Колко е важно поменаването по време на литургия може да се разбере от следните случаи. Още преди прославянето на св. Теодосий Черниговски (1896), йеромонахът (известният старец Алексий от Голосеевския скит в Киевско-Печeрската лавра, починал през 1916 г.), който преоблякъл мощите му, приседнал до тях уморен, задрямал и видял пред себе си Светията, който му казал: „Благодаря ти за грижите към мен. Също така те моля, когато отслужваш литургия, да поменаваш моите родители”; и дал техните имена (свещеник Никита и Мария).

(До момента на видението тези имена били неизвестни. Няколко години след канонизацията в манастира, където св. Теодосий е бил игумен, е намерен личният му поменик, който потвърдил тези имена, потвърждавайки истинността на видението.) „Но как можеш, Свети, ти да искаш моите молитви, когато самият стоиш пред Небесния Престол и подаваш на хората Божията благодат?” „Да, това е така – отвърнал св. Теодосий, но приношението по време на литургия е по-силно от моите молитви“.  

Затова панихидата и домашната молитва за починалите са полезни, както и добрите дела, извършвани в тяхна памет – даването на милостиня и пожертвованията за Църквата. Но особено значение има упоменаването на починалите на Божествената литургия. Известни са много явявания на мъртви, както и други събития, потвърждаващи ползата от поменаването на починалите. Мнозина умрели в покаяние, но не успели да го изявят приживе, са били освободени от мъчения и са получили покой. В Църквата постоянно се възнасят молитви за упокой на починалите, а в коленопреклонна молитва на вечернята в деня на слизането на Светия Дух (Петдесетница) има специална молба „за тези, които са държани в ада”.

Св. Григорий Велики, отговаряйки в своите „Събеседвания” на въпроса: „Има ли нещо, което би било полезно за душата след смъртта?” учи: „Светото жертвоприношение на Христа, нашата спасителна Жертва, принася голяма полза за душите дори и след смъртта, при условие че греховете им могат да бъдат опростени в бъдещия живот. Затова душите на починалите понякога искат за тях да бъде отслужена литургия… Естествено, по-сигурно е сами през живота си да направим това, което се надяваме другите да направят за нас след смъртта ни. По-добре е да извършим изхода си от този живот свободни, вместо да търсим свободата, когато се окаже, че сме в окови. Затова сме длъжни от цялото си сърце да презираме този свят, все едно, че неговата слава вече е отминала, и ежедневно да принасяме на Бога жертвата на нашите сълзи, когато принасяме в жертва Неговата свята Плът и Кръв. Само тази жертва има силата да спаси душата от вечна смърт, тъй като тя тайнствено ни представя смъртта на Единородния Син” (IV;57,60).

Св. Григорий привежда няколко примера с явявания на починали, които се обръщат с молба към живите да им бъде отслужена литургия за упокой, както и на такива, които благодарят за извършена такава; веднъж и един пленник, когото жена му мислела за починал и поръчвала литургия в определени дни, се върнал от плен и разказал, как в определени дни е бил освобождаван от веригите – и това са точно тези дни, в които за него е била отслужвана литургия (IV; 57, 59).

Обикновено протестантите смятат, че църковните молитви за починалите са несъвместими с необходимостта първо да се постигне спасение в този живот. „Ако след смъртта си можеш да бъдеш спасен от Църквата, защо ти е тогава да се затрудняваш и бориш или пък да търсиш вяра в този живот? Дайте сега да ядем, пием и да се веселим”… Разбира се, никой, който се е придържал към подобни възгледи, никога не е постигал спасение с църковните молитви, и е очевидно, че такива аргументи са съвсем повърхностни и дори лицемерни. Църковната молитва не може да спаси този, който не иска спасение, нито този, който никога през живота си сам не е положил за това никакви усилия. В известен смисъл може да се каже, че църковната молитва или пък такава на отделен християнин за починал има още един аспект за живота на този човек: за него не биха се молили, ако той в своя живот не е направил нищо такова, каквото би могло да вдъхнови другите за такава молитва след смъртта му.

Св. Марк Ефески също разглежда въпроса за църковната молитва за починалите и за облекчението, която тя им носи, привеждайки като пример молитвата на св. Григорий Двоеслов за римския император Траян – молитва, вдъхновена от добрите дела на този езически император.

Какво можем да направим за починалите?

Всеки, който желае да покаже своята любов към умрелите и да им окаже реална помощ, може да направи това най-добре с молитва за тях и най-вече с поменаването им на литургия, когато частиците, взети за живите и починалите, се потапят в Господнята Кръв с думите: „По молитвите на Твоите светии измий, Господи, с Твоята честна кръв греховете на тези, които бяха поменати тук.

Ние не можем да направим нищо по-добро и повече за починалите, освен да се молим за тях, споменавайки ги на литургия. Това им е необходимо винаги, но особено през онези четиридесет дни, когато душата на умрелия следва своя път към вечните селения. Тогава тялото не чувства нищо: то не вижда събралите се близки, не усеща уханието на цветята, не чува надгробните слова. Но душата чувства молитвите, произнасяни за нея, благодарна е на тези, които ги отправят и е духовно близка с тях.

О, роднини и близки на покойните! Правете за тях това, което е необходимо и е във вашата власт, използвайте парите си не за външната украса на ковчега и гроба, а за това, да помогнете на нуждаещи се, в памет на своите починали близки, на Църквата, откъдето за тях се възнасят молитви. Бъдете милосърдни към починалите, грижете се за техните души. Този път предстои и на вас и тогава как ще ви се иска, да ви поменат в молитва! Нека да сме милостиви към починалите.  

Щом някой умре, незабавно извикайте свещеник или го уведомете, за да може да той да прочете „Молитвите за изход на душата”, които е редно да се произнесат над всеки православен след смъртта му. Постарайте се, доколкото е възможно, опелото да се отслужи в църква и над починалия да се чете Псалтир. Опелото не е необходимо да се организира прецизно, но е абсолютно необходимо да бъде пълно, без да се съкращава; не мислете тогава за собственото си удобство, а за починалия, с когото се разделяте завинаги. Ако се случи в църквата да има няколко покойника едновременно, не отказвайте, ако ви предложат опелото да бъде общо за всички. По-добре е, ако опелото е отслужено едновременно за двама или повече покойника, тогава молитвата на събралите се близки ще бъде по-гореща, отколкото ако се отслужат последователно няколко погребални служби, и поради липса на време и сили те бъдат съкратени, защото всяка дума от молитвата за мъртвите е като капка вода за жадуващите.  

Погрижете се веднага за четиридесетницата, т.е. за ежедневните поменавания на литургия през четиридесетте дни. Обикновено в църкви, където се служи ежедневно, починалите, които са опети там, се поменават четиридесет дни и повече. Но ако опелото е било в храм, където няма ежедневни служби, роднините трябва да се погрижат и да поръчат поменаване през тези четиридесет дни на място, където се служи всекидневно. Добре е също така да се направи пожертвование в памет на починалия за някой манастир, а също така и в Йерусалим, където в светите места се възнася непрестанна молитва. Но четиридесетдневното поменаване трябва да започне веднага след смъртта, когато на душата е особено нужна молитвена помощ, и затова поменаването следва да започне някъде наблизо, където има всекидневна служба.

Да се погрижим за отишлите в другия свят преди нас, да направим за тях всичко, което можем, помнейки, „че блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилувани” ат.5:7).

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре