(Продължение)

2. Един брат попита стареца:

– Как се получава така, че тези, които живеят в света, не спазват пост, пренебрегват молитвата, не посещават бдения, насищат се с всякаква храна, дават и вземат каквото искат, нападат се един друг, през по-голямата част от деня се занимават само с това да дават клетвени обещания и да не ги изпълняват…

И при все това не падат, даже не казват: „Съгрешихме“ и не се отстраняват от човешкото общество, докато ние, монасите, прекарваме цялото си време в пости, бдения, поклони, сухоядене, лишаваме се от всякакво утешение на плътта… И при все това скърбим, плачем и казваме, че сме погинали и виновни за геената огнена?

Старецът тежко въздъхна и рече:

– Вярно каза, брате, че в света хората не падат. Защото след като са паднали само веднъж, и то по най-страшния и тежък възможен начин, вече не могат да станат, а няма накъде повече да падат. Остават в предишното си паднало състояние, не разбирайки съвършено нищо и дори не знаят, че са паднали. А каква нужда има дяволът да воюва с тези, които постоянно лежат на земята? Монасите пък се опълчват открито против врага и постоянно се сражават с него. Затова ту побеждават, ту биват побеждавани и не се уморяват да падат и да стават, да нападат и да отстъпват, да нанасят удари и да получават такива, докато чрез Божията благодат не надделеят всичко слабо и безпомощно, което е имало в тях. И тогава ще се помирят съвършено с Бога и ще намерят покой, постоянно наслаждавайки на мира и радостта Му.

3. Авва Пимен разказва за авва Йоан Колов, че помолил Бога и всички страсти го оставили и не го безпокояли повече. Отишъл и рекъл на един старец:

– Струва ми се, че придобих покой и нямам никаква борба.

А старецът му казва:

     Иди и моли Бога борбата да се върне при теб. Защото чрез борбата душата преуспява.

Тогава аввата отново помоли Бога – този път да му даде борба и оттогава не се молеше тя да го остави на мира, а казваше: „Господи, дай ми търпение в борбата“.

4. Авва Коприй каза: „Блажен е, който търпи мъчениес благодарност. Самият той се разболя, дълго време бе прикован към постеля и при все това благодареше на Бога и отсичаше собствената си воля.

5. Един старец разказа, как един брат девет години бил изкушаван от помисъл. И от предпазливост се самоосъждал, казвайки: „Погубих си душата“ и считал, че сам е виновен за помисъла си. Но след това не издържал и се отчаял, макар че не би следвало. Тогава си казал:

– Щом вече съм погинал, ще ида в света.

И когато вече решил и тръгнал, по пътя чул глас: „Деветте години, през които търпя изкушение, ти спечелиха венци. Така че се върни на мястото си и Аз ще те успокоя от помисли. И щом се върнал, братът придобил покой. Оттук се вижда, че именно борбите дават венци.

6. Един старец каза:

– В началото, когато монахът току-що е приел пострижение, на бесовете не им се позволява да изкушават силно човека, за да не би това да го порази и уплаши и той веднага да се върне в света. А след като монахът прекара известно време в труда си, тогава вече до него биват допускани борба с плътски пожелания и с всякакъв вид сладострастие, както и с гняв, ненавист и други страсти. И тогава човек трябва само да се смирява и да плаче, а да обвинява и осъжда само себе си. Чрез изкушенията той се учи на търпение, опитност и разсъждение и накрая със сълзи се обръща към Бога.

От това някои се смутиха, не понесоха тежестта на скръбта, подхлъзнаха се в бездната на отчаянието и със сърцето си отново се обърнаха към света, а някои направиха това и с тяло. Но ние, братя, нека никога не се отчайваме и не бъдем малодушни. Напротив, твърдо и мъжествено да търпим изкушенията, като благодарим на Бога за всичко, което ни се случва. Защото благодарността към Бога винаги разрушава всички козни на врага.

Както този, чиито ръце целите са в смола, може да ги почисти само с елей, така и ние, като се осквернихме с греха, ще бъдем очистени от милостта и човеколюбието на нашия Спасител Иисус Христос. Към Него и да прибягваме при всички изкушения и с благодарност за всичко усърдно да просим помощта Му. И тогава ще видим колко лесно е да бъде победен врагът и колко слаб и безсилен е станал той пред нас.

