чедо мое”. „Каква кръв, бабо?”, питала изплашено снахата, защото не виждала кръв по нея. „Ето, детето ми, кръвта, която тече! Изчисти я, изчисти я!” Докато снахата се обърне да види, старицата вече издъхнала. След този случай снахата се осъзнала и променила живота си; от звяр се превърнала в агънце. Било Божий промисъл да види как свекърва ѝ издъхва с тези думи, да повярва, че свети Архангел Михаил уж с меч взема душите, за да се изплаши и да се покае. Тоест Бог ѝ проговорил на езика, който тя разбирала, за да се осъзнае, защото явно била добронамерена.

- Отче, какво означава, когато смъртникът зове свои починали роднини?

- Често пъти и това се случва, за да бъде за поука на другите, които са около умиращия. Познавах една богата госпожа, която беше свята жена. Не се беше омъжила, а живееше със сестра си, на която беше дала всичкото си имущество. Зет ѝ, който умря след нея, когато береше душа, я викаше: „Ела, Деспина, да се простим. Прости ми... много те измъчих, прости ми!” Питаха го: „Къде е Деспина?” „Ето, не я ли виждате? Ето, там е!”, каза им и след това издъхна.

- Отче, могат ли да се простят така хората, дори в последния миг от живота си с някого, който е вече умрял?

- Бог позволява дори и така да се простят, понеже човек в смъртния си час се покайва и чувства нуждата да иска прошка.

Самоубийството

- Отче, някои хора, когато срещнат някоя голяма трудност в живота си, веднага помислят за самоубийство.

- Това е поради егоизъм. Повечето, които се самоубиват, слушат дявола, който им казва, че ако сложат край на живота си, ще се избавят от вътрешното мъчение, което изживяват, и те от себелюбие се самоубиват. Ако например един човек извърши кражба и бъде доказано, че е откраднал, казва си: „Край, станах за срам пред всички”, и вместо да се покае, да се смири и да се изповяда, за да се избави, той се самоубива. Друг се самоубива, защото детето му е парализирано. Казва си: „Как мога аз да имам парализирано дете?”, и се отчайва. Ако той е виновен за това и го признава, нека се покае. Как слага край на живота си и оставя детето си на пътя? След това не става ли вината му още по-голяма?

- Отче, често се чува за някой, който се е самоубил, че е имал психологически проблеми.

- Когато се самоубиват душевноболни, имат смекчаващи вината обстоятелства, защото умът им е разстроен. И един облак да видят, се чувстват потиснати. Ако имат и някое притеснение, тогава все едно че облачността е двойна. Обаче за онези, които се самоубиват, без да са душевноболни, както и за еретиците, Църквата не се моли, но ги оставя на съда и милостта Божии. Свещеникът не поменава имената им на проскомидията, нито вади частица за тях от светия Агнец, защото със самоубийството си се отнасят презрително и се отричат от живота, който е дар от Бога. Все едно че неблагодарно захвърлят всичко в Божието лице.

Но ние трябва много да се молим за тези, които се самоубиват, та добрият Бог да направи нещо и за тях, защото не знаем какво е станало, че са се самоубили, нито в какво състояние са били в последния момент от живота си. Може в момента, в който са издъхвали, да са се разкаяли, да са поискали прошка от Бога и покаянието им да е било прието, тъй че душата им да е била взета от Ангел Господен.

Бях чул, че едно момиченце в някакво село отишло да пасе козата. Вързало я на ливадата и отишло малко по-нататък да си играе. Забравило се в играта си обаче и козата се отвързала и избягала. Търсило я, но не я намерило и се върнало вкъщи без козата. Баща му много се разгневил, набил го и го изгонил от дома. Казал му: „Отивай да намериш козата. Ако не я намериш, върви да се обесиш”. Тръгнало горкото да я търси. Свечерило се, а момичето още не се прибирало у дома си. Родителите, виждайки, че вече е нощ, притеснени, излезли да намерят детето. Търсили и го открили обесено на едно дърво. Било завързало на шията си въжето от козата и се обесило на дървото. Нещастното било толкова любочестно, че приело думите на баща си буквално. После го погребали вън от гробищата.

Църквата, разбира се, направила добре, че го погребала извън гробищата, за да послужи това като спирачка за тия, които за най-малкото се самоубиват, та да се замислят, но и Христос ще направи добре, ако го приеме в рая.

+ + +

^[102] Т.е. на рождения си ден – б.пр.

^[103] Монасите не се погребват в ковчези, а се обличат в монашеските им одежди, увиват се в монашеска мантия и така се полагат в гроба - б. пр.

^[104] Вж. житието на преп. Василий Нови, 26 март - б. пр.

^[105] Вж. житието му на 11 септември. Преподобният Евфросин изпълнявал в манастира си служението на готвач. Тайно се усъвършенствал в добродетелите и достигнал голяма духовна висота. Една нощ неговият игумен се молел на Бога да му открие кой брат в манастира е най-добродетелен. Тогава изпаднал в екстаз и се озовал в градина, пълна с чудни блага. Докато напразно се опитвал да откъсне някой плод от дърветата, пред себе си видял преподобни Евфросин да се наслаждава на цялата онази сладост и поискал от него да му даде от плодовете. Преподобният откъснал три ябълки и му ги дал. Когато игуменът се съвзел от видението, видял, че държи ябълките, които издавали изумително благоухание. А от преподобни Евфросин научил, че действително през онази нощ бил там, където са благата, които предстои да насладят обичащите Бога - б. изд.