Тогава Иисус му каза:

иди и ти прави също така

(Лук. 10:37).

Благослови, отче!

 Гордостта и превъзнасянето нанасят голяма вреда на човека и са пречка за всякакво добро. Защото човек, който не знае и не разбира нищо, а се мисли за мъдър и разумен и се държи надуто, скоро пада, бива посрамен и изгубва всичките си блага.

 

Защото горделивият човек напразно се мъчи да покаже нещо или да направи някое добро, когато доброто бива погубено от гордостта, а мъдростта бива посрамена от лукавството, както при днешния фарисейски законник, за когото ще чуете сега от Евангелието.

От Лука, зачало 53

В онова време един законник дойде при Иисус и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? А  Той му каза: в Закона що е писано? как четеш? Той отговори и рече: “Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си”. Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя. И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците? Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.

Тълкувание

Този законоучител мислел с лукавство да хване Христа като противник на закона, но Христос усетил лукавството му и му дал отговор от закона. Той се мислел за прав, но не бил такъв. Затова Христос го попитал да каже с устата си какво е писано в закона и да се засрами. Когато Христос го попитал: В Закона що е писано?”, той Му казал двете главни заповеди: първо, да обичаме Бога, второ, да обичаме всеки човек. Затова и Христос му рекъл: Право отговори. Защото тези две заповеди ­ да обичаме Бога от цялото си сърце и ближния си ­ като себе си, ­са силно свързани помежду си, тъй като, който обича Бога, обича и ближния си, а който обича ближния си, обича и Бога. На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците и който изпълнява тези две заповеди, изпълнява целия закон и получава вечен живот; защото е проявил милост към ближния си.

Тук нарича ближен онзи, който в момент на нужда помага на всеки християнин. А законникът, понеже бил горделив, рекъл: Кой е моят ближен?”тоест: Кой е праведен и добродетелен като мен?” А Христос, за да му докаже, че добродетелен е само онзи, който в момент на нужда оказва помощ на сиромасите, му разказал във вид на притча за един човек, който попаднал на разбойници и един свещеник и един левит го отминали, а един самарянин се смилил над него и го откарал в странноприемницата да го лекува. Христос казал всичко това за Себе Си. Защото човекът, който попаднал на разбойници, е Адам, който, като съгрешил, попаднал в ръцете на дявола, който го изпонаранил с различни грехове и го оставили полумъртъв по душа; защото тя е безсмъртна. След като наказал тялото му с различни болести, трудове и смърт, оставили само душата му безсмъртна и си заминали. След това минали един свещеник и един левит, но не му помогнали нищо, тоест минали Моисеевият закон и пророците преди Христа, поискали да помогнат на хората, на не успели, защото било невъзможно кръвта на жертвите да очисти човешките грехове, понеже Моисей и пророците не били дошли да спасят, а да проповядват Спасителя. И така, след това при него дойде Самарянинът, тоест Христос, Когото хората наричаха Самарянин (вж. Иоан. 8:48). Той дойде на земята и стана човек, за да изцери човешките грехове, превърза душевните ни рани (греховете) и ги поля с вино и елей, тоест с милост и правосъдие или с Кръщение и Причастие, натовари ни на добичето Си и ни закара в странноприемницата, тоест прие върху тялото Си нашите грехове и ни занесе в светата Църква, която приема езичника, грешника, митаря и всеки друг, остави ни в нея и даде два сребърника, тоест Стария и Новия завет, на съдържателя на странноприемницата, тоест на апостолите и църковните служители, когато се възнесе на небето, и рече: Ако изразходва нещо повече, като дойда при Второто пришествие, ще ви го заплатя”.

Така апостолите проповядваха на хората Божието слово за тяхно спасение, а Христос за техния труд ще им даде Небесното царство и при Второто пришествие ще им каже: Добри и верни слуги, които се трудихте усърдно, влезте сега в Моето царство и се веселете безкрайно” (ср. Мат. 25:21, 23). Когато свършил притчата, Христос попитал законника: Кой от тримата е ближен на онзи, който бил попаднал в ръцете на разбойниците?” Законникът отговорил: Оня, който му стори милост. А Христос му казал: Иди и ти прави също така.

С тези думи Христос ни учи да бъдем милостиви и да помагаме на всеки при нужда. Когато видим някой сиромах, гол, гладен, слаб, болен, да не го отминаваме като свещеника и левита, а според силата си да му помагаме като самарянина, да се помолим на Бога за него, да го утешим, ако е наскърбен и да проявим милост към него.