7. Старецът каза:

– Щом Бог поради дълготърпението Си ни прощава, когато постъпваме лошо, нима няма още повече да ни помага, когато пожелаем да вършим добро!

 От свети Ефрем

Който иска да угоди на Бога, да стане Божий наследник във вярата, да се роди от Светия Дух и да бъде осиновен от Бога, трябва преди всичко да се запаси с търпение и издръжливост. Трябва мъжествено и с благодарност да понася всички скърби и огорчения, били те телесни болести и страсти, дързост и охулване от човеците или всякакъв вид невидима бран, която се ражда в душата по лукавството на злите духове.

Тези духове се стремят да хвърлят душата в слабост и униние. А Бог поради домостроителство допуска всеки да бъде изкушаван с различни скърби, за да проличат тези, които Го обичат от цялото си сърце. А такива хора мъжествено и с благодарност търпят всичко, което лукавият им причинява, не се отказват от надеждата и вярата в Бога, а винаги с вяра и дълбоко търпение очакват избавление от скърбите чрез благодатта. Само така ще успеят да се справят с всички изкушения и да получат награда и тогава също ще станат наследници на Царството. Защото са вървели по стъпките на всички светии от сътворението на света насам и на Самия Господ и са им станали съучастници не само в мъченията, но и в славата.

Тъй че погледни и ще видиш как от самото начало всички отци – патриарси, пророци, апостоли, мъченици – успяха да угодят на Бога. Те вървяха по пътя на скърбите и изкушенията и мъжествено и с радост търпяха всички трудности, търсейки силно желаната награда. И Писанието казва: Синко, кога пристъпваш да служиш Господу Богу, приготви душата си за изкушение: оправи сърцето си и бъди твърд, и не се смущавай във време на посещение(Сир. 2:1–2). С други думи, гледай към Господа и укрепвай чрез надежда в Него. И апостолът казва: Ако пък оставате без наказание, което е общо за всички, тогава сте незаконни деца, а не синове (срв. Евр. 12:8). И на друго място се казва: „Приемай всичко ,което ти се случва, като добро, знаейки, че нищо не става без Бога“. И Господ благославя тези, които заради Него се подвизават и търпят жестоки страдания, било то явно, от хора, или тайно, от лукави духове. А тези лукави духове, както бе казано, се опълчват срещу боголюбивата душа и ѝ причиняват множество скърби, за да изпадне тя в малодушие и отчаяние и за да не ѝ позволя да достигне до живота. Така че изкушенията изпитват душата дали обича, или не обича Бога и с това показват дали е достойна, или не е достойна за Него.

Затова всеки човек, който иска да угоди на Бога, преди всичко трябва твърдо да поддържа търпението и надеждата. И тогава ще успее да издържи и да премине успешно през всички опълчвания и нападения от страна на лукавия. Защото Бог допуска изкушения до душа, която се надява на Него и Го очаква, съвсем не за да я обремени свръх силите ѝ и с това да я доведе до крайност. И лукавият изкушава и измъчва душата не колкото му е угодно, а колкото Бог му позволява. Нашият Творец знае колко силно изпитание, колко силна жега е способна душата да изтърпи и точно толкова и му позволява.

Например, грънчарят, щом извае съдовете, знае колко време трябва да ги държи на огън (защото, ако не ги изпече на огън, хората не ще могат да ги използват). И не ги държи в пещта повече от полагащото се време, в противен случай те ще се препекат и ще се спукат; но и не ги изважда по-рано от това време, в противен случай те ще останат чупливи и негодни за употреба. И добитъкът не товарим с еднакъв товар, а според силите на всяко животно. А и на кораба има специални знаци, по които се вижда, до какъв предел може да бъде натоварен, така че плаването да бъде безопасно за товара.

Бог даде на хората това знание и разбиране за видими и тленни неща и те могат уверено да се разпореждат с тях! Не би ли трябвало Сам Подателят на разсъдък и мъдрост в още по-голяма степен да знае от колко и какви изкушения се нуждае душата, ако се стреми да Му угоди, тъй че и да Му бъде угодна, и да има сили да достигне до Царството небесно?

(Край)

 Първата част може да прочетете тук

„Евергетинос“, съставен от преподобния монах Павел, том 1, част 2, глава 29. Издава Славянобългарският манастир „Св. великомъченик Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2011 г.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре