Спасението означава спасение от греха и смъртта. Но гръцката дума soteria, която превеждаме като „спасение“, в гръцкия език има друг смисъл; във всеки случай, извиква други асоциации. Коренът на тази дума е „so“. Има доста думи с този корен. Най-разбираем ще бъде неговият смисъл от прилагателното със същия корен – soos, тоест „цял, цялостен, здрав“.

Оттук и първоначалният смисъл на думата soteria – „изцеление, даруване на цялост, здраве“. Затова думата Soter, която ни е позната от превод от гръцки като „Спасител“, има първоначален смисъл на „целител, даруващ цялостност“.
Така че означава – да бъде човек „цял, цялостен“. Да бъде цял, означава НЕразделност, НЕразпадаемост на съставните елементи. Синоним на думата soos (цял) е думата atomos. Позната дума за мнозина, още от училище, нали? „Атом“ се превежда като „неделим“. Ако е така, тогава можем да разберем, че само постигането на неразложимост на човешкото „тяло“ (soma) е истинското постигане на цялостност, индивидуалност, именно това, което в Библията и в богословието се нарича soteria, буквално „изцеление“, на славянски превеждано като „спасение“.
От православната догматика следва, че такова изцелено състояние на целостта на човечеството е постигнато само в телесното възкресение на Иисус Христос. Само за Възкръсналия Иисус можем да кажем, че Той притежава истинско Тяло, неразложимо, безсмъртно, здраво, тоест не носещо в себе си болестта на греха. Именно затова в Катехизиса се говори, че спасението е избавление от греха и смъртта.
Връзката на „спасението“ с „целостта“, с „изцелението“ се наблюдава не само в гръцкия език на Библията. Тези, които знаят немски, може да обърнат внимание, че и там тази връзка се проследява ясно: heilen – изцелявам, Heil – спасение, здраве, Heiligung – изцеление, heilig – свети, Heilahd – Спасител. Или в английския език: holy – свещен, свят, whole – цял, to heel – изцелявам. Мисля, че познавачите на други езици също могат да намерят подобни примери.
И така, „спасявам се“ означава намирам истинска цялостност – както физическа, тъй и духовна. А грехът е именно разделяне на човека от Бога, и като следствие от това – разделяне от своята цялостност.

Ще се спасят ли неправославните?

В Православната църква, като в благодатна съкровищница, Бог е вложил всичко необходимо за спасението. Това са и светите Тайнства, и учението за спасението, и благочестието, и животът на светите подвижници, угодили на Бога и придобили нетленни венци, сочещи ни пътя към Царството небесно. Но преди всичко това е любовта. Човек, който не достигне стъпалото на любовта, няма да се спаси, тъй като няма да изпълни най-главната заповед на Христос: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих“ (Йоан.15:12).
Извън истинското учение на Църквата за спасението как може да не се изгубят ориентирите по пътя към спасението? Извън благодатта, която Господ преизобилно излива върху Своята Църква, къде човек да намери сили, за да следва по пътя към спасението?
На въпроса ще се спасят ли неправославните, ще цитирам преподобни Серафим Саровски: „Не зная дали ще се спасят неправославните, аз не бих се спасил (бидейки такъв - б.р.).

Какво ни чака след смъртта?

Смъртта, според учението на Православната Църква, е раздяла на душата от тялото. Много често в Православието думата „смърт“ се заменя с думата „успение“, т.е. сън, сън на тялото, който предстои „да заспи“ всеки човек. Тялото „ще заспи“ и ще бъде погребано в земята, а душата „ще се събуди“ в напълно друг свят. Какво ни очаква там, зад тази черта, която всеки от хората трябва да премине, какво ще бъде нашето успение?

Всичко добро и угодно на Бога, което сме направили през живота си, ще бъде поставено от едната страна на теглилката, т.е. нашите добри дела, а от другата – нашите лоши дела. Кое ще вземе връх, кое ще натежи? Това, безусловно, ще повлияе върху участта ни след смъртта, това ще определи битието ни в другия свят: ще се окажем ли в Царството Божие, или ще бъдем осъдени да пребиваме далече от Христос – източникът на всяка светлина, източникът на любовта, т.е. там „където е плач и скърцане със зъби“?
Но не само нашите дела ще определят участта ни. Словото Божие говори, че с дела по закона няма да се оправдае никоя плът (Рим.3:10-23). И действително, каквито и добри дела да сме извършили, ние все едно, така или иначе, съгрешаваме с нещо друго – с мисъл, дума, а понякога и на дело, затова човек, колкото и да е добродетелен, не може да бъде достоен за Царството Божие. Всички се спасяваме най-вече по Божия милост. А какво склонява Господ за милост към нас? Нашите топли, горещи молитви към Него… Християнин е този, който не може да си представи живота без Христос, без Църквата, без иконите, без причастието, без изповедта, и разбира се, без горещата непрестанна молитва.

Йерей Алексей Назаров (в монашество йеромонах Авакум): Отговор на въпроси на енориаши.
http://www.pravoslavie.uz