Поучение

Защото,  който помага на хората, и Бог ще му помогне, и който появява милост, и Бог ще го помилва; защото е справедлив и въздава всекиму според делата, както ще видим сега ясно от следния пример.

В един манастир имало един много добър и праведен игумен, който се молел на Бога за всички монаси да бъдат и на онзи свят пак заедно с него, в Небесното царство. А Бог му казал, че другите монаси няма да бъдат на едно място с него, защото делата им не били като неговите. А за да му покаже техните дела, та да ги види с очите си, когато настъпил храмовият празник на съседния манастир, Бог му казал да изпрати всички монаси напред, а той да остане най-отзад. И когато всички монаси отивали към другия манастир, намерили един човек, около 30-годишен, прострян насред пътя. И като го попитали защо лежи тук, той рекъл: Отивах към манастира с един буен кон, който ме хвърли на тези скали и ми изпотроши всички кости и побягна. А аз понеже не мога да стана, затова лежа тук”. Тогава монасите му казали: Бог да ти е на помощ. Не можем да ти помогнем, защото всички вървим пеша и нямаме кон да те вземем”, и го оставили. След това минал и игуменът и го видял, обзела го жал и рекъл: Не минаха ли оттук едни монаси и не ти ли помогнаха?” А той отвърнал: Минаха, но ми казаха, че вървят пеш и не могат да ми помогнат”. Тогава игуменът му рекъл: Не можеш ли да се понадигнеш малко, за да те взема на рамо?” А той казал: Не мога дори да помръдна. Остави ме и си върви по пътя”. Тогава игуменът му рекъл: В името на Бога не те оставям, докато не ти помогна колкото мога”. Тогава пострадалият полека станал, стъпил на една скала, игуменът го взел на раменете си и го занесъл до манастира. Докато го носел, отначало му се видяло много тежко, а после му станало толкова леко, че най-накрая не усещал да носи нещо, и като се обърнал да види какво става с пострадалия, видял го да лети нагоре към небето. Той бил Христос и рекъл на игумена: Много се молиш всички монаси да бъдат заедно с теб в Небесното царство, но те няма да отидат там, докато не станат милостиви като теб. Защото Бог е справедлив Съдия и въздава всекиму според делата му”. Тогава игуменът се зарадвал, че бил носил Христа, и като отишъл в манастира, с плач разказал всичко на другите монаси, от което и те се покаяли и станали милостиви.

Ето ни ясен пример да бъдем и ние милостиви към сиромасите и да им помагаме според силите си. Така че, ако жената е немилостива, то нека бъде милостив мъжът, или ако мъжът е немилостив, то нека жената да бъде милостива, да раздаде милостиня на сиромаси, пък ако ще ­и скришом от мъжа си; защото и двамата имат полза, понеже колкото имат, то е общо на двамата, затова получават и полза за душата си, и имуществото им се увеличава.

Ето един ясен пример и за това. Имало в Александрия един немилостив богаташ, който, като разбрал, че заради немилосърдието си започнал да осиромашава, заповядал на слугата си да раздава милостиня на сиромасите, всеки ден ­по две пари, защото бил много стиснат. А слугата му раздавал не по две, а по дванадесет пари на ден, и колкото повече давал слугата, толкова повече Бог увеличавал парите на господаря му, докато пак станал богат, какъвто бил по-рано, и започнал и той самият да раздава. Един ден рекъл на слугата си: Благодаря ти, че ме послуша, та раздава по две пари на ден, за което Бог ми върна цялото богатство”, а слугата рекъл: Ако другите крадци получат спасение, и аз ще получа. Защото давах не по две пари на ден, както ми нареди, а по дванадесет, че понякога и по тридесет”. Виждате ли колко приятна на Бога е милостинята, ако ще и да е скришом и без воля. Затова всички трябва да помагаме на сиромасите според силата си, та да чуем сладкия Божий глас, който да ни удостои в Неговото царство. Нему слава във вечните векове, амин.

 +   +   +

Св. Софроний, епископ Врачански. Неделник. В двадесет и пета неделя след Петдесетница - за горделивия законник. Изд. Славянобългарски манастир Св. вмчк Георги Зограф", Св. Гора Атон, 2007 г.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре